Тиха, топла стая. Още с влизането се усеща комфорт и топлина. Момиче седи удобно в кресло, а срещу нея мъж говори със занижен, равен и спокоен тон: „Сега ще направим едно дълбоко и приятно отпускане на цялото тяло, в което ти ще чуваш всяка моя дума. Ще имаш свои мисли. Най-вероятно няма да се движиш и да говориш. След малко ще затвориш очи, но и тогава ще имаш контрол над ситуацията. Ще помислиш, че спиш, но това не е сън. Ще помниш всичко, но когато излезеш оттук, ще ти бъде леко и приятно. Слизаш надолу по стълби. Лявата ти ръка започва да изтръпва. Изстудява. Губиш всякаква чувствителност. Както не усещаш ръката си, така няма да усещаш и главата си. Влизаш в дълбока хипноза.“

Това е един от сеансите на председателя на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия Калин Цанов. В случая той

цели да внуши на своята пациентка, че няма да почувства болка.

Тя е потърсила услугите му, защото й предстояла операция, но проблемът е, че има алергия към анестезията. Единственият начин разрезът от скалпела да не е болезнен за нея е хипнозата.

„Това се случи преди няколко години, когато ми се обади колежка психоложка – споделя пред „Космос“ хипнотерапевтът Цанов. – Каза ми, че на дъщеря й предстои операция за отстраняване на папилом от главата в МВР болница. Сравнително лека намеса, но с голям проблем – момичето имаше непоносимост към упойки. Майка й ме помоли да направя няколко сеанса с нея и по време на интервенцията да я хипнотизирам, за да не усети болка. Имахме само една седмица на разположение. Това е изключително малко време, защото около 14% от хората не влизат в хипноза, а 23% стигат до дълбока. Хипнозата има 3 фази – лека, средна и дълбока. За да се стигне до нея, се работи директно с подсъзнанието. Съзнателната функция е много занижена. Затова се използват директни или индиректни внушения за намаляване на чувствителността. За интервенцията беше необходима последната фаза, но за да се научи човек да е в такова състояние, с него трябва да се работи определен период от време. За щастие момичето беше от тези 23%, които влизат веднага в дълбока хипноза. Още на първия сеанс, който описахте, имахме ефект. Внуших й, че ръката й няма чувствителност, удрях я силно с пръст, за да видя дали ще има реакция. Нямаше. Направих и убождания с игла, отново нищо не усети. Така преминах и към опити на главата.“

В литературата е описан и метод, чрез който може да се внуши, че крайникът отсъства от тялото. Това обаче е изключително опасно, защото след това може да се появи страхотна психична травма у човека. По тази причина почти не се прилага.

Калин прави 4 сесии с момичето преди операцията. В насрочения ден отива с нея, като я

подготвя около 40 минути преди интервенцията.

„Започнах от въвеждане, задълбочаване, липса на чувствителност и постхипнотични внушения, тоест действието да го има и след операцията – обяснява той. – Казах й: „Когато влезеш при сестрите, тялото и главата ти ще загубят чувствителност. Бавно ще се движим към операционната, чувствителността ти намалява, намалява, изчезва. И когато усетиш масата под тялото си и затвориш очи, ще навлезеш в дълбока хипноза.“ Така тя се унесе, но хирургът д-р Христов дойде скептично настроен. Направи проверка на главата й и установи, че тя не усеща нищо, усмихна се. Аз застанах пред нея, за да поддържам хипнозата, защото по време на сесия може да се минава от по-лека към по-дълбока и обратно. Лекарят направи разреза със скалпела и момичето не усети нищо. Операцията беше не повече от 10-15 минути, но по едно време видях, че тя започна да излиза от хипноза. Забелязах чрез дишането, защото при дълбока хипноза то е коремно, а при по-лека минава към гърдите. Това означава, че пациентката веднага ще усети болката и затова отново й внушавах, че не усеща нищо.“

През това време психологът вкарва в хипноза и една от сестрите, без да иска. Разбира се, това е недоразумение, с което всички после се забавлявали, но всъщност то има и своя риск. „Моя е грешката, защото не бях обезопасил процедурата – допълва той. – Ами ако бях въвел лекаря под хипноза? Въпреки всичко операцията мина гладко, но рядко участвам в такива процедури. По-скоро го правя, когато някой има непоносимост към упойка, и трябва да му се вади мъдрец.“

Въпреки че много лекари по света правят опити да заместят анестезията с хипноза, най-тежките хирургични интервенции не могат да бъдат направени без наркозата.

„Ние използваме няколко вида медикаменти, за да приготвим човек за операция – споделя пред „Космос“ анестезиологът проф. Николай Младенов, шеф на реанимацията в „Токуда“. – Въздействаме върху парасимпатиковата нервна система, която се грижи за спокойствието и удоволствието на хората. Първо приспиваме пациентите, тоест гарантираме сън. Второ – обезболяваме ги, и трето – блокираме мускулатурата, така че болният да може да поеме апаратната вентилация, тъй като операции на белия дроб, мозъка, сърцето или стомаха изискват да няма движение на мускулите. Същевременно следим енцефалограмата на пациента, тоест нивата на сън, болка и отпускане на мускулатурата, както и поддържаме адекватни хемодинамичните параметри. Освен това

как при една коремна операция болният ще има собствено дишане?

Няма как с хипноза да се реши този проблем. Няма как да се предпази и мускулатурата в корема. Ще се появят отклонения в дишането и в параметрите на хемодинамиката. Те сами по себе си са трудно контролируеми и не дай си Боже в този момент се нарани съд и се появи по-масивна кръвозагуба, нещата стават рискови. Ако нямаме механизъм да поддържаме дихателната система, пациентът може да изпадне в клинична смърт. Тоест хипнозата може да го приспи, но останалите неща няма как да се получат.“

Къде и как се извършват операции под хипноза, кога са се извършвали у нас, колко е модерна анестезията и кои са най-мистериозните хипнотизатори в историята, четете в новия брой на списание "Космос".