След като прекратихме смъртоносния им лов, днес най-голямата заплаха за тях са корабите

Сините китове винаги са в движение. Те имат нужда да погълнат между 2 и 8 тона морски крил на ден, за да заситят огромните си тела. Затова и постоянно кръстосват водите на Световния океан в търсене на богати на своята храна води. Огромните бозайници са отлично пригодени за този вечен лов - те могат лесно да изминат до 100 километра на ден. Но плувайки в собствения си дом, китовете се излагат ежедневно на може би най-големия риск за всяко животно в природата - да кръстосат пътя си с нас, хората. А ние този път се появяваме натоварени върху някой от стотиците хиляди туристически и риболовни кораби, които в днешно време

превръщат океана в оживена магистрала.

Всеки един от тези кораби всъщност е огромна заплаха за грациозните, но огромни и трудно маневриращи китове. Те много често намират своя край, блъснати от неумолимо забързаните към следващото пристанище контейнеровози или плаващи хотели. Почти 40 години след забраната на комерсиалния китолов морските бозайници отново са в голяма беда.

Този път техен враг не са харпуните, а гръбнакът на цялата световна икономика - морският трафик.

Проблемът с опазването на китовете занимава човечеството от вече почти 40 години. Това е една от екологичните инициативи, с които природозащитниците могат да се гордеят. През 1986 г., когато индустриалният риболов е забранен, в океана плуват едва няколкостотин сини кита. Днес бройката им е над десет хиляди. Повечето други видове също преживяват ренесанс в популациите си. Но трябва да отбележим и че грамадните подводни бозайници си заслужават усилията. Те са забележително интелигентни, тъй като са един от видовете на земята с най-голям обем на мозъка. И това си личи не само по големината му, но и по поведението и социалната им структура. Китовете могат да създават сложни социални образувания, както и предаваща се през поколенията местна „култура". Някои видове, като кашалотите и косатките, дори имат диалекти и семейни традиции. Сред китовете можем да намерим различни сложни ловни техники и поведенчески ритуали, уникални за всяка отделна група. Гърбатите китове са чудесен пример за казаното. Те са забележителни с това, че когато се опитват да си намерят партньор, пеят своеобразни подводни песни. Те могат да продължат часове и се разпространяват на стотици километри около пеещото животно. Самият репертоар също се развива от сезон на сезон — почти като фолклор.

Какъв експеримент провежда чилийският учен Луис Бедриняна-Романо, какво причинява на китовете корабният трафик и какви мерки се предлагат, четете в сп. "Космос" - бр. 12/2025.