Племенницата на Гоце Делчев пише как като ученичка в гръцкия град участва в чествания на двамата братя

B Солун е имало български гимназии - мъжка и девическа, основани през 1880 г., обучавали деца до 1913 г. Съществувало и наше търговско училище (1904-1912 г.).

В спомена си от честването на 24 май в Солун племенницата на Гоце Делчев Велика Чопова-Юрукова разказва как българите са се радвали на маршируващите. Текстът е публикуван във "Вестник на вестниците" на 24 май 1943 г.:

"Утре е празникът на Кирил и Методий. Това е най-светлият ден от живота на пансиона и затова ударите на камбаната сутринта ни се сториха празнични и тържествени. Нещо радостно и весело изпълни гърдите ни, стаите, коридорите, двора на пансиона, въздуха.

Колко грижи и тревога около налъскани обуща, гладко срешани коси, хубаво изгладени плисирани поли. Най-после тръгваме. Вратата се отваря. В стройни редици ние се отправяме към черквата "Св. св. Кирил и Методий". Тя се оказва твърде малка, за да побере всички богомолци. Тук дошъл е всеки българин. Службата свършва и както му е редът, произнасят се пламенни слова. По лицата на всички свети особена радост. Черквата свършва, обядваме и не след много - готови да отидем в морската градина "Беш чинар".

Преди да тръгнем, надзирателките ни преглеждаха основно... След прегледа главната надзирателка се изправяше пред нас и казваше: "Днес е празникът на светите равноапостоли. Вие сте щастливи, че този празник празнувате в родния град на равноапостолите. Вие днес ще бъдете на показ. Всички ще гледат на вас. Бъдете внимателни."

След това гавазинът отваряше вратата и гордо тръгваше пред нас. Той е облечен празнично, с двойно надиплена бяла кошуля, дълъг пискюл, който стига чак до рамото. Колко е щастлив, че води българските ученички - най-хубавите, най-спретнатите и най-скромните.

Ние вървим. Сърцата ни бият силно. Спират българите да ни погледат, спират се европейци, евреи, турци и всички почтително поздравяват. Така минаваме през града и стигаме в градината. Тя гъмжи от народ. Тук вече са учениците от останалите български гимназии - мъжката, търговската, прогимназиите, първоначалното училище и ученичките от стопанското училище.

Още не стихнал шумът от нашето пристигане в градината, ето отдалече се долавя ударът на барабан. Всички се струпват към вратата. Идат нашите юнаци. В редици с юнашка униформа те бодро нахлуват в градината. Неописуема е радостта, която изпитваме. Празникът е в разгара. Произнасят се пак речи за Кирил и Методий, за техните ученици.

Градината ечи от "Върви народе възродени". Хоровете на гимназиите подемат песента и я разнасят далече. Целият град ехти от техните песни. През това време юнаците изпълняват гимнастични игри и правят различни пирамиди, латерни и музика свирят. Извиват се хора.

Но ето, че денят се отскубнал. Слънцето се плъзга по тихите води на морето, хоризонтът червенее. Морето потъмнява, ние трябва да се разделим от градината.

Поемаме обратно пътя към пансиона. Настроението е повишено, стъпките бодри и бързи. Скоро еква песента "Аз съм български войвода, момци ми са тез". Така завършваме най-светлия празник."