Музиката на голям брой от най-обичаните парчета на родни естрадни и рок изпълнители е чужда. По принцип чужди песни в репертоара си имат и най-известните певци в световен мащаб. Въпросът е дали заимстването и ползването на чужда музика или текст е било официално обявено. У нас за някои изпълнения това се е знаело, но за други от тях през годините истината не е била широко известна. Точно това е причината и някои от най-заклетите им фенове да се чувстват обидени дори в наши дни.

В тази връзка една от най-дискутираните мелодии е за легендарната песен на ФСБ "След 10 години". Със същата музика през 1975 г. италианската група Le Orme записва парчето Amico di Leri в албума Smogmagica. Именно то се превръща и в

най-големия хит

на състава,

който свири в стила прогресив рок.

У нас парчето в изпълнение на ФСБ се появява още през 1977 г. в дебютния им албум "Non stop" и отново през 1983 г., когато петият студиен албум на групата е издаден от "Балкантон" и пак завладява публиката.

Поначало тъжната и меланхолична песен светкавично се превръща в любим шлагер на българските младежи. Дори неофициално я наричат "абитуриентски химн" и поколения ученици я слушат при завършване на средното си образование или преди да ги вземат в казармата.

Съществува и интересна история около написването на българския текст. Неговият автор Михаил Белчев по времето, когато създава “След 10 години”, губи най-близкия си приятел Владимир Заимов, който е правнук на ген. Заимов. “Не съм казвал, че това беше поводът за “Пак ще се срещнем след 10 години”. Нека да остане такава, каквато хората я харесват и каквато искат да бъде в техния живот”, пояснява в тази връзка Белчев в свое интервю за БНТ.

Приятелят му загинал в самолетна катастрофа, прибирайки се от Харков за София. “В негова памет написах тази песен Много тежко го приех”, споделя той. “Но един от нас остава на една далечна гара пак на 22”, се пее в емблематичното парче именно за неговия близък. Малко известен факт е, че песента всъщност е италианска, а Белчев предпочита да пише текст по чуждоезични песни, като неговите думи нямат нищо общо с оригинала. Според Белчев песента се превръща във феномен, защото е написана на по-човешки език, по-близък до ежедневието в онези години.

Проблемът е, че на обложките както на плочата, така и на излязлата впоследствие аудиокасета информацията за авторството на музиката е, меко казано, завоалирана или не се споменава нищо за него.

Някои от най-върлите фенове обаче имат обяснение и на това. Според една от версиите близо две години по-рано самите италиански рокаджии са използвали вече позната

неаполитанска фолклорна мелодия, а в такъв случай упоменаването на автора не е задължително, казват запознати. Освен това ФСБ, в състав Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Петър Славов и Иван Лечев изпълнява и кавъри на английски език, като Hold The Line нa американската група Toto.

За разлика от ФСБ и преди и след тях много наши творци и изпълнители съвсем официално включват в репертоара си песни по чужда музика.

Пример в това отношение е

Мими Иванова,

която заедно с Развигор Попов прави няколко кавъра. Наред с българските песни, такива са: “Лодка в реката” (Boat on The River на Styx), “Зима, зима, зима...”, по песента на ABBA – Gimme, Gimme, Gimme…, “Превърни се в музика”, в оригинал - Breakfast In America, на Supertramp, и други.

Един от най-добрите ни вокално-инструментални състави - “Щурците”, наред с прекрасните си собствени песни, през 70-те години също изпълнява превъзходни кавъри на български език.

Такива са: “Говори се за нещо” на фънк-рок групата Rare Earth, “Виолета”, в оригинал Cos I Love You, на глем-рок групата Slade, “Песен за атомната гъба”, в оригинал Living Sin на Emerson, Lake & Palmer.

Много известно навремето е и парчето на "Сигнал" "Спри се", което в оригинал е Free me на Uriah Heep.

Друг шлагер, придобил огромна популярност у нас, за чиято музика сравнително малко хора знаят, че е чужда, е и "Блажени години" на Георги Минчев. Във втори епизод на нашумелия сериал "Касъл Рок", излъчван по HBO, главният герой влиза в един бар. За изненада на много от българските зрители в заведението се чува мелодията на "Блажени години".

Причината е, че хитът е кавър на популярната Six Days on the Road, наложена като химн на шофьорите на камиони в САЩ през 1963 година от Дейв Дъдли.

Бардът на демократичните промени в България обаче никога не е крил този факт. Освен това той е и автор на прекрасния български текст на песента.

Всъщност продуцирането на чужди хитове с български текст е широко застъпено и през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Така например Емил Димитров прави някои

френски кавъри на Шарл Азнавур

и други известни песни ("Хубавата Джиджи"). В тази връзка интересен е случаят с емблематичната и патриотична "Моя страна, моя България”. Навремето, когато я чуват за първи път, мнозина погрешно смятат, че тя също е кавър. Причината е, че преди това са я слушали на френски. Оказва се, че историята й е съвсем друга - българската версия е била забранена, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство. В свое интервю обичаният певец разказва: “Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста “ще се върна”. Аз я дадох на фестивала за забавна песен “Златният Орфей”, но смениха регламента и не можах да взема награда.”

Точно това става и причината първоначално песента да е записана с френски текст.

Излиза във Франция под името “Моника” и няколко години е хит на Запад. След множеството концерти в Париж, въпреки че има възможност да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отказва и се завръща в България. В същото време много от песните му са поискани от чужди певци от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан. Така Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори и започва да получава авторски отчисления от целия свят. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него заради липсата на музикално образование. В същото време освен във Франция той е звезда и в Съветския съюз, където е пял пред претъпкани зали и стадиони. Накрая партийният поет Павел Матев предлага на Емил Димитров да обработи текста така, че да бъде приет от цензурата, и макар и години по-късно, песента става популярна и в България.

Кои други известни родни хитове са с чужда музика, четете в новия брой на в. "168 часа"