Запазват тялото му като го покриват със сол

Харизматичният атлет е награден на олимпиадата с ювелирен златен лавров венец

Загадка е как одрисите използват тази техника, открита три века по-късно

Съкровището от Златиница е заровено в гробницата на харизматичен 19-годишен тракийски владетел, съсечен в битка с бащата на Александър Македонски - Филип II.

Най-ценното в него е 205-грамовият златен лавров венец, съдържащ пластина с изображението на богинята Нике. Когато археоложката Даниела Агре го открива, той е поставен върху главата на царя заедно със златна диадема.

Предполага се, че ювелирното бижу е било награда от спечелено състезание на олимпийските игри. В което има логика, тъй като погребаният владетел е с изключително атлетично тяло и е висок около 1,90 м.

Разбира се има и друг вариант - лавровият венец да е отличие за голяма военна победа.

По-интересното е, че ювелирното златно украшение е създадено по технология, за която се смята, че е открита три века по-късно. В случая е приложен методът на изтеглената пластина, която досега в световната наука се смяташе за постижение на римската епоха от I в. след Христа.

"Според всички анализи този гроб датира от средата на IV в. пр.Хр. (355-345 г.) -сподели пред сп. "Досие" Даниела Агре. - Съчетавайки го с историческите извори може да се изкаже обосновано предположение, че погребаният е един от синовете на тракийския цар Керсеблепт - вероятно Йолай."

Баща му е бил владетел на одрисите и най-страшният кошмар на Филип II Македонски. Неговият син Йолай продължава делото му, но намира смъртта си на бойното поле твърде млад.

Странното в случая е че, младежът не е положен в специално изградена гробница, в каквито обикновено са погребвани тракийските царе. Единственото обяснение е, че той е бил едва 19-годишен и за него все още не е изграден достоен дом за пътя към отвъдното.

"Когато влязох, видях, че в центъра на съоржението, върху конопен саван с орнаменти бе поставено отлично съхранения скелет на покойника", спомня си Агре.

При реставрацията на останките тя и екипът й установяват, че Йолай е бил засипан с голямо количество сол. В древността това бил единственият начин да съхранят телата на мъртвите си владетели от полесражението до мястото на вечния им покой. Вероятно именно солта е запазила и фрагменти от кожа, мокасини, парче текстил с тъкана шарка и шапката под шлема, обърната с мекото руно навътре. На подобен вариант археолозите попадат за първи път. Впоследствие се оказва, че тъканта е най-ранната внесена коприна в Европа.

По думите на Даниела Агре младежът бил погребан с пурпурни одежди на цар. Над главата му били поставени три предмета от защитното въоръжение - шлемът, наколенникът и ризницата. Седем копия го пазели покрай източната стена на гроба. Мечът му бил в ножница, вероятно е изработена от кожа или плат, като е имала дървен накрайник.

Върху кутрето на лявата ръка на младежа е поставен уникален пръстен, изработен от злато, примесено със сребро. Целта вероятно е била да се повиши твърдостта му, тъй като е бил използван и за печат. Върху него е изобразена богинята-майка, поднасяща лавров венец на царя-конник. За разлика от всички намерени досега подобни пръстени, този е ползван дълго и личи, че се е полирал от носене. Причината вероятно е, че е предаван по наследство в одриската династия, смятат изследователите.

Подобно на пръстена и наколенникът е изработен като са смесени два метала - бронз и сребро.

Както всички тракийски владетели, така и рано загиналият цар Йолай е погребан с двата си коня, които трябва да улеснят прехода му към отвъдното.

Четете още:

Откриха съкровището на Митридат VIII

Копието на съдбата и мечтата за световно господство