Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съученик на Левски и роднина на Ботев е първият български Щирлиц Теофан (Богдан) Райнов е син на възрожденския учител Райно Попович и е роден в Карлово в една година с Левски.

Султанът отпуснал 40 000 лири за шпионска дейност сред всички общности

Съученик на Васил Левски и непряк роднина на Христо Ботев е вербуван за османски шпионин, за да следи какво вършат българските революционни дейци, но той дарява получените пари за народното дело, а в същото време дезинформира поръчителите.

Теофан (Богдан) Райнов работи като двоен агент между 1868 и 1872 г. като

част от шпионската мрежа на министъра на вътрешните работи Али паша

- т.нар. Черен кабинет. Преди това турците са имали свои хора сред полските, гръцките, арменските и немските общности в империята.

За шеф на мултинационалната организация е назначен евреинът Шнайдер ефенди, секретар на турското генерално консулство във Виена.

Лично султан Абдул Азис заповядал да се отпуснат 40 000 турски лири, за да научава какво се мъти в империята. Цифрата е спомената от биографа на Теофан Райнов Никола Славчев.

Това е горе-долу половината от бюджета на съвременната българска служба ДАР, на която за 2020 г. депутатите гласуваха близо 40 млн. лв.

Как се получава

сметката?

Със закон през 1844 г. е прието, че турската лира съдържа 7,216 г злато с проба 916,6, т.е. 22 карата. Това означава, че ако вземем днешната цена на грам злато от 22 карата - 77,54 лв., сумата се равнява на сегашни 22,4 млн. лв.

Та тази сума обаче не покривала следенето на българите. Проблемът бил, че агентите от другите народности в империята не знаели нищо за българското националноосвободително движение.

Властите се стреснали сериозно от боевете

на Първата българска

легия с турския гарнизон

в Белград през 1862 г., както и от четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1867 и 1868 г. Затова решават да внедрят свои очи и уши и сред българското население и емиграцията.

Това разказа пред "168 часа" директорката на музея в Карлово Мария Деянова.

Али паша назначил адвоката от Стара Загора Манол Иванов, наричан Манол ефенди, за началник на разузнаването сред българите. Юристът е виден униатски деец от българското църковно движение в Цариград през 60-те години на ХІIХ в., пише Стоян Заимов в

"Етюди върху "Записките" на Захари Стоянов". Преди да приеме тази служба, адвокатът се посъветвал с Теофан Райнов и още един свой приятел - д-р Георги Миркович от Сливен, които се намирали в Цариград. Триото се захваща с шпионската дейност, но

решава да заблуждава османските власти

и да помага на националноосвободителното движение. По искане на Манол ефенди на първо време му предоставили 3000 лири, които днес биха се равнявали на 1,7 млн. лв.

Тримата разузнавачи се събрали и разпределили парите: 300 лири (170 000 лв.) за закупуване на печатница, в която да се печатат вестници и брошури срещу османската власт, 100 лири за в. "Дунавска зора" на Добри Войников, в който да бичува султана и министрите му. Повече пари - 600 лири, получил Теофан Райнов за пътни разходи, за да се види с видни руски и италиански революционери в Западна Европа и да почерпи от тях опит как да се организира българското националноосвободително движение. Най-голяма сума била дадена на д-р Миркович,

за да вдигне въстание във Видинския санджак - 800 лири.

Той е назначен там за градски лекар.

Теофан Райнов заминал първо за Гюргево през есента на 1868 г. Двамата трябвало всеки месец да докладват на Манол ефенди какво са свършили.

В същото време според Стоян Заимов

двамата са били наблюдавани от друг

член на “Черния кабинет”

на Али паша - Георги Живков от Търновския клон на Тайния централен български комитет (ТЦБК).

За дейността на Райнов в Румъния като агент има писмени доказателства от спонсора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Христо Георгиев. Той пише до Найден Геров: "Т. Райнов, който тук с мисията главен шпионин турски, защото има и други малки, се сближил с Ив. Касабов и му дава 300 лири за издавания от него в-к "Народност".

"Българският Щирлиц" спонсорирал с част от османските средства и издателя на в. L’Etolle d’Orient, от който Европа научила за подвизите на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Така Райнов под прикритието на мисията си като турски шпионин осъществява друга мисия в полза на българската кауза за освобождение. В изпълнение на договорката с Манол ефенди и д-р Миркович той заминава за Лондон и Женева, за да проучи как да се бори с османската власт.

Али паша обаче узнава за това и изпраща в Румъния гърка Николанди

със задачата да разобличи Теофан Райнов. Карловецът благодарение на контактите си също разбира, че е следен. В Браила той залага капан на Николанди заедно с група хъшове и писателя Добри Войников. Компанията проследила гръцкия шпионин, ограбила го и го набила.

След това Теофан Райнов дал насоки на Добри Войников да напише биография на Николанди, но случката е променена. В художественото произведение гъркът е набит не от български хъшове, а от свои съграждани патриоти, които го хванали да ги шпионира. Всички гръцки вестници обвинили Николанди в "черно предателство" и го нарекли "подъл атинянин".

Нападките на сънародниците му силно повлияли върху реномето на шпионина, след което той се отдал на отчаяно пиянство и сложил край на живота си.

Вторият от групата български агенти - д-р Миркович,

е арестуван във Видин, след като е предаден от владиката Доротей Софийски. Лекарят е измъчван жестоко и признал всичко, след което е заточен. Новината, че османските власти знаят, че Теофан Райнов е двоен агент, стигнала бързо до емигрантските среди в Румъния. Затова той се почувствал застрашен и избягал във Виена.

В крайна сметка "Черният кабинет" е разпуснат, след като през 1872 г. умира Али паша.

Теофан Райнов е бил в австрийската столица и преди това. Именно оттам той се включва в българското националноосводително движение през 1862 г. Тогава става сътрудник на Георги С. Раковски, който е ученик на бащата на шпионина и като дете две години е живял в Гешовата къща, където първоначално е било училището.

Райнов дава 1500 минца за въоръжаването на Първата българска легия, организирана от Раковски.

Буйната му кръв отвела двойния агент през 1862 г. в Италия, където се бил в отрядите на Джузепе Гарибалди за обединението на страната и усвоил бойни техники, които да приложи в българското националноосвободително движение.

В чужбина Райнов

се е срещал с Михаил Бакунин, Сергей Нечаев,

Джузепе Мацини

и други видни европейски революционери. Що се отнася до вижданията му за това какво да се случва у нас, "идейните му възгледи са близки до тези на дейците от ТЦБК от 1866 г. и неговите продължения "Българското общество", което финансира четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. - обясни директорката на историческия музей в Карлово Мария Деянова. - Диапазонът им на политически действия се определя от програмата им за освобождение на "...Отечеството с кой да е начин и средство, т. е. чрез възстановяване на Българското царство независимо самостоятелно или под зависимост на Портата или чрез конфедерация съюз със съседните народи", линия на политически конформизъм.

Разрешаването на българския политически въпрос се поставя в зависимост от политически комбинации, неравностойни съюзници и коалиции, колебание между революционното действие и пропаганда, се разчита на дуалистична форма на управление с Османската империя, нещо, което е било напълно неосъществимо и нереалистично, на европейската реформена акция в Османската империя или организирането на чети без предварителна подготовка на народа за обща освободителна акция."