Народното събрание да се занимава с референдума на Радев бе капан за дълга криза
Премиерът и министрите са хладнокръвни и умеят да не се поддават на провокации, казва бившият председател на правната и на конституционната комисия в два парламента
И още акценти в интервюто
Някои хора са решили да направят курбан държавата си, без да разбират какво вършат
Вероятно има съветници на президента, които бленуват политически проект и се виждат като министри и посланици
Допускам, че има съветници на президента, които са се паникьосали от възможните разкрития по казуса "договор с Боташ" и му викат: "Шефе, нападат ни, трябва да измислим някаква тема за разлайване на кучетата и да атакуваме изпреварващо"
Притеснително е, че в дискусията за "Добродетели и религии" в училище се появиха гласове да се изучава богомилството
- Г-н Чолаков, според вас защо точно сега президентът реши да иска референдум за еврото?
- Не мога да се освободя от усещането, че от няколко години насам е в ход програма за разбиване на политическата система на България. Тя преминава през различни фази: силова промяна на системата за гласуване, ненормална серия от избори, поява на политически субекти с алогично поведение, миниране на възможностите за съставяне на правителства, ежеседмично хвърляне на обществото в състояния на криза, изкуствено провокиране на интриги между политическите сили. И сега, точно когато страната започна да се поуспокоява, идва това предложение на г-н Радев за референдум по въпрос, за който той самият знае, че е невъзможен и противоконституционен.
В “Хамлет” на Шекспир един от героите има знаменателна фраза: “Че е лудост, лудост е, но има система в нея”. Ако адаптираме тази мисъл към нашата ситуация, трябва да кажем, че ако това не е лудост, значи е система. Щом е система, трябва да си зададем следващия логичен въпрос: “Кому е изгодно?”.
Кому е изгодно България да бъде държана години наред в състояние на перманентна криза? Кому е изгодно тя да бъде “мека периферия” на ЕС и НАТО, страна, на която не може да се има никакво доверие и от която нейните партньори в един момент да вдигнат ръце и да я оставят на произвола. Никой не е длъжен да се грижи за съдбата на България повече от самите българи и ако нейните държавници не разбират това и не знаят как да се погрижат за народа и за страната си, толкова по-зле.
Има и нещо друго. Да цитирам още една мисъл от световната литературна класика: “Много пари се правят в две исторически ситуации: когато една страна се изгражда и когато се разрушава. Когато се разрушава обаче, се правят по-бързо”. Когато една страна започне да се разрушава, някои хора правят ужасно много пари за много кратко време. Те, разбира се, не знаят, че онези, които са ги подтикнали да разрушават страната си, после ще им отнемат и парите, които са натрупали при грабежа, защото не разбират, че най-силната им защита е да имат собствена държава, която да ги пази. Ще го разберат после, по трудния начин.
Изобщо, някои хора явно са решили да направят курбан държавата си, без дори да си дават сметка какво вършат. Аз самият като всеки човек съм имал някакви въпроси към въвеждането на еврото, но вече нямам. След като, за да се предотврати влизането ни в еврозоната е възможна такава фронтална атака срещу институциите и срещу конституционно установения ред, значи еврото трябва да се въвежда незабавно! След като заради еврозоната някой иска да събори държавата, значи еврозоната ще стабилизира държавата.
Тук ГЕРБ зае най-правилната позиция: искането на президента за провеждане на референдум да му бъде върнато веднага като противоконституционно и изобщо да не бъде подлагано на обсъждане в парламента. Обратното, да се дебатира, да се гласува, да се отхвърли, след това президентът да сезира Конституционния съд, после да се чака произнасянето на съда и с това политическата криза да става все по-дълбока и по-жестока, е капан, който умишлено беше заложен пред депутатите и чакаше да щракне. Слава Богу, че не влязоха в тази елементарна клопка.
- В екипа на президента има много добри юристи, например конституционалиста проф. Емилия Друмева, която е и бивш конституционен съдия. Защо тогава се поставя въпрос, на който КС вече е отговорил и за който мнозина юристи казаха, че противоречи на основния закон?
- Сигурен съм, че юристите в екипа на президента са му казали това, което трябва. Сигурен съм и че са му казали други неща, които не са огласени публично. Например че България няма да стане президентска република. Че никакво Народно събрание, нито обикновено, нито Велико, няма да делегира, хей така, цялата власт на един човек и съзнателно ще делегитимира себе си и ще унищожи парламентарната демокрация, за да му достави удоволствие. Че ако много упорства да бъде свикано Велико народно събрание, то първото нещо, което би могло да направи то, е да закрие фигурата президент и да постанови, че държавен глава ще е председателят на Народното събрание. Ако пита историци, те ще му кажат, че промяна на системата на държавно управление такава, каквато някои си представят, може да стане само след война. В България това е ставало не след гражданските войни, а обикновено след войни между великите сили. И тогава правилата ги определя победилата велика сила.
И юридическите, и историческите, и другите умни съветници на президента със сигурност трябва всеки ден да му повтарят, че държавният глава е длъжен да укрепва авторитета на държавата си и на нейните институции, а не да ги дискредитира и да води война с тях, защото институциите си преливат взаимно авторитет. Ако президентът напада и обижда парламента, парламентът ще е принуден да му отвърне подобаващо. Ако президентът казва, че парламентът е с “критично ниско ниво на легитимност”, парламентът е в правото си да му обърне внимание, че той пък демонстрира критично високо ниво на деструктивност.
Със сигурност съветниците на президента са му споменавали, че функцията на държавния глава като символ на единството на нацията е да предлага визии за развитието на обществото, да способства за постигането на консенсуси, да изглажда конфликти, да подпомага правителството в неговата външна политика, да представлява държавата достойно сред другите държавни глави и да върши прочее полезни неща, а не да слиза на нивото на злободневния политически дебат. И най-важното: че няма право да мрази и да завижда.
Допускам обаче, че има и други съветници, които са се паникьосали от възможните разкрития по казуса “договор с Боташ” и му викат “Шефе, нападат ни, трябва да измислим някаква тема за разлайване на кучетата и да атакуваме изпреварващо”. Вероятно има и такива, които вече бленуват нов политически проект и виждат себе си като министри, посланици и други важни фактори в едно бъдещо правителство с министър-председател Румен Радев. Това досега не се е случвало на бившите президенти, но както казваше в един филм Ал Пачино в образа на дявола: “Суетата е любимият ми грях!”. Дилемата пред хората на такива високи позиции в държавата е дали ще се смирят под тежестта на поетите отговорности, или ще се поддадат на суетата. В крайна сметка това чии съвети ще следва един ръководител - на компетентните и мъдри хора около себе си или на лакеите и на службогонците, които винаги мислят първо за себе си, е въпрос на характер.
- Защо у нас се прибягва рядко до тази форма на пряката демокрация - референдума?
- Референдум трябва да се прави, когато има смисъл. Ние защо се фокусираме все върху национални референдуми по политически въпроси? Местните референдуми са много по-стойностни и в много по-голяма степен способстват за укрепването на базисната демокрация. Ето например вече минаха четири години, откакто беше проведен успешен референдум, в който хората от град Равда поискаха отделянето си в самостоятелна община. Доколкото ми е известно, указът, с който трябва да се валидира резултатът от този референдум, е на бюрото да президента г-н Радев, но той не го подписва. Не е ли редно, преди да инициира национален референдум за влизането ни в еврозоната, да каже какво става с онзи малък, локален и успешен референдум? Даже онзи ден местното сдружение “Българско Черноморие” му е изпратило открито писмо точно в този смисъл, че след като президентът казва, че толкова държи на мнението на хората, това ги изпълва с надежда, че сега вече ще подпише указа за създаване на Община Равда. Много симпатично напомняне, че който иска да изглежда много принципен, трябва да е последователно принципен.
- Как ви изглежда българската политика отстрани, българският парламент, колко време ще изкара според вас кабинетът “Желязков”?
- Познавам и премиера, и повечето министри в кабинета, и съм убеден, че това правителство може да работи дълго и успешно. Всички те са опитни хора, знаят, че не трябва да се поддават на провокации, могат да действат решително и хладнокръвно и могат да решават реалните проблеми на страната, което в момента правят. Ако министрите просто си гледат работата и си изпълняват задачите, не виждам кой и защо трябва да сваля правителството. След разрухата от последните четири години не им е лесно, но те знаят как да се справят.
Колкото до парламента, ако народните представители се споразумеят да увеличат времето за работа на постоянните комисии и намалят времето за пленарни заседания, това ще подобри рязко качеството на законодателството и ще намали също толкова рязко напрежението в залата и в обществото. Впрочем по мои наблюдения повечето са съгласни, че това би бил правилен подход, но притеснението е да не кажат медиите, че “парламентът не работи”, макар всички да са наясно, че работата се върши в комисиите, а не в пленарната зала. Надявам се, че и този въпрос с времето ще бъде решен.
- А как ви изглежда дебатът “за или против” въвеждане на часове по “Добродетели и религии” в средното училище в светлината на негативните трендове сред младото поколение?
- Няма разумен човек, който да не смята, че училището трябва да дава възпитание на децата и, че е възможно да има възпитание, без да се започне от десетте Божи заповеди. Започвам да се притеснявам обаче да не стане като с изменението на конституцията: мислехме си, че ще стане едно, пък то накрая стана друго. В този смисъл мен например изобщо не ме изненада, че в започналата дискусия около предмета “Добродетели и религии” се появиха гласове, които настояват да се изучава и богомилството, макар да е доказано, че богомилството може да разрушава, но не и да създава държави, не съществува висока богомилска литература и не е познат нито един материален знак за каквото и да е богомилско културно наследство. Цивилизацията, в която живеем и с която се гордеем, е създадена на базата на християнската култура, самата концепция за правата на човека произтича от християнската доктрина, но някои влиятелни наши съвременници очевидно държат децата да се образоват в богомилски ценности. Ако ще е така, по-добре да се отказваме, докато е време. Искам да кажа, че с въвеждането на този важен и полезен предмет трябва да се действа много бавно и внимателно, за да не се окаже, че вместо добри и възпитани деца сме отгледали поколения научно подготвени анархисти.
*Интервю на Ана Михова