• Още акценти от интервюто:
• Променяме санкциите в класната стая – учителят сега е като съдия без право на жълт картон, казва министърът пред Ярослава Прохазкова и Георги Милков от "24 часа"
• В Гърция след забраната на мобилни телефони в училище за седмица имаше 15 000 санкции
• За интегралния изпит по математика не трябва да се знае законът на Джаул - Ленц, а да се мисли практично
• Ще обсъдим след основното образование да има две писти - STEM и хуманитарна
• Няма проповядване на разделение в "Добродетели и религии" – това го правят политиците

- Г-н Вълчев, предстоят промени в Закона за училищното образование, кои са най-важните?

- Законът, който предложихме, не предлага цялостни промени в системата. По-скоро неща, които сме видели, че през последните 9 г. не работят, и няколко нови неща. Над 20 са отделни предложения. Това, което ще влезе веднага, е промяната в системата от санкции като предупредителни мерки за учениците. Предполагам, всички учители ще ви кажат, че те се въздържат да налагат санкции, тъй като това е свързано с писане, след това с обжалване. Преди 9 г. беше направена една система, където липсват достатъчно леки санкции. По-тежките пък се налагат по-трудно и двете неща водят до въздържане.

- Дайте пример за санкции, моля.

- За да наложиш една забележка на ученик, трябва да пишеш заповед, а тя след това може да бъде обжалвана от родителите. Сега ще има повече на брой по-леки санкции, предупредителни мерки включително и те ще се налагат, както оценката - учителят ще може директно да пише в дневник.

Представете си във футбола съдията да няма право на жълт картон, да има право само на червен. Той ще се въздържа. Няма да може да предупреди повече играчи и ако трябва да даде червен картон, 10 минути преди това трябва да излиза да пише и 10 минути след това да излиза да го защитава. Ще се разруши играта! Нещо такова се случва в българската класна стая. Има изследвания, пък и всички учители ще ви кажат, че дисциплината е основна предпоставка за качествено образование.

Друго, което ще влезе веднага, е ограничението за ползване на мобилни телефони. Впрочем и в момента имаме такова ограничение, но то е за учебния час. Това ще улесни работата на учителите. Няма да губят време в началото на всеки час да събират мобилни телефони. Ще помогне на учениците в междучасията да не се разсейват, да се концентрират върху следващия урок или да излязат навън. Понякога дори забравят до тоалетната да отидат, защото бързат да видят какво са пропуснали, докато са били в час. Санкциите и телефоните са свързани, защото голяма част от учениците просто не спазват тази забрана. В Гърция, когато беше въведена такава забрана за ползване на мобилни телефони, за седмица бяха наложени 15 000 санкции.

- Практически как ще се случи изземването на телефоните, защото на мен ми изглежда като апокалипсис - да вземеш нещо, с което детето едва ли не е родено в ръката?

- Учениците си оставят телефоните и ги вземат в края на учебния ден.

- Очаквате ли някакви проблеми при приемането на закона?

- Най-вероятно ще се приеме основната част от предложенията. Както всеки законопроект може би ще претърпи и малко промени между първо и второ четене. Ние нито бързаме с приемането на закона, нито го бавим. В него има неща, които е добре да се случат по-бързо, например езиковата интеграция. Това е един от пропуските на сегашната ни система. Когато едно дете не знае български език на комуникативно ниво, да започне само с български език. Ние с вас, ако отидем в чужда образователна система, чийто език не знаем, примерно във Финландия, като ученици ще започнем с 900 часа фински. По същия начин дете, когато дойде от чужбина, не знае български. Има много деца, които постъпват в първи клас, без да знаят български, било защото не са обхванати в детска градина и в семейството не се говори български език, било по други причини. Трябва да започнат само с български език, иначе след това натрупват образователни дефицити. Всяко дете ще бъде оценено и колко знае български, има ли нужда от допълнителна подкрепа, но това по-скоро ще бъдат изключения. В най-добрия случай едно дете трябва да бъде обхванато в детска градина.

Детските градини са ключови институции за развитието на децата и въобще за държавата ни. Особено за децата от семейства, които нямат отношение към образованието. Всички анализи показват, че ако бъдат обхванати в детска градина, след това имат много по-голям шанс да стигнат до по-висок клас, да завършат училищно образование, да са пригодни образователно и професионално по-нататък в живота си. Затова фокусираме усилията по механизма върху предучилищна възраст - да обхванем тези деца от тези групи в детска градина. Важно е и децата да ходят всеки всеки ден на училище, защото има проблем при тях с ежедневната посещаемост.

- Да обобщим - какво от тези промени ще влезе още тази учебна година?

- Мобилните телефони, санкциите, а има и друга много важна промяна. Педагогическата работа да не се оценява въз основа на документа. Аз си мисля, че регионалните управления и сега ще започнат да го прилагат. Смея да твърдя, че системата на училищното образование е относително подредена организационно. Нашите проблеми са с мотивацията за учене, с функционалната грамотност. Те са в учебните програми, в това как оценяваме учителите.

Има две култури, които спъват подобряването на образователните резултати. Едната е културата на заучаване, другата е на формализъм. За съжаление, в системата на образованието има един фокус върху документа. Когато не можеш да оцениш колко е работил с децата един учител, заместваш тази невъзможност с документ. За учителя сигналът е ясен - по-важно е си попълнил документа, отколкото да си работил с децата.

- Как ще го промените?

- След като отидат в училище, оценяващите трябва да се опитат със съответния инструментариум да оценят усилията, ефективността на политиките, колко са работили с децата. Нашата цел е да префокусираме от формализъм към оценка на резултатите. Публикувахме проект на стандарт за управление на качеството.

- Интегралният тест ще успее ли да намали частните уроци? Все пак е невъзможно да ходиш при учител по пет-шест предмета.

- Има две основни причини за частните уроци. Едната е, когато те са за национално външно оценяване. Така е след седми клас, родителите искат да дадат предимство на децата си и това е една от основните причини за частните уроци. Другата е, че родителите чувстват, че децата им натрупват дефицити, че учителят не може да се справи, особено когато учебните програми са амбициозни. Когато работиш с 25-30 деца, не можем да отделиш достатъчно внимание на всички, допълнително да им дадеш подкрепа за преодоляване на трудности.

Когато говорим за националното външно оценяване след седми клас, доминира първата причина - родителите искат да дадат предимство на децата си.

Това, което предлагаме, в никакъв случай не е изпит по математика плюс изпит по биология, плюс изпит по физика, плюс изпит по химия. Ще си остане тест по математика, но в 6 от математическите задачи, ще има измерване на разбирането на основни понятия от природните науки. Ако детето е учило с разбиране тези основни понятия, няма да има никаква нужда от допълнителни уроци.

Примерно от физиката ученикът да знае понятия като скорост, път, движение. Всъщност и в момента имаме такива задачи. Трябва да знае какво е мощност, напрежение, енергия, да знае какво е съответно ват, киловатчас, волт, от химията да знае какво е киселинност, какво е pH. Давам примери все с неща, които са практически. Идеята е да минем повече към практически задачи, защото такива са задачите в PISA и в изпитите в другите страни. Нашите ученици учат сложни алгоритми, заучават понятия, но не могат да решават елементарни практически задачи.

Основната цел е да префокусираме към учене с разбиране. Ако трябва, да научат по-малко, но да го осмислят. Като не им стига времето на децата, са по-склонни да заучат нещо, за да мине изпитът и да не се провалят.

Имаме и свръхфокусиране върху българския език и математиката след седми клас. Съответно се пренебрегват природните и обществените науки, а те са не по-малко важни. Това се опитваме да кажем на учениците - няма да искаме от вас да знаете формулите, примерно няма да се изисква да знаят химичните формули или закона на Джаул-Ленц от физиката или пък да изброяват царствата от биологията.

Това даваме като сигнал и със задачите, които публикуваме. Но категорично този изпит няма да направи частните уроци по-необходими и по-рентабилни.

- Говорихте преди малко за математиката и колко тя е важна. Кога матурата по математика ще стане задължителна?

- Разговорът приключва със задължителната матура по математика, не започва с нея. Трябва да променим учебните програми, да преструктурираме малко учебния план. Трябва да освободим повече време на учителите и учениците. В последните години и десетилетия постоянно им скъсяваме свободното време, добавяме допълнителни дисциплини, натоварваме учебните програми. Мога да ви дам пример как силно разширихме последните 25 г. чуждезиковото обучение. Добавихме и часове по информатика, информационни технологии и компютърно моделиране от трети клас. Добавихме и гражданско образование, увеличихме часовете за профилирана и професионална подготовка. И всичко това за сметка на основните общообразователни дисциплини. От друга страна, програмите бяха направени по-плътни, по-амбициозни, което води до препускане. Там се възпроизвежда и културата на заучаване.

Така че ние трябва да оправим малко учебните програми, трябва да променим и оценяването в тази посока, повече практически задачи. Нашите ученици в сравнение с други страни по редица теми стигат до далеч по-сложни алгоритми, но не могат да решават практически задачи. Така че едва тогава можем да говорим за задължителна матура по математика, и то пак стои въпросът дали за всички, примерно дали и за децата, които учат изкуства. Но аз мисля, че уменията, които създава математиката, като логично мислене, абстрактна интелигентност, креативност, най-вече концентрация, ще бъдат изключително важни. Един от най-големите ни проблеми е с концентрацията. Тя е свързана и с електронните устройства, които ползват децата.

Трябва да увеличим малко часовете по математика, да направим обучението по-практично, да освободим време на учителите и учениците с промяната в учебните програми. Поставили сме много теми за обсъждане. Една от основните ни теми е тази с образователната структура. Тя има три подтеми - кога се завършва основно образование, кога има външно оценяване, какво е съотношението между общообразователна и специализирана подготовка. Едно от нещата, които ще предложим за обсъждане, е да има две основни писти след основно образование. Едната - математика, техника и природни науки, другата - хуманитарна.

- България обаче е единствената държава с основно образование след седми клас.

- Анализите показват, че резултатите от това са доминиращо негативни. Ранното завършване на основно образование води, от една страна, до психическо претоварване на децата в по-ранна възраст. Караме ги да правят важен избор, свръхпренатягаме ги за изпита след седми клас. Казваме, че той е най-важният в живота им, а те са едва на 14 години. След това затваряме образователните им пътеки. Това рано завършване води и до по-ранна сегрегация на децата по образователни резултати. Всички изследвания показват, че за децата с високи резултати това не води до подобряване. Но за децата с ниски резултати води до понижаване на резултатите. За завършване на основно образование водещ е принципът на близост, най-доброто и най-близкото училище, а след седми клас водещ е принципът на класирането. Ние селектираме децата в зависимост от образователните им резултати и ги сегрегираме по училища. Изследванията показват, не само в България, а и в други страни, че това има повече негативно въздействие.

- Кой ще преподава в задължителния час по добродетели и религии?

- Само учители. Това означава хора, които са придобили педагогическа квалификация, която включва и методика, и всички умения за работа с деца. В начален етап това са началните учители. Те ще бъдат подготвени и за програмата по добродетели, и за конфесионалните програми. Това ще бъде час по възпитание, в който няма да се пишат оценки. Българските учители са подготвени да възпитават. Това няма да бъде толкова час по религия и вероучение, колкото по възпитание в добро. И в момента имаме религия в българската образователна система. Наблюденията ни показват, че там, където децата са включени в СИП по религия, учителите не само успяват да ги направят по-добри, да намалят агресията, но подобряват и мотивацията им за учене. Имаме райони, в които децата са включени в програма по православно християнство, други - в програма по ислям. Не само че няма разделение, а напротив - децата са по-толерантни едни към други. Програмите ще възпитават толерантност, взаимно уважение. В никакъв случай няма да проповядват разделение, както се опитват да ни внушат. Разделението проповядват по-скоро други хора, най-вече политиците.

- Като говорим за добродетели и религии, сам насочихте към темата за възпитанието. Нямате ли чувството, че някъде се къса тая връзка? Семействата някак си се надяват, че възпитанието е дело на училището. Други казват: “Това е дело на Църквата”. Обаче така в това предаване на топката някъде се къса връзката. Може би защото хората не си дават сметка, че то е част от едно общо и всяка една от тези институции има своята дан във формирането на тези млади хора.

- Много точно, възпитанието е общо дело, обща мисия. Най-важната ни обща мисия с учителите е да възпитаме децата. Освен знаещи и можещи ние трябва да ги направим и добри хора. За съжаление, живеем в общество, в което нямаме доминиращи традиционни ценности, а по-скоро консуматорски ценности. Възпитателната функция на българското училище беше отслабена още през 90-те години. То изживя, аз го наричам, постпропаганден комплекс - след като беше освободено от пропагандната си функция от сферата на социализма, то като че ли се притесняваше да говори за ценности и да възпитава. Впрочем същото се случи и с българското общество. Често говорим за чалга ценности, но всъщност чалга ценностите са консуматорските ценности. Няма ги и традиционните авторитети, те бяха отслабени. Дори когато общуваме, когато семейството е заедно, то много често е пред екраните и пред телефоните. Ние, родителите и учителите сме в неравна конкуренция с мощни информационни среди, най-вече социалните мрежи. След един момент много повече те възпитават.

Искаме да дадем ясен сигнал към учителите: Очакваме от вас да възпитавате. Не се притеснявайте. Това са ценностите, които искаме да възпитаме. Те са заложени в учебните програми. Трябва да ги възпитаме в патриотизъм, в човешки добродетели, в граждански ценности, да разбират правата на другия. Разбира се, има и други видове възпитание - екологично, физическо. Да не говорим за безопасност на движението по пътищата. Това не е само знание, колкото възпитание към уважението на другия на пътя.

- От 15 септември децата почват да стават рано. Как ще бъде решен проблемът с двусменния режим на обучение?

- И в казармата са ни възпитавали да ставаме рано и че ранното ставане едва ли не е полезно, но не това казват научните изследвания. Те доказват, че ако децата стават малко по-късно и започват малко по-късно училище, са по-мотивирани да учат, повишават им се образователните резултати. За разлика от възрастните, тийнейджърите сутрин спят по-дълбоко, повече хормони им се отделят.

- Не е глезотия?

- Не е. Пък и ако се качим на автобус от градския транспорт 7,15 сутринта в София, ще видим преди всичко ученици с отегчени физиономии. Особено ако отива в първия час да учи физика, която им е най-трудна. Не можем да решим проблема с по-късно започване при двусменния режим. Смятали сме го. Единственият начин да решим е да построим училища. Започнахме преди 8 години, когато си поставихме тази цел да намаляваме училищата на двусменен режим. Започнахме с 360. Сега са 225, но очакваме, след като се реализира тази втора програма за строеж и престрояване на училищата с цел преминаване към едносменен режим, да паднат до 180. Това пак е много. Едва наполовина сме изпълнили целта. За съжаление, половината почти от тези 180 ще продължат да бъдат в София.

Трябва да строим и пристрояваме. Нашите училища са с относително големи дворове.