Дали не сме тръгнали към "президентска република"?

След 46 минути интервю политическите намерения на Румен Радев си останаха загадка, но това е нормално за един генерал - военните планове се пазят в най-строга тайна. Което за нас, кибиците, е добре дошло, защото ни развързва ръцете за всякакви прогнози и прозрения.

Защо например да не предположим, че генерал Радев не се е отказал от проекта си за нова конституция? През първия му мандат я изготвиха видни юристи, редно беше поне да се запознаем с плодовете на това интелектуално усилие. Но щом генералът я крие, значи още е в плановете му.

Почти е сигурно, че тя рязко засилва президентските пълномощия.

През втория си мандат г-н Радев изостави тази кауза - защо да дава повече власт на своя наследник? Но може би се е сетил, че новата конституция му отваря вратата към още два мандата – в такъв случай тя не е изоставена, а чака подходящия момент.

Тази хипотеза не е без основание, тъй като новите пълномощия на президента коренно ще променят характера на длъжността. Беше представителна глава на държавата, сега ще стане водеща ръка и ще може да хване за шията лошите.

Нова конституция – нов чифт мандати

Благодарение на този маньовър Путин си е все президент от 2000 г. до ден днешен, като махнем една 4-годишна почивка в ролята на премиер.

Но да се върнем у нас. Народът е силно разочарован и дори вбесен от безкрайната въртележка на парламенти, редовни и служебни кабинети. Той вече мечтае за силен лидер, който да го оправи. Все по-често чуваме призиви за “президентска република”, а Радев пътува по места и слуша какво иска народът – каза го поне 20 пъти в “Панорама”, така че няма как да не е чул и тази молба.

Глас народен – глас Божи. Затова дайте да се спрем на самото понятие “президентска република”, защото у нас го смятат за фасулска работа. Ако беше толкова просто, нямаше да е катастрофирало навсякъде освен в САЩ.

Първо, никой в САЩ не нарича републиката си “президентска”. Това хем е погрешно, хем е обидно - републиката не може да е на един човек, пък бил той и президент. Политическите науки наричат такова устройство на държавата

“президентски режим” или “президентска система”

Такава система имаме само там, където няма министър-председател, защото тази работа я върши президентът. Освен това имаме “полупрезидентски режим” като във Франция, Русия или донякъде у нас, в България, тъй като президентът ни не е съвсем без никакви пълномощия. Я колко служебни правителства успя да назначи. Да, режимът в България определено е полупрезидентски.

Освен в САЩ има и много други опити за чисто президентски режим, най-вече в африканските държави на юг от Сахара и в Латинска Америка. Причината, поради която те се провалят, е, че нямат равностоен противовес на президентската власт, никакви спирачки пред своеволията на вожда.

В САЩ разделението на властите е взето буквално от знаменитата книга на Монтескьо, който обаче си представя изпълнителната власт като функция на един конституционен монарх. Неговият идеал е устройството във Великобритания. Но създателите на американската конституция са бунтовници против британския монарх, затова те са ограничили правата на президента още повече, отколкото си представя Монтескьо в своята знаменита тухла.

Колкото е силен американският президент, толкова силен е и парламентът. Както и съдебната власт, която там на по-ниско ниво почти навсякъде се избира пряко от народа. Представете си да можете да си избирате районния съдия – ех, че справедливост ще настъпи! И парламентът, и съдилищата в САЩ могат да отменят или поне да оспорят всеки президентски акт.

Но ако депутатите се избираха с партийнолистова система като у нас,

САЩ бързо щяха да се превърнат в африканска диктатура,

където цялото племе от братовчеди трябва да влезе в партийната листа. Листовите депутати слушат какво им казва вождът и козируват, иначе чао на листата. Мажоритарните депутати, обратното – като без пашкула на листата те треперят голи пред избирателя си. В резултат президентът не може да разчита на тях за всяка глупост, а само за разумните си намерения.

За сравнение, китайският лидер Си Дзинпин е президент, но освен това той е и едноличен лидер на единствената в страната партия. И на двата поста може би е до живот, а може и утре да го свалят. Онзиден арестувал около 2000 военни плюс двамата най-видни генерали. Твърди се, че пак е разкрил заговор за преврат. Ако е така, сигурно ще ги разстрелят. А може и да ги обесят. Но арестът може да е само с възпитателна цел, след някоя и друга година да се върнат във властта и в партията опростени и реабилитирани. Така е при небалансираните президентски републики.

Освен това в американската система има много други стабилизиращи механизми, които спокойно бихме могли да откраднем. Например да вземем двукамарния парламент, който гарантира хем приемственост, хем бързо обновление. Приемствеността е дело на Сената, където депутатите имат 6-годишни мандати, но на всеки 2 години се преизбира само една трета от тях. А промяната е работа на долната камара – тя пък се преизбира изцяло на всеки 2 години и вкарва най-новата мода. Сега през ноември ще има междинни избори и Тръмп почти гарантирано ще загуби долната камара, за да се превърне в "куца патица", както се изразяват американците.

Това очакват с упование и Зеленски, и Европа, и родната грантоедна общност,

а заедно с тях и целият свят чака този заветен момент, та да си отдъхне. Но ако парламентът имаше твърд 4-годишен мандат като президента, след още 3 години развързан тръмпизъм целият свят ще пасе тревата на голфигрищата.

Така че преди да променяме формата на републиката, по-добре да си изясним какво точно искаме. И най-вече първо да въведем мажоритарен вот, защото без него хаосът още повече ще обхваща нацията, независимо дали режимът е президентски, парламентарен, или демократично грантоеден. Големият въпрос пред народа сега е дали своите мутри са за предпочитане или чуждестранните? Защо не го оставим да им направи кастинг?

И накрая да не пропусна за неравенството в доходите – Румен Радев обеща да го премахне, без да пипа данъчната система. Постижение, достойно за Барон Мюнхаузен. Радев не може да няма статистик в екипа си - нека го помоли за 2 справки - индексът "Джини" преди и след облагането в страните от ЕС. Тогава ще види с очите си, че преди данъците България е по средата по неравенство, но след облагането е шампион. Освен данъците и революциите друг изравнител на доходите науката не познава.

Уви, бившият ни президент дойде отляво, но и вляво се стеле дясна мъгла. Затова никой не може да очаква България да пази равновесие.