"24 часа": Виж автентични портрети на опълченците

Лиляна Клисурова

Публикувано на: 03.03.2018

Генерал-лейтенант Иван Бангеев поздравява Иван Андонов, председател на Дружеството на опълченците от Пловдивско, и живите поборници. Снимката е от ДАА. ВСИЧКИ СНИМКИ СА ПРЕДОСТАВЕНИ НА "24 ЧАСА" ОТ ТОШО ПЕЙКОВ

Малко известни фотографии на героите отпреди 140 г.

Българи от 14 до 65 г. се включват в редиците на Българското опълчение през април 1877 г. Решението за създаването му взема руският император Александър II дни след обявяването на Руско-турската война.

Задачите на опълченците са да оказват съдействие на руските войски чрез поддържане на реда в освободените от български земи и да изпълнява охранителни и разузнавателни функции, да защитават населението от турските набези.

4000 доброволци

са въоръжени,

облечени и настанени в опълченските лагери. Подборът им е извършен от “Комисия за приемането на доброволци” начело с българина на руска служба Иван Степанович Иванов, майор Миних и българина д-р Константин Иванов Везенков.

Цар Борис ІІІ поздравява опълченци поборници и ветерани, на парад за Гергьовден в София през 1939 г. Снимката е предоставена на Пейков от Пресфото БТА.

Ключови моменти от българската история, предхождащи Руско-турската война (1877-1878 г.), за зараждането и формирането на Българското опълчение представя Тошо Пейков с фотоизложбата си “Епопея за незабравимите български опълченци”, която е изложена в Народното събрание по повод 140-ата годишнина от Освобождението.

Снимките са събирани повече от година. Бившият царски депутат и лидер на движение “Оборище” обикаля архивите на институции, музеи и галерии от цялата страна, за да събере възможно най-богат документален и фотоархив за българското опълчение. Резултатите са повече от впечатляващи - 140 фотографии, които пресъздават живота и настроенията на българите в годините на освободителната война.

Главнокомандващият действащата армия Великият княз Николай Николаевич, генерал Йосиф Гурко и офицери в Сан Стефано при подписването на договора. Снимката е от руски източник.

Историята на опълчението е подкрепена с

автентични разкази

на опълченци,

с техни портрети и архивни снимки. Като историята на опълченеца Манчо Манев, който първо взема участие в Априлското въстание от 1876 г., а след неговото потушаване емигрира в Румъния. По време на Руско-турската война става опълченец. През 1885 г. се включва в подкрепа на движението за Съединение на Източна Румелия с Княжество България, а след това и в Сръбско-българската война. Бил е председател на дружеството на опълченците и поборниците в Пловдив. Избиран е за общински съветник и народен представител. От 30 октомври 1893 до 7 юли 1894 г. е кмет на Пловдив. Към 14 декември 1920 г. изпада в нищета и живее в старопиталище с помощта на Върховния комитет на благотворителността.

Два портрета (и този долу) на фотографа Тома Хитров от Ловеч – поборник и опълченец.

Опълченецът Манчо Манев след войната е за кратко кмет на Пловдив.

Свещенослужителят на Българското опълчение архимандрит Амфилохий Михайлов, който осветил Самарското знаме в Плоещ. На снимката, предоставена от РИМ - Сливен, е със свой племенник.

Опълченецът Неделчо Ненчов Хаджи Делчов от град Клисура. Снимката е от РИМ - Русе.

Станьо Божилов – опълченец, родом от Копривщица. След Освобождението е градоначалник на Варна и Добрич, почетен гражданин на Габрово. Снимката е от Александър Въчков.

Рядка фотография на войводата Панайот Хитов, участвал със самостоятелна чета в Руско-турската война, разузнавал противника, превземал сам отделни населени места.

Генералът от пехотата и дипломат граф Николай Игнатиев на тържествата в Княжество България през 1902 г. Снимката е от РИМ - Стара Загора.

Възстановка на боевете за Шипченския проход и Орлово гнездо по случай тържествата през 1902 г. с участието на княз Фердинанд I, Великия княз Николай Николаевич-младши, граф Николай Игнатиев, генерали, офицери, опълченци и граждани.