Контролът над сателитните мрежи става важен фактор за сигурността и независимостта на една държава в XXI в.

Миналото лято, на 9-ата годишнина от предотвратяването на опита за преврат в Турция, президентът Реджеп Ердоган обяви началото на “Турския век”. Той едва ли не го описа като началото на една нова ера на просперитет и национално възраждане на южната ни съседка, което ще я постави като водещ фактор в новия многополюсен световен ред.

“Една нова епоха ще започне за икономиката, отбраната, сигурността, развитието, вътрешната и външната политика. Изграждането на “Турския век” ще стане по-бързо от всякога”, зарече се Ердоган.

За да бъде една държава приета като сила, с която другите да се съобразяват, тя трябва да може да влияе у своите съседки както чрез меката сила на културните връзки и дипломацията, така и с железния юмрук на оръжието и военното присъствие. Второто правило доскоро минаваше през три направления - контрол в моретата, контрол на сушата и контрол на въздуха. Технологичният разцвет на XXI в. добави още няколко допълнителни направления, по които дадена държава трябва да е първенец, за да бъде център в многополюсния свят. Това са контролът на технологичните иновации и на комуникациите. Последната част е особено важна в днешно време поради нарастващото глобално военно напрежение.

Контролът на комуникациите минава именно през Космоса

До голяма степен свързаността на съвременната цивилизация зависи от невидимата “паяжина” от сателити в земната орбита, които контролират интернет, навигацията, обхвата на телефоните и ракетните установки на армиите. Някои държави като САЩ и Китай например имат своя частна сателитна мрежа, за да могат техните войски да имат независима навигация.

“Икономическото функциониране и военните оперативни способности на една страна зависят от глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС). Турция, която отдавна използва тези системи, понастоящем предприема решителни стъпки, за да се превърне от ползвател в създател на сателитни мрежи. Разработването им не е само технологична амбиция, а стратегическа необходимост, която ще се превърне в един от крайъгълните камъни на бъдещите суверенитет, сигурност и просперитет настраната”, казва експертът по стратегия на отбраната Ахмед Алемдар.

Поради тази причина на 30 декември 2025 г. Реджеп Ердоган и президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд обявиха началото на амбициозен съвместен проект, с който ще се изгради турска космическа площадка в африканската страна. Чрез съоръжението Анкара ще затвърди позицията си на играч в съвременното космическо състезание и ще се опита да осигури комуникационната си независимост.

В началото на януари тази година турският министър на промишлеността и технологиите Мехмед Фатих Качир потвърди на пресконференция,че

проектът на космическата площадка е завършен и че първата фаза на строителството вече е в ход

върху земя, отпусната на Турция по силата на споразумение със Сомалия.

Разбира се, престижът и международната доминация не са единствените фактори, които задвижват развитието на турската космическа програма. Парите не трябва да се забравят, а точно сега има доста възможности за набавянето на допълнителни приходи към хазната на южната ни съседка, защото глобалното търсене на ракетиносители се увеличи през последните години.

В същото време самата космическа икономика се разраства светкавично. През 2024 г. тя достигна 600 млрд. долара и се прогнозира, че до 2030 г. ще има оборот от 1,8 трилиона. Сред най-бързо развиващите се сегменти на този пазар са именно услугите по изстрелване на сателити в орбита. Редица правителства, като тези на Русия, САЩ и Китай, и множество частни компании, сред които “СпейсЕкс” на Илон Мъск и “Блу ориджин” на Джеф Безос се надпреварват да изпратят в небето апарати за комуникации, навигация, отбрана и наблюдение на Земята.

Въпреки че търсенето и предлагането в космическата индустрия се увеличават към този момент, Турция не разполага с нужната инфраструктура, за да отговори на нейните нужди.

Първите ѝ опити за прогрес в тази сфера зависят много от площадките на “СпейсЕкс”,

с помощта на които тя успя да изпрати в Космоса през 2024 г. първия си сателит - Turksat 6A. Същата година полковник Алпер Гезеравджи се превърна в първия турски астронавт, като прекара няколко дни на Международната космическа станция.

Нуждата да се преодолее е тази зависимост от чужда инфраструктура, за да достигне космическата необят, е един от факторите, които движат амбицията на Анкара да създаде своя ракетна площадка в Сомалия. Освен това съоръжението ще ускори и изтрелванията на сателити и други технологии в орбита, защото няма да се налага да се чака за достъп до услугите на “СпейсЕкс” и американската НАСА.

“Този проект дава на Турция надеждна и устойчива позиция на бързо разрастващия се световен пазар за космически изстрелвания, като съчетава география, технологии и стратегическа автономност”, смята експертката по космически и отбранителни политики Назмелис Зенгин.

Сомалия е добро място за изграждане на бъдещата турска ракетна площадка поради стратегическото си географско положение. Тя се намира само на около два градуса северно от екватора. Това е важно, защото позволява на ракетите да се възползват от скоростта на въртене на Земята, за да стигнат до орбита. Така се намаляват разходите за гориво и се увеличава успеваемостта на космическите мисии.

“Това се дължи на факта, че скоростта на въртене на Земята е най-висока на екватора, така че ракетите получават допълнителна тяга при изстрелването си и се нуждаят от по-малко гориво, за да изведат големи ракети в орбита. Сомалия е чудесно място за пестене на гориво”, обяснява астрофизикът Умут Йълдъз.

Професор Ариф Карабейоглу, член на Съвета на директорите на Турската космическа агенция, също описва Сомалия като едно от най-добрите места в света за космически изстрелвания. Според него въздушните коридори над нейните териториални води са почти празни, няма сериозен морски трафик и времето там е стабилно през по-голямата част от годината.

“Обикновено ракетите се изстрелват към морето или океана, за да се намалят рисковете. Обаче на север от Турция, към Черно море се намират Украйна и Русия, а на юг – гръцката администрация на Южен Кипър и Израел, така че редовните изстрелвания от нашата територия биха могли да представляват риск за тези страни. За това Сомалия е толкова важна”, отбеляза той.

След завършването му, космодрумът на Турция в Сомалия ще стане част от ограничената група оперативни екваториални стартови ракетни съоръжения в света. За африканската държава проектът предлага не само приходите от наетата от Анкара нейна земя. За местното население проектът ще предложи нови програми за техническо образование, възможности за създаване на високоплатени квалифицирани работни места, а саматаСомалия ще се превърне в интегрална част от една от най-печелившите съвременни индустрии.

“С космическата база в Сомалия Турция ще може да извежда в орбита собствени сателити, с помощта на собствени ракетиносители, по свой график и при свои условия. Тази независимост ще укрепи националната сигурност и стратегическата устойчивост на страната ни. С други думи, Анкара вече не купува само билети за Космоса. Тя започва да управлява совалките дотам”, категорична е Назмелис Зенгин.