Ще започна с това, че не съм гледала цялото изявление на Кирил Петков. Видяла съм само абзаца с моето име. Искам да уточня, че нито на Кирил Петков, нито на Пеевски съм била пиар. На Кирил Петков бях един от хората, които повярваха, че с нови лица можем да създадем нещо ново, което да ни изведе от статуквото. Сгреших. Разбрах, че съм сгрешила, още през март (2022 г. - бел. ред.). Установих го в Министерския съвет и бавно-бавно си отидох. А когато пратихме държавата на избори, защото тезата на Кирчо беше: “Трябва да намерим двама достойни депутати”, вместо да седне да преговаря, аз си отидох и година и половина мълчах.

Нямам нищо общо с Пеевски, но току-що звъннах на адвоката си и го попитах - това, което той каза днес - подсъден ли е, и той ми отговори: “Да, ще го осъдим без никакъв проблем, но горкият човек ще има твърде много дела през следващите месеци”.

Оставката на Петков е проява на това, че отговорност не се поема. Това е хвърляне на пясък в очите. Тези хора са си заедно и ако има политическа отговорност - те трябва да я носят цялата, заедно. Не може един да понесе политическата отговорност, а останалите, които са били съпричастни към процеса - не.

За пореден път повтарям, че огромният проблем на ПП е, че не се разви като партия, а само в семейството на Кирил. Сега на мястото на Кирил ще има нов. Както се казва: Папата умря, да живее папата. Ще обявят нов папа и всичко ще продължи постарому, защото не развиват партията. Те няма да укрепват самата партия. Има семейственост - каквото каже Кирчо, каквото каже Ленчето. Там има един разумен човек - Асен Василев, но неговият глас принципно е заглушен. А и той е по-широко скроен, за да се занимава с партийно строителство.

И те всъщност превърнаха това свое семейство, или както те казват - партия, по телефонното тефтерче на Кирил. Той им се обаждаше един по един и казваше: “Сега ще те направя депутат. Ти не беше ли от Видин?” “От Видин съм.” “Е, сега ще те направя депутат от Видин.” Само при положение че хората са минали през неговата проверка. А виждаме неговата проверка до какво довежда. Той направи един собствен семеен кръг от хора, по-голямата част от които на по 30-40 г. имаха нереализирани животи. Той ги направи депутати, те му останаха вечно верни. И демокрацията там се свеждаше в това, че като има проблем, Кирил им дръпваше по 1-2-3 или 5 речи, колкото е необходимо, за да гласуват правилно. И те гласуваха всички както иска. Не може да има демокрация, ако няма поне диалог. Диалог там е нямало. Това е трагедията на това партийно формирование. Това стана квази-партия.

Огромно количество хора, които вярваха, че нещо може да се случи, му дадоха обществена подкрепа, но той не можа да отговори на очакванията им. И не изпълняваше същинската партийна роля - не чуваше гласовете отдолу, които казват - това е правилно, а това е неправилно. Там винаги се чуваше неговият глас, подкрепен от Лена. Тези двама души доведоха до пълно затваряне на демокрацията. И съвсем естествено сега се опитват да спасят някакъв остатък. Но този ход ще довърши партията. Ако си бяха дали колективна оставка, тогава можеше да се извърши нещо. В партията да има нови хора, които имат политическа визия. А това са кариеристи. Те така и подбраха депутатите едно време - чрез екселска таблица, в която отговаряш на въпроси с “да” и “не”. И ако имаш повече “да”, отколкото “не” - ставаш за депутат.