Алчните къртици във ФБР и ЦРУ, в Москва предават за идеали
Олдрич Еймс и Робърт Хансен са най-токсичните руски шпиони, продаващи съвестта си за милиони долари, луксозни къщи, диаманти и коли
Олег Пенковски тайно помага на Кенеди да се държи дръзко с Хрушчов и да го притисне, за да осуети ядрен холокост, а Поляков - на Кисинджър, за да отмъкне Китай под носа на руснаците
На 84 г. си отиде един от най-презираните шпиони в историята - Олдрич Еймс, човекът, който предаваше колегите си заради слабостта си да кара "Ягуар" и да живее в луксозна къща за 540 хил. долара, платена не със заем, а в брой.
В продължение на 21 години той е лоялен служител на ЦРУ, макар да негодува срещу недостатъчната си заплата. За лош късмет съдбата му поднася още от същото и през 1984 г. Еймс е затиснат от бремето на кредити, които не успява да връща навреме заради тежък развод, заплашващ тотално да занули крехките му финанси.
В резултат на това година по-късно той е изправен пред дилемата - лоялност към службата, равносилна на непоносима за него бедност, или да се продаде срещу солидна сума на най-върлия враг на САЩ - СССР.
Как му хрумва, ли? Лесно, защото самият той е вербувал офицери от руските разузнавателни служби и отлично знае, че вече няма безсребърници като петимата от Кеймбриджката петорка. Всичко в шпионажа е въпрос на пари, а шансът сам му поднася "топка", която би било глупаво да не отиграе. На 16 април 1985 г. Еймс е назначен в съветския отдел на ЦРУ, отговарящ и за Източна Европа, което му дава достъп до богатите информационни масиви в централата в Лангли. Богатство, което спокойно би могъл да изтъргува с руснаците не просто за много пари, а за милиони.
Личният фалит чука на вратата му и Еймс, без изобщо да се колебае, организира тайна среща във Вашингтон със служители на КГБ. Той поставя картите на масата и те светкавично осъзнават, че американецът може да се окаже златна мина за информация. За да не се разколебае, му предават 50 хил. долара, но при Олдрич Еймс всеки цент си заслужава. Още през лятото в рамките на няколко срещи с руски дипломат Еймс предава класифицирана информация за човешките ресурси на ЦРУ и ФБР и за операциите, насочени срещу Съветския съюз.
Не след дълго американецът се среща в Рим със съветски дипломат и офицер, който е дошъл там от Москва, за да се срещнат. Именно в Италия в края на своето назначение
Еймс получава списък с тайни контакти, с които ще се вижда, когато се върне във Вашингтон. Разбира се, в знак на благодарност "КГБ написало на Еймс, че са му платили 1,88 милиона долара през четирите години, откакто се е включил като доброволец", отбелязва ФБР.
Мотивиран да изкара още по-сериозни пари, през 1989 г. Еймс работи на пълни обороти, за да предаде класифицирани документи на КГБ, използвайки "тайни скривалища". В тях оставял документите, служители на КГБ по-късно ги вземали и на свой ред в други тайници му оставяли солидни пачки с долари.
Набрал смелост, Еймс започва да предава руски служители, вербувани от американските служби.
"Всички те са предоставяли критична разузнавателна информация за СССР, използвана от американските политици при определяне на външната политика на САЩ", отбелязват от ФБР в досието, посветено на Еймс. Когато КГБ започва да ги арестува един по един и екзекутира десетина души, сътрудничили на щатското разузнаване, в ЦРУ вече са безпощадно наясно - сред тях има брутален предател. Започва безпрецедентен по мащабите си лов на предатели. В това време Еймс се радва на охолния си живот в обширна къща за 540 хил. долара, в дома му всяка негова прищявка се задоволява от прислуга. Класически "роб на лукса", той лети със своята кола мечта - "Ягуар", а втората му съпруга Росарио всячески го стимулира да продължи играта с руснаците, алчна за още по-голямо богатство. Тя самата до такава степен е заслепена от парите, че лично се включва в шпионажа, за да улесни мъжа си в някои секретни операции.
В аналитичните звена провеждат десетки проучвания и стигат до фантастичното забогатяване на Еймс, което е невъзможно да се натрупа със заплатата му от разузнаването. И тъй като не е открита никаква разумна причина за аристократичното му охолство, през май 1993 г. срещу Еймс започва 10-месечно разследване.
"Специални агенти на ФБР и разследващи специалисти проведоха интензивно физическо и електронно наблюдение, претърсвания на дома му и разкриха документи и друга информация, свързваща Еймс с руската служба за външно разузнаване - отбелязват от бюрото. - На 13 октомври 1993 г. специалисти забелязват тебеширена следа, оставена от Еймс върху пощенска кутия, давайки знак на руснаците, че иска да се срещне с тях в Богота, Колумбия."
На 1 ноември специални агенти наблюдават както него, така и руския му партньор в Богота.
Дали е усетил, че по петите му е контраразузнаването, не е ясно, но като част от служебните си задължения Еймс планирал пътуване в чужбина, включително до Москва. И тъй като имало огромен риск да остане там, е одобрен план за ареста му, става ясно от досието му във ФБР.
Заловен е пред къщата си в предградията на Вирджиния през 1994 г. Не след дълго, на 28 април той и Росарио се признават за виновни. Еймс получава доживотна присъда без възможност за условно освобождаване, а тя - на 63 месеца затвор.
Съгласно споразумението си за признаване на вина Еймс предава имуществото си на Съединените щати, а 547 хил. долара от авоарите му са дарени на Фонда за подпомагане на жертвите към Министерството на правосъдието.
За колегите му в ЦРУ най-странното е, че до смъртта си Еймс нито веднъж не се разкайва за щетите, които е предизвикал и екзекутираните заради него хора, които са сътрудничили на САЩ. Напротив, съжалявал единствено, че е бил заловен.
И ако Еймс е бил най-вредният агент на ЦРУ, то Робърт Хансен е всепризнатата най-токсична "къртица", работила за руснаците срещу ФБР.
Той е не по-малко алчен от Еймс - през 2001 г. е заловен и е установено, че руснаците са му платили над 1,4 милиона долара в брой и отделно в диаманти.
Шпионската дейност на Хансен, също както и при Еймс, стартира през 1985 г. Мотивите му са идентични - необходими са му много пари. Тъй като заема ключови позиции в контраразузнаването и има достъп до секретна информация, бързо преценява, че тя може да го направи баснословно богат. Подобно на Еймс, с криптирани комуникации, "тайни скривалища" и други секретни методи започва да търгува данните с КГБ и агенцията, която го наследява. "Информацията, която предоставя, компрометира множество източници, техники за контраразузнаване, разследвания, десетки класифицирани документи на правителството на САЩ и технически операции от изключителна важност и стойност - отбелязват от ФБР. - Поради опита и обучението си като агент на контраразузнаването Хансен е останал незабелязан в продължение на години, въпреки че някои от необичайните му дейности от време на време са будили подозрение." След ареста на Олдрич Еймс обаче ФБР и ЦРУ вече са нащрек и анализите им сочат, че освен него в редиците им има още една къртица, която продължава да споделя тайни с руснаците. За късмет на Хансен, подозренията на двете агенции се насочват към негов колега - ветеран от ЦРУ, но след 2-годишно разследване става ясно, че това е път за никъде. Едва през 2000 г. късметът на ФБР и ЦРУ сработва, тъй като агентите успяват да се доберат до оригинална документация на руснаците, написана от тяхна къртица в САЩ.
Анализът на информацията показва, че предателят има достъп до данни, които са в обсега на Хансен. Колегите му са почти сигурни, че е той, но искат да го изправят пред съда и за целта трябва да го заловят на местопрестъплението. По това време той е офицер в Службата за чуждестранните мисии към Държавния департамент и ФБР назначава там специален агент Дон Съливан, който да го следи изкъсо. Първото нещо, което му направило впечатление, било, че Хансен имал пълен достъп до системата за автоматизирана поддръжка (ACS) на ФБР и компютърните системи на Държавния департамент. И обичал да работи затворен в кабинета си, ровейки в богатата база с данни.
След като Съливан докладва, че така трудно ще успеят да го изобличат, в централата на ФБР решават да предложат ново назначение на Хансен. Нийл Галахър, помощник-директор на отдела за национална сигурност, лично му се обажда, за да го покани да стане част от екипа му. Гъделичкат алчността му не само с по-висок пост, а и с по-сериозно възнаграждение. По думите му Хансен ще е специален асистент в таен технологичен проект, осигуряват му фалшив договор за 2 години, самостоятелен офис в централата, тайно оборудван с камери за наблюдение и микрофони. Плюс личен асистент - Ерик О'Нийл, на когото е поверена секретната мисия да не изпуска от очи "шефа" си Хансен. Месеци наред близо 300 души го наблюдават и провеждат безпрецедентно по мащабите си разследване, докато не открият търсената "игла в купа сено".
В Москва предават заради идеали
Пенковски помага на Кенеди да притисне Хрушчов. Поляков - на Кисинджър да отмъкне Китай под носа на руснаците
В живота винаги има баланс. Както СССР и впоследствие Русия правят всичко възможно да се доберат до тайните на САЩ, така и Америка прави сериозни пробиви в сигурността им. Най-високопоставеният им агент във военното разузнаване в Москва е полк. Олег Пенковски. Той израства с жестока травма като дете. Остава без баща, тъй като той е доблестен царски офицер, загинал в битка по време на Октомврийската революция. Заради това "петно" в биографията момчето цял живот се опитва да изплува и в крайна сметка военните откриват таланта му. Биографията му обаче е неблагонадеждна и развитието му е спъвано на всяка крачка.
Но едва ли това е единствената причина Пенковски да влезе в контакт през 1960 г. с ЦРУ и британското разузнаване MI6. По-скоро в този период мъжът е притеснен, че "ястребите" в Кремъл тласкат света към гибел, и иска да предупреди Запада, осуетявайки, пъкления сценарий. Информацията му е първокласна - руснаците тайно разполагат ракети край Куба без американците да подозират за това. Пенковски не само описва в детайли оръжията, а и посочва точните координати на балистичните ракети със среден обсег. Американците проверяват данните му чрез снимки от шпионски самолет и установяват, че Пенковски е прав. Под носа им се провежда секретна операция, след която САЩ могат да изчезнат от картата на земното кълбо.
И тук руснакът вади най-важния коз - оръжията все още не са готови за експлоатация. Информацията моментално стига до президента Джон Кенеди и с екипа му решават да направят международен скандал, хващайки Съветите абсолютно неподготвени за подобен обрат. Но Пенковски предава на американците още една ключова слабост на руските междуконтинентални балистични ракети. Данните му сочат, че съветският арсенал все още е изключително скромен и не би могъл да представлява реална заплаха за Америка. Нещо повече, Пенковски споделя още един ключов детайл - руснаците са неспособни да произведат междуконтинентални балистични ракети в голям мащаб. Така в щатското и британското разузнаване осъзнават, че заплахите на Никита Хрушчов, че има превес по въздух, са абсолютно кухи и лишени от съдържание. Когато службите предават тази информация на президента Кенеди, той придобива смелост фронтално да атакува СССР, без да се опасява от изпепеляващ ответен удар.
Оценявайки дързостта и смелостта на Пенковски в ЦРУ му дават кодовото име "Герой". И той е такъв, защото помага на Запада не за пари като Еймс и Хансен, а за да предпази света от апокалипсис.
Благодарение на стотиците данни, които предава по време на инфарктната 13-дневна Карибска криза, започнала на 16 октомври 1962 г., Джон Кенеди играе твърдо.
Видимо стресиран, че американците са научили най-болезнената им тайна, Хрушчов започва да се огъва в преговорите и става все по-отстъпчив за ужас на ястребите в Кремъл. В КГБ са бесни и трескаво търсят къртицата в редиците на военните. Стесняват кръга на високопоставените фигури с достъп до чувствителна информация и там заподозрян номер едно е Олег Пенковски. Той не само е бил открит противник на идеята да се ескалира напрежението със САЩ, а и наблюдението разкрива, че чрез тайници предава информация на ЦРУ в Москва.
На 22 октомври 1962 г. е арестуван, а 10 дни по-късно и американският му партньор. За смъртта на Пенковски се носят много легенди, но до момента не е известна датата, на която е екзекутиран. Както и дали е доживял до 28 октомври 1962 г., за да научи, че усилията му са дали резултат и апокалипсисът е осуетен.
Макар и много ценен за САЩ, Пенковски не е номер едно. Короната е за друг руснак - Дмитрий Поляков, който се издига до поста генерал в ГРУ, отвратен от човеконенавистната соцсистема. Именно затова си поставя за цел да направи всичко възможно руснаците да загубят студената война. Смята се, че гневът му пламва, когато съветското ръководство не му разрешава да замине за Ню Йорк с болния си от полиомиелит син, който само там може да получи адекватно лечение. Отказ, в който няма особена логика, защото той е имал и други назначения в САЩ.
Осъзнавайки несъстоятелността на социализма, в периода 1959 - 1961 г. Поляков влиза в контакт с ФБР и ЦРУ и им предлага информация. Признава честно, че е отвратен от корумпирания елит и изгнилата соцсистема. Настоял да им помага, в противен случай Съветите щели да спечелят студената война. Според него Западът бил обречен на тежък провал заради наивитета си.
Месеци след като става американски агент, Поляков получава достъп до ценни документи на руското военно разузнаване. Оттам научава, че Съветите имат много продуктивни агенти в САЩ и Великобритания. Единият е ракетен учен, работещ за правителството в Лондон, а другият е сержант Джак Дънлал, доверен куриер в Агенцията за национална сигурност към военното министерство на САЩ.
Но освен това Поляков предава десетки папки с технически спецификации за съветската военна техника, за оръжията, за новите разработки на СССР и за въоръжението, с което разполагат Виетнам и Китай. Информира и за все по-осезаемите търкания между Кремъл и Пекин, ценен детайл, от който Хенри Кисинджър ще се възползва по брилянтен начин, за да може президентът Ричард Никсън да привлече в своята орбита Китай. Но също така и за да положи основите на една стратегия, която превръща Поднебесната империя в надежден партньор на Америка за десетилетия напред.
Нещо повече, Поляков информирал САЩ и за новите съветски военни технологии, за ядрените оръжия, за координатите им.
Категорично отказвал заплащане в брой, настоявал ЦРУ да го възнаграждава с топтехнологии за предаване на данни. Легенди се носят за въдицата, която всъщност била супермощна и чувствителна антена. Поляков бил известен с хобито си да лови риба и когато плувката била във водата, той започвал тихо да говори, а партньорът му със същата въдица на около 500 м от него, без да буди подозрение, прихващал думите му и отговарял. За него бил създаден и иновативен трансмитер с клавиатура за светкавично изпращане на съобщения. Именно тази бързина на Поляков осигурявала на американците ключови предимства при редица опасни конфликти.
Мъжът действал хладнокръвно и успял да се издигне до генерал, с което качеството на информацията му става все по-добро, но за беда, Поляков е предаден според някои от Олдрич Еймс, според други - от Робърт Хансен.
Той научава предварително, че ще бъде изобличен, и информира ЦРУ за това. От агенцията го молят да го изведат от страната, тъй като са му безкрайно благодарни за 25-годишното сътрудничество, но Поляков отказва. Иска да се бори до край за страната си, а не да я остави на корумпираната върхушка. Не след дълго, през 1986 г., изчезва и по-късно става ясно, че е екзекутиран. Подвигът му обаче и до днес е описан със златни букви в историята на американското разузнаване.
"Поляков бе най-добрият източник, с който ЦРУ е разполагало", казва Санди Граймс, чиято кариера в американското разузнаване е белязана от работата със съветския шпионин. В спомените той ще остане като изключително дързък и смел човек, благодарение на когото САЩ печелят студената война.
Директорът на ЦРУ Джеймс Улси също тъгува за безстрашния Поляков, който бил "перлата в короната". Според него приносът му е не само, че помага Западът да спечели студената война, а най-вече тя да не стигне до горещата си фаза, което би означавало край на цивилизацията.
Впрочем Улси е човекът, който не се огъва пред Конгреса и не разрешава нито един от подчинените му да бъде отстранен заради скандала с Олдрич Еймс.
От тази гледна точка може би именно тези служители - в ЦРУ и ФБР, първи осъзнават разликата между "къртиците" от двете велики страни. При едните всичко е въпрос на пари, а другите се борят за идеали.
