• Лятото на 2025-а ще е в топ 3 по жега, казва климатологът Симеон Матев
• В 12 града в Европа са починали 2300 души само за 10 дни

5 юли е най-горещата дата в българската климатология поне от 109 години. Абсолютният рекорд е поставен през 1916 г. в Садово, Пловдивско - 45,2°. Следва самият Пловдив с 45,0° на същата дата през 2000 г. Точно тогава и София се пука от жега заради 40,2° на сянка.

През 2025-а най-високата температура в страната на този ден е 38,4° в Еленово, Новозагорско, и 38,2° в Лом. В София е било "само" между 33,6° в "Бояна" през 33,8° в "Младост" до 35,6° в "Орландовци", разказа пред "24 часа - 168 истории" гл. ас. д-р Симеон Матев от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Рекордните температури се подобряват сравнително рядко, неслучайно този от Садово не е надминат толкова години, добави климатологът. Според него измереното преди 109 години е спорно, тъй като в архива на метеоролозите температурата е отбелязана със звездичка, а в Пловдив тогава е било "едва" 41,8 градуса в същия час. Тоест повече от 3 градуса по-малко от разположения на 30 км град Садово.

Все по-големите горещини са факт не само в България. Европа преживя най-голямата юнска жега преди седмици, но въпреки това се смята, че това лято няма да надвиши рекорда от миналата година. 2024 г. беше най-горещият сезон и у нас, и в цялото Северно полукълбо.

"Вероятно няма да успее да надмине 2024 г. по големина на аномалията, освен ако август не счупи всички рекорди с над 3 градуса над нормата - коментира д-р Матев. - До момента се движим някъде с около градус и няколко десети под миналогодишната средна стойност, тоест изоставаме.

Предстоят най-горещите дни, но гледайки дългосрочно, няма индикации температурите да бият 2024-а. Поне не до края на юли. Разковничето се държи от август месец. Но рекордите се поставят през юли, защото слънцето се издига много високо на хоризонта, денят е дълъг и тези фактори благоприятстват случването на високите стойности. На този етап очакванията са август да е с между 1,5 и 2,5 градуса над нормата, което е сериозно отклонение, но лято 2025 няма да е по-топло от лято 2024."

По-важни от рекордите са тенденциите, казват учените. По-дългите периоди на горещини оказват сериозно въздействие върху хората. Когато вълните идват през малък интервал от време, организмът е изтощен и не си е починал в промеждутъка. У нас е имало и друг път горещини, но когато са чести и продължителни, е съвсем различно.

Още по-зле понасят жегите в Западна Европа. Там влагата често е по-висока заради влиянието на океана. Дори и навътре в континента. 40° в България, Гърция, Испания или Италия е едно, друго е 40° в Северна Франция или Германия. Просто защото при тях нормите са много по-ниски, усещането е много по-сериозно и тежко, отколкото при нас.

Там необичайно рано - още от 23 юни до 2 юли, преживяха изключително силна жега, която доведе до значително увеличение на смъртните случаи, съобщава в. "Гардиън". Тя бе предизвикана от пренос на горещ въздух от Северна Африка, а в същото време над континента се задържа т.нар. "топлинен купол".

Изследване на института "Грантам" към Лондонския Импириъл колидж анализира влиянието на климатичните промени върху интензивността на тази гореща вълна и свързаната с нея смъртност в 12 големи европейски града. Установяват, че аномалиите са утроили броя на починалите от жегите. Около 2300 души са покосени от неимоверните температури. Най-силно засегнат е Милано.

„Това проучване показва защо горещите вълни са известни като тихи убийци - обяснява пред "Гардиън" Малкълм Мистри, епидемиолог в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и съавтор на изследването. - Докато в Испания, Франция и Италия се знае за няколко смъртни случая, се очаква хиляди други да са починали в резултат на високите температури."

„Топлинните вълни не оставят следи от разрушения като горските пожари или бурите - казва друг съавтор на документа, Бен Кларк, климатолог в Лондонския Импириъл колидж. - Тяхното въздействие е невидимо, но опустошително." Според него промяна само с 2 или 3°C може да доведе до смъртта на хиляди хора.

Предишни проучвания показаха, че в последните няколко десетилетия средногодишно от жеги умират по 44 000 души в Европа. Вероятно това лято ще е особено опасно, като се има предвид огромния брой покосени само от една гореща вълна в 12 града, пише "Гардиън".

В някои от тези населени места температурите са се повишили с до 4°C. Броят на жертвите е по-голям от този на други скорошни метеорологични бедствия, като например наводненията, които убиха 224 души в Испания през 2024 г., и наводненията, които убиха 243 души в Северозападна Европа през 2021 г.

Климатологът Симеон Матев обаче смята, че много от загиналите вследствие на жегите са страдали от различни болести и горещината е един от факторите, ускорили тяхната смърт. Много важен детайл е и фактът, че населението у нас и в Европа като цяло е със застаряваща пирамидална структура.

Същото показва и изследването - че 88% от смъртните случаи в горещата вълна в края на юни и началото на юли са били над 65-годишни. Учените твърдят, че екстремните горещини са недооценена заплаха, тъй като повечето жертви са починали извън полезрението на обществеността, в домове и болници, и с малко медийно отразяване.

Приливите на топъл въздух в Европа стават все по-чести и интензивни, особено в западната и южната част на континента, като това се дължи на глобалното затопляне от около 1,3°C спрямо прединдустриалното време.

Теоретично у нас може да се случи да регистрираме дори и 50°. "Практически нещата стоят малко по-различно. За да се случи един такъв рекорд, трябва да съвпаднат много фактори - обясни още ученият. - Вятърът да е с подходяща посока, силата му да не превишава определена скорост. Стратификацията на атмосферата, тоест как е разпределена температурата във височина също трябва да отговаря на определен критерий, за да може да се достигне теоретично възможна температура. Убеден съм, че рано или късно ще подобрим националния рекорд, но мисля, че няма да е тази година. А и 50 градуса са твърде много."

Обикновено когато в Западна Европа е горещо и сухо, Балканите и съответно България са на противоположната фаза на развитие на процесите. Тогава тук температурите са по-ниски от нормата. Ако другата част на континента е под влиянието на африкански въздух в челото на вълната, в нашата посока се спуска студен въздух от север и понижава температурите.

И обратното - ако Източна Европа страда от гореща вълна, студен въздух охлажда Западна. Двете зони са като скачени съдове.

Според Матев екстремните горещини водят и до друго. "1° повече топлина води до 7% повече влага в атмосферата. Когато въздухът се разшири от температурата, той може да събере повече вода в себе си", коментира климатологът.

Количеството на валежите на земята се увеличава, но разпределението им е неравномерно както по територия, така и по време. Тук стигаме до въпроса, че те предизвикват повече проблеми, отколкото да правят живота ни по-добър, защото падат по-големи количества за кратко време. Тоест те стават по-интензивни, а това пък води след себе си редица проблеми като наводнения и свлачища.

У нас се наблюдава сериозна промяна в модела на валежите. В Североизточна България - един от най-сухите наши райони, има известно увеличение. Намаление има в югозападната част на страната и най-вече по планинските върхове. Редуват се периоди с много интензивни валежи с периоди на изключително засушаване.

"Тази неравномерност поставя не само природата, а и икономиката ни пред стресови ситуации - добавя Матев. - Така е положението не само у нас, а и в много от страните по света."

Климатът на нашата планета се променя постоянно. Например преди милиони години земята е била много по-топло място, отколкото е днес. По времето на динозаврите температурите са били с няколко градуса по-високи от съвременните. Но това не значи, че не трябва да търсим начини за справяне със сегашното затопляне и промени в атмосферните условия.

Според последния индекс за климатичен риск за 2025 г. светът навлиза във фатална и непредсказуема фаза на климатичната криза, като множество рекорди за температура и намаляване на ледената покривка са били счупени през последните 2 години. Очаква се да е в топ 3 по горещина.