Тея, дъщерята на Боян Петров: Случило се е нещо мигновено. Той не би чакал някой да го спасява

08.06.2018;

l От малка знаех, че татко изкачва върхове и винаги се връща

l Всички сме смъртни, но неговият силен дух и безумен късмет го спасяваха дори когато бе на ръба

l Не съм се страхувала за него. Бях дете и дори не разбрах за рака, а диабета не го взимах на сериозно

l Ако можеше да избира, той би останал завинаги в своя дом - планината

Tея Петрова винаги се е гордяла със способността на своя баща да буди възхита у всички. 20-годишното момиче е дъщеря на Боян Петров - единствения българин, стъпил на 10 от 14-те осемхилядника на планетата, който през май изчезна при своя щурм на върха Шиша Пангма.

Тея живее в Швейцария от 7 години и в момента учи психология в Университета на Лозана. Тя прилича на своя родител не само външно, но и по това, че е наследила от него организираността и неспособността да бездейства, любовта към природата, планината, фотографията и рисуването. В интервю за "168 часа" Тея изрази увереност, че ако Боян е имал избор, със сигурност е щял да предпочете, както сега, да остане завинаги във вечните снегове на Хималаите. В планината, която е била неговият истински дом.

- Тея, има ли у теб все още надежда, че може да стане чудо и баща ти да се върне от Шиша Пангма? Дали може да се повтори историята на американския алпинист, който успява да се завърне оттам след три месеца в неизвестност?

- Предполагам, че има някакъв шанс, но той е доста малък. Този американски алпинист е имал много късмет, но все пак си остава доста рядък случай. Предпочитам да не се настройвам за такава развръзка и да мисля по-реалистично, за да не съм разочарована накрая.

- За първи път в историята се направи такава мащабна спасителна операция за алпинист. За Боян Петров бяха написани дори стихотворения. Изчезването му доказа колко е бил важен за всички със своите подвизи и със своя несломим дух. Това накара ли те да се гордееш още повече с него?

- Винаги съм се гордяла с него. Помня, когато бях във 2-и клас и той дойде в моето училище, за да направи презентация за алпинизма пред децата от моя випуск, дирекцията и учителите... После бях любимка на всички учители и непрестанно всички ми казваха колко страхотен баща имам. Тогава за първи път го осъзнах. Впечатлява ме и ме радва това, че хората толкова много му се възхищават. Самата аз му се възхищавам.

- Покрай издирването му имаше и негативни коментари относно безразсъдството на алпинистите по принцип и това, че самонадеяността е накарала баща ти да тръгне сам нагоре. Какво би отговорила на тези критики?

- Избягвах да чета негативни коментари, защото за мен са безсмислени. Те са дело на хора, които не познават баща ми и затова им е най-лесно да критикуват. Той не бе безразсъден. Неговата тактика бе да действа самостоятелно. Според мен никой не може да го критикува за това какво прави и как го прави. Когато е постигал успехи, всички са били доволни, случва се обаче нещата и да се объркат, както в случая, но това не значи, че трябва да започват да се правят негативни коментари. Никой не знае какво е станало там горе, най-вероятно няма и да се узнае. Можем само да гадаем. Така че, според мен, станалото изобщо няма как да се критикува. Всеки човек си има различна страст, която понякога е трудна за откриване. Баща ми намери своята много рано и целеустремено я следваше и вървеше в тази посока.

- Това, че той така и не бе открит, как те кара да се чувстваш?

- Къде е си остава загадка. Смятам, че е по-добре, че не бе открит, отколкото да беше намерен, но с лоши новини. Ако той имаше избор, би си останал там. Без съмнение. Това за него си е дом.

- Мислила ли си какво би могло да се е случило с него?

- Да. Мисля, че е било нещо мигновено и непредвидено, нещо като падане. Ако е било лошо времето или е бил контузен, е щял да остави следа. При всички положения би дал всичко от себе си, за да слезе. Той не би останал да чака дълго време, за да го намерят.

- Кога двамата се чухте за последно и какво си казахте?

- Чухме се на 9 април, когато си говорихме по-дълго и общо взето се разбрахме кога ще се видим това лято и какво ще правим. После се чухме отново на 10 април сутринта, преди да замине, за да му пожелая успех.

- Кои са най-важните уроци, които ти е предал като твой баща?

- Че късметът съществува, но за да успея, трябва да се трудя много. Всеки ден да правя нещо, което да ме доближава до целта. И да спортувам.

- Как винаги е изглеждал той в твоите очи?

- Усмихнат и в добро настроение. Много активен. Никога не можеше да седи със скръстени ръце.

- По какво приличаш на него? Наследила ли си неговата борбеност?

- Физически много си приличаме, най-вече в очите и бузите, особено като бях по-малка. Той може да рисува, което най-вероятно е наследил от баба ми. А аз съм го наследила от тях двамата. По характер също приличам на него.

Наследила съм и любовта към природата, планината, фотографията и това, че винаги имам нужда да правя нещо, да съм навън. Не обичам много да мързелувам. Също така като него съм много организирана. Бих казала, че донякъде имам неговата борбеност.

- Многобройните експедиции на Боян през времето как ти се отразяваха - притесняваше ли се за него, беше ли винаги в готовност за лоши новини, освен за геройства?

- Бях спокойна, че той винаги се връща. От малка бях свикнала, че татко изкачва върхове. Не съм знаела, че това може да е много опасно, а и той не е говорил за планината по негативен начин, напротив. Той винаги се е връщал. Досега не бях имала много притеснения.

- Като истински сървайвър баща ти два пъти преборва рака, катери се с диабет, преживява няколко катастрофи, като в една от тях едва не загива. Как обаче ти преживяваше всички тези критични моменти?

- Била съм много малка и никой не ми беше казвал, че той е имал рак. Бях много изненадана, когато научих. Диабета му пък никога не съм го взимала на сериозно, тъй като баща ми не се е съжалявал изобщо. Болестта бе просто част от всекидневието му. Не мога да кажа, че съм имала сериозни притеснения.

- Определено в един момент той успя да накара хората да повярват, че е безсмъртен. Ти вярваше ли също в това?

- Силен дух, добра физическа форма и оптимизъм със сигурност са му помагали да оцелее дори когато е бил на ръба. Имал е и безумен късмет, както когато пропадна в ледена цепнатина. Всички сме смъртни, просто той е имал физически и психически качества, които са му помагали да оцелее.

- Баща ти успя ли да увлече и самата теб по алпинизма?

- Не точно по екстремния алпинизъм, но обичам да ходя в планината.

- Двамата впускали ли сте се в общи приключения нагоре?

- Качвали сме се на Мусала, Черни връх и Копитото. Ходили сме по много планини и пещери заедно.

- Това, че ти живееш в Швейцария и двамата сте разделени от разстоянието, някога пречело ли е на връзката ви като баща и дъщеря?

- Не, чували сме се много често, пращали сме си много снимки и сме се виждали всеки път, когато съм се прибирала.

- Какво учиш в Университета на Лозана?

- Психология.

- Колко често се връщаш в България?

- Около три пъти в годината.

- Ако имаше възможност да се видиш или чуеш отново с баща си, какво би му казала?

- Бих му казала, че съм си купила камерата, която му казах, че искам. И че ще снимам филми за пътувания с нея. Нещо, което отдавна се карам да направя и за което той ме е насърчавал.

Още четете: 

Боян Петров, спи спокойно, великане!

Още от Досие

Нова Студена война. Путин и Си Дзинпин в остра въоръжена надпревара с Тръмп

Американският президент заплаши да напусне споразумението за разоръжаване, а Ким - че ще възобнови ядрените си опити Вашингтон наистина ли не разбира до какво може да доведе това,

Анализаторът и бивш посланик в Русия Илиян Василев: САЩ и НАТО разбраха играта на Путин и приключиха с компромисите

- Г-н Василев, след събитията от последните седмици смятате ли, че сме на прага на нова студена война - Полша настоява за американски военни бази, Беларус - за руски ядрени оръжия, НАТО,

Боян Чуков, бивш шеф на Съвета за сигурност към Министерския съвет при Сергей Станишев: Споразумението не е изгодно нито за Русия, нито за Щатите

- Г-н Чуков, имат ли основание опасенията, че сме свидетели на нова студена война? - Някои считат, че тъй като сме свидетели на конфронтация между Вашингтон и Москва подобно на периода 1946-1989 г.

5 нови вида оръжие, които променят света

Извън познатите до момента оръжия суперсилите разработват постоянно нови видове с различно предназначение. Първото от тях е неврооръжието, пише сп. "Нешънъл дифенс".

Легендарни наши парчета се оказаха чужди

Музиката на голям брой от най-обичаните парчета на родни естрадни и рок изпълнители е чужда. По принцип чужди песни в репертоара си имат и най-известните певци в световен мащаб.

Най-спорните музикални имитации

За много известни български шлагери има недоказани слухове, че са заимствани от чужди парчета. Все пак, ако се опитате да запеете класиката на Оскар Бентън от 1982 година I Believe In Love малко

Откраднат ли е проектът за паметника на Бузлуджа: "Летящата чиния" е трябвало да бъде модерно кафене в София

Първоначално "летящата чиния" е трябвало да бъде модерно кафене в София, твърдят роднини на арх. Ерослав Станков Проектът за паметника на Бузлуджа, символ на поколения комунисти и социалисти,

Арх. Георги Стоилов: Бузлуджа е на народа

- Господин Стоилов, познавахте ли арх. Ерослав Станков , който е създал сградата на цирка в София? - Не. - Арх. Станков е автор и на проект за модерно кафене в езерото Ариана в София и негови роднини

С баба ми през 1918 г. във II софийска девическа прогимназия: Забранено е на ученици да се скитат

Първи учебен ден с баба ми през 1918 г. във II софийска девическа прогимназия На откритата картичка с триъгълно пощенско клеймо “В. С.”- студийно фото на три малки дечица в цъфнала градина с конче,

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.