"24 часа": Виж автентични портрети на опълченците
Малко известни фотографии на героите отпреди 140 г.
Българи от 14 до 65 г. се включват в редиците на Българското опълчение през април 1877 г. Решението за създаването му взема руският император Александър II дни след обявяването на Руско-турската война.
Задачите на опълченците са да оказват съдействие на руските войски чрез поддържане на реда в освободените от български земи и да изпълнява охранителни и разузнавателни функции, да защитават населението от турските набези.
4000 доброволци
са въоръжени,
облечени и настанени в опълченските лагери. Подборът им е извършен от “Комисия за приемането на доброволци” начело с българина на руска служба Иван Степанович Иванов, майор Миних и българина д-р Константин Иванов Везенков.

Ключови моменти от българската история, предхождащи Руско-турската война (1877-1878 г.), за зараждането и формирането на Българското опълчение представя Тошо Пейков с фотоизложбата си “Епопея за незабравимите български опълченци”, която е изложена в Народното събрание по повод 140-ата годишнина от Освобождението.
Снимките са събирани повече от година. Бившият царски депутат и лидер на движение “Оборище” обикаля архивите на институции, музеи и галерии от цялата страна, за да събере възможно най-богат документален и фотоархив за българското опълчение. Резултатите са повече от впечатляващи - 140 фотографии, които пресъздават живота и настроенията на българите в годините на освободителната война.

Историята на опълчението е подкрепена с
автентични разкази
на опълченци,
с техни портрети и архивни снимки. Като историята на опълченеца Манчо Манев, който първо взема участие в Априлското въстание от 1876 г., а след неговото потушаване емигрира в Румъния. По време на Руско-турската война става опълченец. През 1885 г. се включва в подкрепа на движението за Съединение на Източна Румелия с Княжество България, а след това и в Сръбско-българската война. Бил е председател на дружеството на опълченците и поборниците в Пловдив. Избиран е за общински съветник и народен представител. От 30 октомври 1893 до 7 юли 1894 г. е кмет на Пловдив. Към 14 декември 1920 г. изпада в нищета и живее в старопиталище с помощта на Върховния комитет на благотворителността.





