Някога нашата страна е раждала и свободни хора.

Герасим Тодоров е роден през 1910г. в село Влахи. След деветосептемврийския преврат става горянин и тръгва по чукарите на Пирин планина. Четата му е от 27 човека. Успява да създаде тайни организации в селата Градево, Брежане, Сенокос, Мечкул, Гара Пирин, Градешница, Ощава, Кресна, Белица и Плоски.

Мисията на Герасим и четата му била да спасява хората от издевателствата на милицията и зверствата на комунистите и да противостои на насилственото обезбългаряване на Пиринска Македония. Запазено е негово писмо, в което той предупреждава властта:

„Влахински комунисти, ако аз напуснах семейство, роднини, приятели и родното село, скитайки се по Балкана, гладувайки и мизерувайки, то още не значи, че съм с намерение да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и да тормозите съвсем невинното ми семейство.

Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина ви на управление, който благодарение на такива като вас далеч надминава фашисткия режим.

Като че ли един не се намери измежду вас и измежду всички ви по-умен, за да ви вразуми.

Винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнете и кога ще престанете. Но вашата няма край. Аз не мошенича като вас, а открито заявявам, че милост вече не раздавам.

С каквато мярка мерите, с такава ще ви меря.

Търсете ме по къщи, плевни и колиби. Ще ме намерите.

Млада невеста на пазар се не води и комита в ограда не стои.

По-добре славна смърт, отколкото позорен живот"

През март 1948 милицията обгражда високо в планината четата, която вече наброява повече от 70 души. Битката е обречена – хиляди милиционери срещу една шепа хора. Някои от горяните са заловени и избити, а Герасим Тодоров се самоубива.

Избира да умре прав, вместо да живее на колене.

(от книгата "Моите вдъхновители")

*От фейсбук