Не ми излиза от главата този баща, който уверено твърдеше че никак не се безпокои, защото детето му е в сигурни ръце.

Тогава ми прозвуча налудно, каквато е и цялата тази история.

Сега си мисля /без да го познавам и знам/, че думите му са били стон, безвучен вик на молба към човека, водещ и контролиращ детето му.

И са били единственият разумен начин да го помоли да пощади детето.

Но налудността вече е вилнеела и спиране не е било възможно.

От Фейсбук.