Денят на Европа, за нас българите, е празник с дълбок и ярък смисъл. Първо защото сме европейци. И това няма кой да ни го отнеме.

Денят на Европа е празник на мира и обединението на европейските държави.

Денят на Европа ни казва: никога повече война в Европа. Денят на Европа отправя послание: всички, които живеят на европейския континент могат да станат членове на нашето семейство, ако припознаят нашите общи ценности, нашите закони и правила на мирното ни живеене. На този ден ние приветстваме народите на Украйна, Молдова, Албания, Сърбия, Косово, Македония, Исландия, Босна и Херцеговина, и ги очакваме в нашето семейство. На този ден ние подкрепяме народите на Русия и Турция, които продължават да живеят в условията на авторитарни режими и да понасят трудностите и изпитанията, наложени им от политическите елити, както и от старите имперски политически практики.

Денят на Европа е ден на доброто и радостта от живота.

Празник на хуманността, на човеколюбието, на вярата, че най-важен и ценен е човешкият живот. На този ден ние предупреждаваме, че за съжаление все още в близост до нашата Европа съществуват държави и политици, които живеят в миналото, в пещерните времена, когато правото на силата е решавало споровете между държавите. Държави и политици, които не зачитат силата на правото. Ние разбираме страданията на техните народи, страхът, който владее в такива държави, манипулациите на общественото мнение. Но също така разбираме и подкрепяме усилията на онези техни дъщери и синове, които намират сили да се противопоставят на миналото, да погледнат към бъдещето. И да се борят – срещу путинизма в Русия, срещу ердоганизма в Турция, срещу лукашенковизма в Беларус.

Денят на Европа е зов и за борба на всички цивилизовани народи за окончателно отхвърляне на авторитарните и диктаторски практики, които пречат на човечеството да разгърне пълните си таланти и възможности.

Денят на Европа е нашият ден! Ден, в който сме убедени, че кошмарните времена на нацизма и комунизма никога няма да се върнат в живота ни. Ден, в който поглеждаме с нови надежди към своето европейско бъдеще!

На този ден все още има хора, които си задават въпроса:

ДЕН НА ЕВРОПА ИЛИ ДЕН НА ПОБЕДАТА?

par2Руската опорна точка е известна: „Без Денят на победата нямаше да има Ден на Европа“. Като всичко руско и тази опорна точка е фалшива. Защо? Защото тези, които в Москва се възприемат за „победители“, не са част от нашата Европа. Защото тях „победата“ не ги е довела до обединена Европа. Какво тогава са победили след като сами не почувстваха като народ „вкусът на победата“. „Победата“ остави за съжаление руският народ там, където си бе той и преди нея: при сталинската диктатура, концлагерите, избиването на различно мислещите, репресирането на цели народи, при икономическата изостаналост и бедност. Нещо повече.

След 9 май 1945 г. Съветският съюз се опита да продължи войната.

И наистина я продължи: окупира и държа в пълно подчинение, и зависимост, 45 години една голяма част от Европа. Наложи в нея своята икономическа система, затвори границите й, за да не могат гражданите на Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР, България и Румъния, да пътуват, да учат, да работят свободно в Европа и по света. Наложи като всеки окупатор напълно зависими от него марионетни режими да управляват тези страни и ги подкрепяше, както впрочем подкрепяше и всички подобни авторитарно тоталитарни режими в цял свят. Напълно отне свободата на народите на Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Киргизстан. Затова и в началото на 90-те години на миналия век всички те избраха свободата и демокрацията, а много от тях и пътят към Европа.

Съветската окупация и насилствено наложената антинародна и антихуманна обществено-икономическа система в периода 1945-1990 г. доведе до трагично икономическо изоставане от нормалния демократичен свят на всички тези народи.

Окупаторите винаги спират развитието на окупираните държави и ги водят към пълен фалит. Народна република България е типичен пример за това. В края на 80-те години и ние, в резултат на съветската окупация и управлението на марионетната Българска комунистическа партия, бяхме доведени до икономическа катастрофа.

Затова и нито една от окупираните от СССР през Втората световна война държави не чества днес „Денят на победата“. За тях това е Ден първи на окупацията.

imagesВсички те отлично знаят и разбират, че Втората световна война бе огромна трагедия. За всички народи на Европа войната бе трагедия. Но така също всички европейски народи помнят, че тази трагедия я започнаха две приятелски социалистически държави: националсоциалистическа Германия и Съюзът на съветските социалистически републики. Затова и в края на 80-те години народите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония не само отхвърлиха съветската окупация, но и социализма като икономическа и политическа система, и национализма – като политическа доктрина. И всички тези държави, въпреки неизбежните трудности на промяната, днес се развиват по-успешно от държавата, която се приема за наследник на съветските окупатори – Руската федерация. Хората в тези държави, да не говорим за обединена Германия, живеят несравнимо по-добре, имат повече граждански права и свободи, отколкото гражданите на Русия. А нима целта на всяка победа не е точно тази: хората да живеят по-добре? Нещо повече. Всичките 500 милиона граждани на Европейския съюз живеят по-добре от 140-те милионното население на Руската федерация. И това е ясен показател кой е реален победител във Втората световна война. Това са западноевропейските народи. Тяхната победа е победа на демокрацията, а не „победа“ на тоталитаризма. И наистина, за Западна Европа, където стъпи американската армия, тази победа да дойде на 9 май 1945 година. а за източноевропейските народи и за много от народите на бившия Съветски съюз, едва в началото на 90-те години на миналия век. Това е парадоксът на историята. Съветската армия стигна до Берлин, но народите на Съветския съюз и на окупираните от него държави, не усетиха вкуса на победата. И трябваше да преминат през много страдания докато постигнат своята свобода, независимост и демократична победа.

Милиони загинаха при властта на националсоциализма – власт продължила по-малко от две десетилетия. Милиони загинаха при властта на комунизма – власт продължила близо пет десетилетия, два пъти повече. Не може „победата“да носи болка и страдание. А точно това тя донесе на източноевропейските и на съветските народи. От гледна точка на стандарт на живота, на граждански демократични права и свободи, няма съмнение, че не Русия, а Германия е големият победител във войната. Затова и не Русия, а Германия и останалите 27 страни членки на Европейския съюз, определят днес празничният смисъл на Деня на Европа – 9 май.

И един парадокс, но факт: както фашистка Италия, така и нацистка Германия, и императорска Япония, капитулираха пред САЩ. В края на 80-те години комунистическият СССР също „капитулира“ пред САЩ. И не само капитулира, но и се разпадна. За разлика от Германия, която се обедини. Оттогава до днес един след друг народите на Европа се обединяват в своя Европейски съюз, а народите на бившия СССР един по един се отделят и разединяват, бягайки по-далеч от Русия – официалният наследник на СССР. Някои от тях дойдоха в нашето европейско семейство: литовци, латвийци, естонци. Други – молдовци и украинци, желаят същото. Този процес – на бягство от последната авторитарна държава на нашия континент, е необратим. Затова и като наблюдаваме неговата посока, с основание можем да кажем: победата над нацизма за едни народи се превърна в победа на демокрацията и просперитета, а за други – в символ на съветската окупация, на тоталитарната комунистическа система, в реално забавяне на развитието, в икономическо изоставане.

Днес руснаците честват „победата над фашизма“, но се разсейват за вината си за комунизма, за антихуманния комунистически режим налаган от тях десетилетия наред.

eziciteРазбира се, народите нямат вина за делата на своите управници. На теория това е така. Но на практика е различно. Днес в Москва маршируваха децата и внуците на виновните за налагането на комунистическия тоталитарен режим върху част от Европа. Техният марш напомняше зловещите години на комунизма. Защото „Денят на победата“ забави свободата и обединението на Европа. И ако този ден се случи, то той бе въпреки, а не благодарение на Съветския съюз. Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург в средата на миналия век се обединиха не благодарение, а въпреки Съветския съюз. И тяхното обединение стана толкова привлекателно, че днес в него вече членуват 28 европейски държави. В опитите за „обединение“, които прави Русия, вече никой не иска да участва. И това също ясно показва, къде и кой е победител в последната европейска война. За нас, българите, спор няма: Денят на Европа е нашият истински празник! Защото, ако я нямаше обединена Европа, ако я нямаше победата на Европа над Съветския съюз, ние щяхме да продължаваме да бъдем окупирана, несвободна, недемократична, държава! Затова и сме благодарни на народите на западноевропейските държави, на САЩ и Канада, които воюваха за освобождението на Европа от нацизма и помогнаха да се освободим от комунизма. Благодарността ни към руския народ, воювал срещу нацизма, за съжаление завинаги ще остане премесена със спомена, че управниците излъчени от този народ, наложиха дивашка и варварска система, която по нищо не се отличаваше от системата на нацизма – системата на комунизма. А за такава „победа“ не се благодари. Такава „победа“ се осъжда. И дано никога да не се повтаря!