Разделяне на имот става за 3 г., разрешително за трафопост – 4, промяна в статут – над 1 г.

Нотариуси прехвърлят коли само в България и Румъния. Навсякъде е по-бързо и евтино

На ниво закони и наредби, измерващи административната тежест, България минава за отличник. Но, уви, само като срокове по закон. Ако гражданин или фирма попадне в схемите, създадени от чиновниците ни, ще разбере, че сме много, много назад в класациите на Европейския съюз.

На пръв поглед в правнонормативната уредба всичко изглежда чудесно, но сигнали на граждани за сблъсъка им с администрацията пред "24 часа - 168 истории" разкриват тромава система, създадена да храни некомпетентни и корумпирани служители.

Първата история е свързана с получаването на разрешително за строеж. У нас това би трябвало да стане за 14 дни, по-бързо дори от Естония, която заедно с Дания са сред отличниците на Европа с най-много онлайн услуги. Там този документ се получава абсолютно дистанционно - по интернет, но за 30 дни.

У нас това става от раз само за свръхспециален клиент, но дори той няма никакъв шанс да подаде документите, онлайн и да получи разрешителното си по електронната поща.

И така реално ваденето на разрешително за строеж отнема не 14 дни, както се хвалим, не дълги месеци, а много често и протяжни години.

Ще разкажем един лек случай, при който е необходимо офис на партерен етаж да се трансформира в магазин. Помещението е ново, с Акт 16, но въпреки това започва вадене на всички папки и документи сякаш строежът тъкмо сега започва – идва проектантска фирма, в която работи цял екип – всеки с различна специалност. Едните изписват бетона, пясъка, други електросистемата, трети пожарната безопасност и т.н. Всеки в своя ресор.

Реално нищо не се случва, само се трансформират папките за офис в папки за магазин с леки изменения. Когато всяка по съответната част е готова, те се подават в архитектурния отдел на общината. Там обаче услужливо подсказват, че е в интерес на клиента първо да ги прегледат, ако имат забележки, да се отстранят и тогава да се подадат официално. Вместо обаче човек да получи всички дефекти в документацията, в този конкретен случай това не става така. Проблемите се изтъкват един по един. Всеки път, когато човек отиде до общината с надежда да вземе всичко, се оказва, че е открит нов минус в проекта и той трябва да го отстрани. Документите се носят на проектантите, поправят се, връчват се отново в общината, където се оказва, че има друг дефект в друга папка. Клиентът многократно задава въпроса защо не се опишат всички забележки накуп, да се отстранят и да се спре това ходене по мъките, но отговор няма. Така минава повече от година, похарчени са 5-6 хил. лв., докато най-накрая в съответния архитектурен отдел казват, че той може да се входира официално. Едва тогава разрешителното може да се получи в законовия 14-дневен срок. За разлика оттук, този процес в Естония отнема около 2 месеца и 4 месеца за големи и сложни обекти. Като документацията се движи онлайн.

Със сигурност съществуват още десетки различни казуси, но граждани разказаха в редакцията за проблеми и при изграждането на трафопост за отдалечени обекти или нови кооперации, когато енергоподаването в района не е достатъчно. Уж всички имат интерес от електрифицирането, но процесът се оказва изтощителен. На малка ферма у нас той й е отнел цели 4 години – непрестанна битка с институциите, за да получат всички необходими разрешения, за да изгради съоръжението и да бъдат присъединени към електроенергийната мрежа.

Факт е, че този процес и в Естония отнема немалко време - необходими са между 10 месеца и 2 години в зависимост от мащаба на обекта и сложността.

Примерно планиране и проверка за осъществимост продължават от 2 до 4 месеца, проектирането и разрешителните от 3 до 6 месеца, строителството и монтажа в зависимост от сложността от 4 до 12 и тестването и въвеждането в експлоатация – между 1 и 2 месеца. Но къде са 10 месеца за малки обекти както е в Естония, къде са 4 години, както е у нас?

Друг пример за чиновническа "паяжина", от която трудно се излиза, е когато се налага разделяне на имот. Звучи елементарно, но напрактика се оказва ненормално трудоемко. Столичанин разказа как му се наложило да раздели имот от 1,5 декара на два по 750 кв.м. Отнема му малко повече от 3 г., но все още не е финализирал процедурата.

Уж изглежда просто и би трябвало също като в Естония да става онлайн, но не и в България. Звучи абсурдно, но тук ще разкажем две истории, в които тази процедура може да отнеме умопомрачително много време.

Първият сблъсък с бюрокрацията е, когато се установява, че кадастралният план не е актуален, разказва нашият читател: "Връщат ме за нещо, което предишния път ми казаха, че трябва да направя, но това се повтаряше многократно. Успокоявах се, като си повтарях: "Животът е пред нас". Тогава чиновник небрежно ми подхвърли кои фирми имат богата практика и успешно и бързо приключват процедурите си с направление "Архитектура и градоустройство".

Тогава идва "напредъкът", но започва голямо обикаляне по институциите – че теренът не е с подпочвени води, че там може да се осигури ток, вода и т.н. Все справки, които една работеща администрация може да вади служебно, но в случая тази отговорност се прехвърля на гражданите и фирмите. Накрая, изтощен, човекът е събрал необходимите документи и предава всички данни в една от столичните общини, като целта е в срок от три месеца те да обявят решението и ако има съседи, които не са съгласни, да предявят претенции. Каква е изненадата му, когато изтича срокът и разбира, че преписката стои на същото онова бюро, на което е приета преди три месеца.

"Ядосах се и ги заплаших, че ще се оплача от това при главния архитект на района, а те вместо да се стреснат, направо ми казаха да се кача на третия етаж, там бил кабинетът му. Той много добре знаел колко са претоварени", разказва софиянецът. След още три месеца документите вече били готови, но се оказало, че тепърва трябва да ходи и в кадастъра. "Логично е двете институции да имат връзка помежду си, но отново трябва аз да свърша тази работа", оплаква се човекът. Така това уж семпло на пръв поглед действие като разделяне на имот между брат и сестра отнема в страната ни цели 3 години.

В редакцията ни разказаха и казус, когато роднини трябвало

да си поделят

къща близнак

в обширен парцел, в който е изградена още една къща. Собствениците, двама братя, починали и наследниците им трябвало да започнат процедурата, но се оказва, че в кадастъра има грешка. Новият не е съобразен с особености на стария.

Започнало истинско ходене по мъките. Чакахме геодезиста близо 6 месеца, след това още половин година, за да извади необходимите документи, и още шест месеца, за да се качат те в електронен вид. Или общо година и половина и около 3 хил. лв., обяснява 30-годишна дама от София: "Забележете, за грешка, която не е наша, а на чиновниците, но вместо да я отстранят служебно, те прехвърлят всичко това на гражданите." Според нея сега предстои вадене на скици и едва тогава финално може би ще се проведе братската делба. Когато тя приключи, наследниците отново ще извикат геодезист, за да обособи отделни части в двата имота.

Само за сравнение, прехвърлянето на имот или подялбата в Естония протичат в рамките на 4 седмици, а при много големи обекти или компании може да отнеме двойно повече време. Как става това ли? Правителството там успешно е дигитализирало всички свои услуги. За гражданите е необходимо да имат единствено естонското електронно ID, което дава достъп до над 4000 документа и справки.

Благодарение на това улеснение нотариусите са в състояние да съберат необходимата информация за прехвърляне, разделяне или делба на имоти и сделките да бъдат финализирани по щадящ гражданите начин.

Накрая ще завършим с най-оптимистичната част. От всички тегоби тук сравнително бързо се прехвърля автомобил – обикновено

човек си взема отпуск

между един и два дни,

за да го регистрира лично в КАТ и да извади необходимите документи.

В Естония дори това не е необходимо, защото там, а и в много страни от ЕС, тази услуга е дигитализирана и не е необходимо да се ходи до съответния аналог на КАТ.

Примерно в прибалтийската страна прехвърлянето на кола става, без да напускате дома си. Достатъчно е купувачът и продавачът да имат електронна идентификация и по едно и също време да влязат в платформата на транспортната администрация. Единият стартира процедурата по прехвърлянето, а другият дава съгласие, че ще купи автомобила в реално време. Плащането може да е направено предварително или да стане по време на сделката. След това идва най-интересната част.

Колата се прехвърля

автоматично

и собственикът получава достъп до регистрационните документи. За разлика от тук системата сама актуализира данните в регистъра и всичко това, без двамата контрагенти да се познават. И това съвсем не е всичко, в Естония онлайн се поръчва и нов регистрационен номер и той идва по пощата. И подобни услуги предоставят в Дания, Нидерландия, Латвия, Литва, Великобритания.

Освен всичко останало България е една от малкото държави в ЕС, където нотариусите са задължителни при прехвърлянето на коли. В другите страни от съюза процесът е бърз, административен и отнема максимум 1 работен ден. Таксите са много по-ниски, отколкото след посещението на нотариална кантора в България. Нотариуси при продажба на коли в Европа освен у нас има само в Румъния.

Но както изглежда, в българското законодателство интересът на гражданите е поставен на последно място.