НОВ БЯЛ ГУЩЕР? (прочетете цялото или не четете въобще)

"Анастас просто се бе нахвърлил със своя ръждясал фински нож върху непознатите хора. Бе убил трима души и тежко бе наранил неколцина. ... Макар че по тоя случай в пресата излезе кратко съобщение, градът бе залят от уплаха и слухове. Какво всъщност бе станало? Защо бе станало? Просто никой не искаше да повярва, че такова нещо може да се случи у нас. ... Странната биография на Анастас Алексиев като че ли обясняваше всичко. От човек, който не се е родил като другите, може да се очаква всичко."

Цитатите са от повестта "Белият гущер" на Павел Вежинов - смята се, че е подбудена от касапницата в Студентски град през 1974 г., когато ученик, интелигентен и чувствителен млад човек, отключва психично разстройство, може би след криминален филм, и убива осем души, ранява още десет. Ако правилно помня.

Вежинов романтизира образа, като го представя за акселерат вундеркинд с красив ум. Можете да намерите пълния текст на произведението и свободно. Дано не греша с тази странна препратка... Не я приемайте буквално, а като метафора за хора, които са стигнали някакъв предел и са решили да си отидат - по един или друг начин.

...

Хора, спрете се! Памет на жертвите! Милост за близките! Справедливост спрямо вината!

Изумен съм да видя свои приятели в две секти. Едните наивно и патетично обясняват как мафията била виновна, как тези там в хижата са прекрасни хора и знам ли какво още от регистъра на "винаги поздравяваха" – при положение че от ден първи ставаше все по-видно, че май става дума за драматична и романтична лудост в едно езотерично общество с елементи на алтернативен морал и съмнения за пe--растия в древен смисъл. Без значение дали наистина е било практическа комуна за превъзпитание на невръстни наркомани, духовно наставничество от източен тип или друго подобно нетрадиционно и извъндържавно образование (и образувание) с видимото насърчение на родителите. От ден едно беше видимо, че вероятно Калушев е в основата. И че всички там имат наистина забележителни биографии, родители, постижения. Което нерядко граничи с патология – гениалностите вървят ръка за ръка с нея. В името на коректността, трябва да се каже, че институциите постъпиха правилно като постепенно повдигаха тази завеса, ако и да беше през контролирани течове. Такива завеси са трудни за директно вдигане и институциите нямат избор. Няма и да получат доверие, впрочем. Но когато те говорят такива неща, дори и прикрито, значи наистина имат нещо. И трябваше да се заслушате. И наистина да четете между редовете.

Да, може да греша. И има тонове противоречия при версиите на властта. Даже, може би, дано греша! Не е изключено да са ликвидирани от други, от служби, от картели от какво ли не... Но много прилича на това, което ви разказвам в тази своя смътна версия. И също: знам, че при разследване властите няма и как много-много да говорят. Търсят се обиколни начини за успокояване на обществото и за обясняване.

Други от приятелите ми се опитват да обяснят, че не са виновни институциите, проспали това и неспособни дори да предотвратят другите три смърти, а бил виновен... кметът на София и разни такива. Това било секта на ППДБ, защото техен министър подписал меморандум и ППДБ въобще били такива хора.

Хора, не полудявайте на свой ред, моля ви! Знам, че част от вас са истински в мислите си и добри в намеренията си. Но не прекалявайте! Значи, ресорните институции не са знаели какво става там или са го покровителствали (и са се възползвали от) въоръжено завземане на територия, а айти милионер или някой друг донор е знаел, моля ви се!

Вчера бях на мач и едно момче от нашата агитка носеше касичка – пуснах инстинктивно пари и питах за какво са. Казаха ми около него хората, че са за факли и се пошегуваха, че ще се купуват и бомби. Утре, ако тези факли и бомби полетят към терена или запалят нещо, аз ли ще съм виновен!? Хайде първият безгрешен да хвърли камък! Поразителното е, че пропагандата на властта започна да пише тези неща от първия час – през "пощенски кутии". А скоро се присъедини и пропагандата на иначе противоположните им произточни партии. Аз разбирам – политика като политика – ама що за същество трябва да си, като умрат хора, първата ти работа да е да обясниш как виновен е политическият ти противник и/или как са си виновни самите жертви. Само и само да не лъсне, че си се издънил за пореден път, да туриш в едно изречение епщайн-мепщайн-пп-дб-че-и-руска връзка. Стигнаха дотам, че на първия ден взеха да обясняват кой министър бил закрил репеуто в Годеч! Защото, разбира се, нали, той ще да го е закрил, за да брани ламата от Петрохан. Потрес! Стига хейт, хора! Политиката не може да е само хейт!

Целта на това активно мероприятие е ясна: дискредитиране на евентуален служебен кабинет на Гюров и затрудняване на утрешно възможно антикорупционно мнозинство на либералите с Радев. Чрез елементарно дискредитиране на прогресистите. За протокола: говоря като анализатор, не като политически влиятел (какъвто никога не съм искал и можел да бъда).

И още нещо: абсурдно е влиятелите на властта да говорят сега за православие и традиционни ценности. Това е лицемерно. Всеки има право да бъде какъвто иска – в рамките на закона и без да пречи на другите, разбира се. Съжалявам, че точно аз, дето години наред съм се ядосвал на умнокрасивите пърхащи възторзи, трябва да го напомня това. Но явно дотам сме я докарали. И аз никога не съм гледал сериозно на астрология, източен мистицизъм, хипарски прехласвания по Индия, разните ню ейдж неща, йога, филмарските будистки упования и пр. Но всеки отговаря за себе си. И в православните манастири, впрочем, са еднополови съобщества, старци наставници, аскетични обети и какво ли не. И всеки от вас вероятно се е шегувал с това, лицемерци!

А тук очевидно става дума за отвъдни същества, а не за дребните калъпи. Главният заподозрян е публикувал поемата на Ботев "Борба" преди да се насочи към Околчица. Ботев, който между другото май също се е самоубил. Или е "самоубит". Дано и тук греша. Без последния стих: ще викнем ние "Хляб или свинец!". Е, свинец, явно. Тук, по всичко личи, имаме работа с екстремна личност. Цялата му биография говори. Прощалното му съобщение показва, че нещо се е скъсало. Едва ли някога истински ще разберем какво е.

Спестете си ситните клишета за ценности! Да, знам колко лицемерен е на моменти и умнокрасивитетът. Това не значи да виждаме съчиците, за сметка на гредите. И да, знам, че нищо не оправдава убийство.

Едно е да си наивен, друго е да си циничен.

Казусът, за съжаление, много напомня една история, която ме преследва и не ми излиза от главата с години – мой далечен колега в университета уби майка си, баща си и себе си – в тежка семейна ситуация. Прекрасен колега иначе – бил е творец; после разбрах. Беше шокиращо. Както Димитър Стоянов от Бърд наскоро каза: това, че някой е добър човек, не означава, че не може да е виновен. Един лекар от Плевен – и май също е прав – окачестви казуса в Петрохан като „убийство с добри намерения". Или самоубийство. Или склоняване към самоубийство. Колективна депресия. Цитирам по памет. При всички положения, това е наистина подобие на филмов сценарий и тук прокурорът беше прав.

Знаете ли, че срещу Яворов има навремето дело за склоняване към самоубийство. Самоубийството на Лора. Прословутото дело 205, станало и заглавие на филм. На границата на двата века пък България беше на минути от граждански метеж срещу властта заради мъртво дете. Разбра се обаче, че майката го е убила. Пак заради психични проблеми. Майка уби двете си деца в Сандански само преди години. Преди по-малко от десетилетие, психопат уби шестима в случая "Нови Искър". И пак казвам: не знам в случая дали е убийство, самоубийство, доброволно приета смърт или какво... Прилича на нещо средно между тези варианти - как го беше казал докторът от Плевен: разширено меланхолно...

Ако случаят „Петрохан" повдига някакви въпроси отвъд чудовищната лична драма, те са свързани с психичното здраве. Което е тотално неглижирано у нас. Повдига и въпроса защо институциите са неспособни да се погрижат за определени дейности и се налага аутсорсване към непеота. Това е в много сектори – в превенцията на зависимости, грижата за младежта, грижата за деца в риск и какво ли още не. Овластяването на гражданския сектор е добра практика, но всичко е въпрос на мяра. Повдига се въпросът дали тези хора наистина не са искали да избягат и да се самозатворят спрямо околните. Признайте честно колко пъти ви минава през акъла да зарежете всичко и да се разкарате!? Така, де, повдига се въпросът за нашата държава, да! И защо все повече хора избират неформално образование. За нашето общество и за нашия западен свят се повдига въпрос, като цяло.

Повдига се също въпросът що за авторитет имат институциите, че масово, премасово е недоверието. А ченгетата бяха прави досега в повечето неща в този казус, пак казвам; или така вярвам. Просто малцина са другите, които им вярват. Зверски малцина. И това е ужасен знак. Ако аз имах такъв нисък авторитет в това, което правя, не просто бих подал оставка, но бих се скрил. Без дори овчар да може да ме намери.

И – уви – ченгетата не са прави в основното: просто нямало ги е там, наблизо, в годините - когато ги е имало съмненията за наркотици, трафик на хора, паравоенно дело...

Казусът е брутален маркер и може да има огромни политически последици. Въпрос на мъдрост е да устоим на това, защото то може да отиде в непредвидима посока. На първо време, партийните пропаганди трябва да спрат. Партийните употреби са масло в огъня и ще имат обратен ефект за авторите си – както винаги (как не се научиха!). Очевидно е, че казусът ще се пише на сметката на институциите и всичко друго е отчаян опит за прехвърляне от болната глава на здравата. Но трябва да намалим огъня и по тези институции. Добри, лоши, те са с нас днес, други нямаме. Тоталното им отрицание е опасен нихилизъм, който също ще има обратен ефект.

Няма бързи решения, има само постоянен граждански натиск върху институциите и политиците. Няма черно-бели истини. Има само нюанси. Няма добри и лоши, има само стремеж да сме човеци. Да бъдеш добър човек е тъкмо усилие. А не статус. Невинаги успяваме. Но този път не бива да има край. И по този път се трупа само тъга. И дано никога не стигнем драматичната колективна тъга от тази моя версия на случилото се.

От Фейсбук.