• При Тодор Живков умишлено неглижираме уникалните стенописи, за да не ядосаме СССР
• С уникален фотоалбум арх. Стефан Добрев ще показва на европейците изключителните фрески

Един български архитект се готви да оспори наложилата се в международната наука теза, че Европейският ренесанс се е зародил в Италия. Стефан Добрев има намерение да пътува из Стария континент и да разказва на експерти и на широката публика за това, до което родни (и не само) учени отдавна са достигнали – предвестник на Възраждането са стенописите в Боянската църква. На помощ ще му дойде издадената наскоро от самия него книга албум "Боянската църква. В зората на Ренесанса". Луксозният том съдържа 185 стр. с текст и много фотографии. Той е реализиран с финансовата помощ на Министерството на културата, а също и на собственика на компанията "Геотехмин" Цоло Вутов, както и на управляващия съдружник в "Делойт България" Силвия Пенева.

В албума има изключително качествени снимки на 50 от най-добре запазените фрески в Боянската църква, които са около 240. В общ план и в детайл са представени всички добре познати образи: на ктитора - севастократор Калоян и на жена му Десислава, на българския цар и негов братовчед Константин Тих и на съпругата му Ирина. Освен тях място в албума е отделено и на някои от по-малко известните, но също много въздействащи изображения на Исус Христос, които са около 20 в Боянската църква. Пак в крупен и в общ план присъстват сюжетите "Христос в храма сред книжниците", "Тайната вечеря", "Разпятие Христово", "Зашествие в ада", "Христос в Йерусалим" и др. Представени са и сцени от живота на Богородица, а също и от житието на св. Никола, на когото е кръстена Боянската църква. Фотокопиран е и ктиторският надпис, гласящ: "Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, братовчед царев и внук на свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българското царство при благоверния, благочестивия и христолюбивия цар Константин Асен. Индикт 7 лето 6767 (1259 г.)".

Стефан Добрев е добре познато име в архитектурните среди както у нас, така и в чужбина. Студиото му има офиси в София и Париж. Едни от най-известните му проекти в столицата са жилищният комплекс срещу сградата на БНТ на ул. "Сан Стефано" и обновлението на сградата, позната като Квадрат 500. В момента по негова идея се извършва ремонтът и разширението на северното крило на Националната художествена академия. В чужбина Добрев е проектирал концертен център в Каунас, артпространство в Южна Корея, летищна офис сграда във Франция и т.н.

Архитектът се гордее, че е издател на албума с най-качествените фотоси на безценните произведения на изкуството в Боянската църква. Припомня, че предишното им заснемане с професионална техника е било през далечната 1978 г. "Това са снимките от Боянската църква, които България и светът познават, но оттогава е минало много време и снимачната техника се е усъвършенствала неимоверно – коментира той за "24 часа-168 истории". -Ние направихме много по-добри фотографии. На някои стенописи това са първите снимки, защото те никога не са били осветявани. Който е ходил в църквата, знае, че вътре е тъмно. Как фреските да бъдат видени в тъмнината и още повече - снимани?! За пръв път ние внесохме осветление от последно поколение. През последните години LED светлината се разви много, а за нея е доказано, че е напълно безвредна за фреските. Въпреки това няколко години чакахме разрешения от Министерството на културата и от други ведомства, тъй като Боянската църква е световен паметник на културата на ЮНЕСКО и е свръхзащитена. Стартирах този проект преди 10 г. и съм изключително щастлив, че най-после го виждам завършен. Мисля, че резултатът е поразителен. Едно е да знаеш, че имаш съкровище, което е някъде в тъмното, а друго е да го извадиш на светло. Който е имал съмнения, че фреските в Боянската църква са истинското начало на Ренесанса, след публикуването на албума вече не може да ги има".

Добрев възнамерява да организира серия от изложби в различни градове на Европа. "Освен на български книгата вече е преведена на английски и френски език - пояснява той. - При преиздаването вероятно ще я преведем на общо 10 езика.

Ще подредим страхотните репродукции подобаващо, ще подготвим и филм. Ще разкажем на цяла Европа, че в България вероятно е имало много такива църкви, но само Боянската е добре запазена. Във Велико Търново имаме "Свети 40 мъченици", която е разрушена, останали са някакви фрагменти. Църквата в Беренде може би е съвременник на Боянската. Имаме Погановския манастир в днешна Сърбия, чиито стенописи са отлично съхранени. Всичко това показва, че става дума не за един зограф, а за цяла школа. Имаме дълг да кажем всичко това на света, тъй като става дума за българската история и култура. Не твърдим, че процесите в средновековна България са повлияли на италианските художници, нямаме доказателства. По-вероятно е майсторите и в двете държави да са били хуманисти, което лежи в основата на Ренесанса".

Преди Добрев и други учени, проучвали Боянската църква, са стигали до извода, че Боянският майстор е първият творец в Европа, сложил човека в центъра на вниманието си. Първото цялостно изследване на църквата, продължило 4 г., е дело на родения в Русия византолог и изкуствовед Андрей Грабар. През 1924 г. той публикува книгата "Боянската църква", в която определя мястото като "безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство".

В тази посока са и изследванията на археолога Богдан Филов. "За да се разбере по-добре голямото значение, което боянските стенописи представляват за историята на изкуството, трябва да се вземе в съображение, че те по време предшестват началото на Ренесанса в Италия – пише министър-председателят на България в началото на 40-те г. на ХХ век. - Наистина, ние не намираме в тях оня монументален стил, който отличава малко по-късните фрески на Джото и на неговите последователи. Обаче те превъзхождат техните произведения с по-голямата си индивидуалност и майсторска характеристика на лицата. По тая причина боянските стенописи могат да се причислят към най-хубавите художествени произведения на ХIII век".

Архитект Добрев цени особено изследванията на Кирил Кръстев, когото нарича "велик изкуствовед". В книгата си "История на българското изобразително изкуство" Кръстев отделя специално внимание на Боянската църква. "Специфичното в боянската живопис е именно това, че като продължава в общ смисъл естетическите принципи на сдържаната византийска религиозна живопис, същевременно представлява творчески синтез с по-витални особености на изкуството от следващите епохи – пише той. - Осъщественият в Бояна синтез представлява такава единна и художествено жизнеспособна формула, че можем да го смятаме за типично българско постижение, дори в случая условно можем да говорим за боянски стил или боянски маниер... Боянският майстор е бил натоварен да изпише една от най-личните феодални църкви. От самите стени на старата църквица го гледали тържествени образи, но с празен поглед, отвърнат към небето, лишени от жизненост. А жизненост и човешко самочувствие напирали в дворцовия живот на неговите работодатели и на обществото от тогавашната икономически замогната България. Следвайки официалния стил на епохата и сериозната си задача, Боянският майстор е създал едно аристократично изкуство... Колко живот е вдъхнал той на отвлечените дотогавашни образи...и най-важно – с какъв богат психичен живот и с каква достъпна човечна благост е изпълнил всички нарисувани от него лица".

Според Кръстев, който е учил в Париж и е написал книга за творчеството на Микеланджело, портретът на Десислава с нейната "ябълчна хубост" е "най-хубавият женски портрет в Средновековието". "Можем да кажем, че Боянският майстор е един от първите и големи майстори на индивидуализирани портрети, а портретната индивидуализация е истинското начало на реализма - пише още той. - Най-естествен и най-живописен е портретът на севастократор Калоян, а образът на Десислава е най-изисканият изработен дотогава женски портрет".

Според Стефан Добрев през социализма България умишлено не е шумяла около безценните образци, заключени в Боянската църква. Архитектът твърди, че споменатият Кирил Кръстев и колегата му Атанас Божков са съветвали Людмила Живкова да начене кампания, която да препозиционира България като изключителна люлка на европейската цивилизация. "Чувал съм, че не сме получили зелена светлина от СССР, където са започнали да ревнуват - разказва Добрев. - В това има логика: в края на 70-те г. започва да се говори за 1300 г. от създаването на българската държава, за още по-старите тракийски съкровища, за раждането на кирилицата по тези земи. Ако бе станало ясно, че и Ренесансът се е родил тук, къде щеше да е Русия като символ и люлка на славянството?! Това е една от версиите защо за Боянската църква досега не се е говорило достатъчно в международен план".

Добрев напълно споделя възгледите на Кирил Кръстев по въпроса защо първите наченки на Ренесанса се появяват точно в България. Теорията на изкуствоведа е, че покоряването от кръстоносците изтласква Византия като ключов фактор в културния живот на Балканите и на Европа. "В същото време цар Калоян побеждава Балдуин, в резултат на което в България започва разцвет, чийто апогей е вторият златен век при Иван Асен II - продължава Добрев. - Пресичането на византийското влияние дава крила на българските творци. Знаете, че няколстотин години по-рано тук се появява богомилството, което като философия е изключително хуманистично течение. Именно то помага да се разчупи византийския канон и българските зографи започват да се интересуват от човека, което по-късно е най-голямото постижение на Италианския ренесанс. С пълно право Боянският майстор може да бъде сравняван с Фра Анджелико и с Леонардо да Винчи".

Освен специалистите много европейци с интереси в историята също са наясно, че стенописите край София са нещо, което няма аналог, казва още Добрев. "Лично съм водил стотици чужденци в църквата, хората не са слепи и добре виждат за какво става дума - разказва архитектът. - Италиански изкуствоведи са започвали да ми показват къде виждат влиянието върху нашия зограф от страна на Джото или на Пиетро дела Франческа. И са онемявали, когато им кажа, че рисунките в Бояна са със 100 г. по-рано. Мисля обаче, че не е достатъчно този дебат да се води на междуличностно ниво, а си струва да се помисли за национална кампания. Всяка друга държава отдавна щеше да е ударила камбаната, ако притежаваше подобно съкровище. Ако то беше в Гърция, целият свят вече щеше да е научил, че началото на Ренесанса идва от техните земи. Мисля, че е крайно време да се поучим от гърците как се гради национално самочувствие".

В днешния си вид Боянската църква се състои от 3 постройки, градени непосредствено една до друга в различни времена, пише още в "Боянската църква. В зората на Ренесанса". Първоначално е изградена малката източна църквица, за чието датиране има различни оценки - от Х до ХIII век. След това в добра органическа връзка с нея е вдигната средната част, т.нар. Калоянова църква. Този градеж е датиран към 1259 г. според надписа в приземието на църквата, поставен до образа на княгиня Десислава. Годината на изписване на църквата се приема и за година на нейния строеж, макар че е по-вероятно това да се е случило малко по-рано. Третата западна постройка се счита за построена през 1882 г., пак според надпис в приземния етаж, макар че според някои писмени свидетелства тази част от храма е градена през 1845 г.

През 1912 г. втората съпруга на Фердинанд - царица Елеонора, спасява Боянската църква от събаряне. Хората от селото поискали на мястото да се направи нещо по-внушително, но влюбената в храма Елеонора успява да осуети плановете. Тя лично урежда боянчани да получат парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности. По царска инициатива около него е създаден парк, който днес е забележителен с гигантските си секвои. След кончината царица Елеонора е погребана до южната фасада на Боянската църква.