• Хитови филми по "Нетфликс" не предлагат субтитри на български. Източноевропейският акцент на Мария Бакалова, Юлиан Костов, Явор Бахаров им помага за западни продукции
• Бежанците от Украйна имат нужда от превод на документи, придружители и разяснения.
• В туризма също търсят хора. Пробиват още в гръцките и турските курорти

За какво днес в България може да послужи руският език, чиито падежи и спрежения милиони българи се опитваха да научат заради задължителното му включване в училищните програми в годините на соца?

Въпросът изникна, след като депутатката от “Продължаваме промяната” - “Демократична България” Елисавета Белобрадова излезе с информация, че страната ни е втора в Европейския съюз по процент на ученици, изучаващи този славянски език, и това

според нея не е резултат от свободен избор, а по-скоро от липса на алтернативи

в някои училища.

Днес най-често ни трябва английски, дори и само за да слушаме музика или да боравим с телефоните и компютрите си. Но има места, където руският неочаквано може да влезе в употреба. Например абонирали сте се за “Нетфликс”, защото сте заклети фенове на всички хитови филми, а там субтитри на български няма.

За сметка на това почти всички продукции се предлагат с надписи на руски. Това улеснява хора, изучавали този език в продължение на 10 години. Те могат да си пуснат касовите продукции през американската платформа.

Разбира се, има начин да преодолеят нуждата от руски и той пак да не им влезе в употреба. Някои сайтове предлагат външни субтитри на български за почти всички филми. Може да си ги изтеглят оттам и да си гледат продукцията.

А родените след 1990 г. поколения ползват английски наравно, да не кажем и по-добре от българския. На тях изобщо не им трябват надписи, за да се наслаждават на най-новите филми в “Нетфликс”.

Руският обаче е много удачно приложим и в друга ситуация

- на български актьори, които искат да пробият в чужбина и могат заради близостта на езиците да имитират руски персонажи. Последният пример е с Юлиан Костов, който участва в третия сезон на сериала “Белият лотос”.

Той се превъплъщава в мускулест мъжага на име Алексей, родом от далечна руска провинция. Първоначално HBO се спира на Милош Бикович (със сръбско и руско гражданство), който губи ролята, след като е обвинен в подкрепа на руската инвазия в Украйна.

Платформата избра Костов като негов заместник. Героят му е приятел с йога инструктор в луксозен хотел в Тайланд, с когото заедно с трети руснак се опитват да прелъстят три американки - гостенки на хотела и им се молят за пари. Помежду си тримата говорят езика на Пушкин, като останалите двама са латвиец и етнически руснак.

Големият пробив на Костов е през 2017 г., когато също му помага руският - играе съветски военнопленник по време на нацистката окупация на британския остров Джърси в “Син на друга майка”.

Налага му се да отслабне с 10 кг за 5 седмици, за да изглежда правдоподобно.

Филмът е базиран на истинска история и персонажът на българския актьор е приютен от главната героиня Лу, която се бори за оцеляването му като истинска майка.

Костов и друг път е бил избиран от западни продукции, като му е помагала специфичната му артикулация. Във фентъзи тв сериала “Сянка и кост” на “Нетфликс” отново играе боец и сърцеразбивач с руски произход - Фьодор Камински.

Озвучавал е и най-популярния руски злодей Владимир Макаров във видеоиграта Call of Duty: Modern Warfare III (2023). В свои интервюта самият Костов признава, че обича да пробва различни акценти и езици. Разбира се, не само артикулацията е причина да бъде предпочитан за определени роли, но тя е плюс.

Често владеенето на руски се оказва предимство при кастинга за чужди продукции и за други българи. Захари Бахаров е неповторим като вожд на кръвожадно племе канибали в петия сезон на “Игра на тронове”. Името му е Лобода.

Избран е да влезе в трейлъра, подгряващ премиерата. В него рекламират филма с реплики на Бахаров на английски, но със силен акцент. “Предците ми ще плюят на мен, ако си чупя хляба с врана”, казва той. От продукцията са преценили, че звездата на Народния театър се вписва в представата за общ “славянски архетип”. Търсили са актьор с източноевропейски или руски акцент и в допълнение да е плешив и с атлетична фигура. Условия, на които звездата от “Под прикритие” отговаря.

Колегата му Венцислав Янков, познат като малкия близнак Ники от същия сериал на БНТ, играе ролята на руски командир от Федералната служба за сигурност в хитовата продукция “Тайно нашествие” (2023). Разпространявана от платформата Disnеy+, тя излиза с марката на “Марвел”. Пред “24 часа – 168 истории” Янков признава, че е спечелил кастинга с лудост.

Заедно с него във фантастичния сериал влиза и Ирмена Чичикова, която се превъплъщава в Крийга - зла извънземна. Макар и да няма връзка с руски персонаж, нейният акцент също има значение за избора й.

Нека да не забравяме и Мария Бакалова. Бургазлийката направи пробив с ролята си в “Борат 2”, където играе дъщерята на Борат Сагдиев - казахстанката Тутар Сагдиев. Персонажът ѝ изисква източноевропейски акцент. В най-скандалната сцена е притеснена “журналистка” в компрометираща ситуация с републиканеца и бивш кмет на Ню Йорк Руди Джулиани. Именно за това свое превъплъщение младата актриса бе номинирана за наградата “Оскар” за поддържаща роля, а политикът се закани да даде под съд Саша Барън Коен.

След фурора, който предизвика Бакалова в сцената с политика и бивш адвокат на Доналд Тръмп, талантът ѝ я води и в други продукции, изискващи актьори с определен акцент. В подкаст сериала “Кървава трева” тя е Елена - част от мафиотска банда. Чува се само гласът ѝ с тежък източноевропейски акцент - търсен ефект от авторите на продукцията от платформата Audible. Въпреки успехите си българката твърди, че западното кино все още не е напълно отворено за актьори от бившия Източен блок. Бургазлийката изигра и Ивана Тръмп, като за целта трябваше да усвои чешкия акцент.

Тя е от поколението, което не е учило задължително руски. Тези, които е трябвало да повтарят падежите, днес може да го използват в съвсем различна от актьорската сфера - да помагат на бягащите украинци от войната, която Русия започна срещу страната им. Повечето от пристигащите у нас говорят руски. По данни на Националния статистически институт, през 2024 г. 1 278 753 украинци са посетили България. От предни години са останали 54 000 души. През 2024-та обаче броят им е нараснал до 105 000, показват данни на УНИЦЕФ.

Една пета от тях са се включили в специалните програми за настаняване и хуманитарно подпомагане, които е изработило правителството. Те имат нужда от придружители до МВР, до общините и Агенцията за бежанците. Българи, говорещи руски, трябва да им обяснят какви са правата им, какви са стъпките, за да подадат заявление за статут и как да си попълнят документите. Знаещи руски са ангажирани и когато трябва да придружат украинците до специалисти, болници и зъболекарски кабинети при нужда от лечение.

Според правителствената програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на украинците държавната администрация трябва да информира по достъпен начин и да консултира хората с временна закрила за възможностите, които има за тях. Всичко това изисква обяснение на руски - къде могат да си потърсят работа, да получат образование и социална подкрепа.

В социалните служби също имат нужда от администратори, които да преценят кои са хората в рискова група - деца, инвалиди, психично болни, дали отговарят на изискванията да получат помощ. Според правителствените разпоредби трябва да се напише в платформа на разбираем за украинците език какви са интеграционните мерки, които се предоставят на хората с временна закрила. За тях има и гореща телефонна линия - също с говорещи руски българи.

Същевременно документите на бежанците – актове за раждане, брачни свидетелства и дипломи за завършено образование - трябва да бъдат преведени на български, за да ги използват. Тук се включват специализираните агенции.

В България отдавна се преселиха и много руснаци, особено по Черноморието, които купиха имоти и впоследствие голяма част от тях продадоха. Затова им бяха необходими брокери, за да сключат сделки. Но сега в този бизнес вече не са необходими много хора с руски.

За да се интегрират у нас, на тях им е необходим български. Най-вече за децата, за да ходят на училище, но и на възрастните - за да си намерят работа. Така учители по родна реч също могат да обучават бежанците и трудещите се у нас. Някои русисти пък са отворили занималня на техния език.

В България в сезонния туризъм работят много молдовци, грузинци, казахстанци или узбекистанци - всичките от бившите републики на Съветския съюз предпочитат да общуват на руски. По морето се търсят служители в хотели, сервитьори и продавачи, които да могат да комуникират с гостите. Такива обяви за работа има и в момента. Но пък българи кандидатстват и са предпочитани в обслужването по турските и гръцките курорти, където изобилства от руснаци, а за местните езикът е труден.

В някои сфери у нас преди войната в Украйна също са търсели знаещи руски - например в колцентрове, каквито вече няма тук. По същата причина напоследък в сайтовете за работа само епизодично се срещат компании, набиращи служители, които да водят документация на руски и да говорят свободно с персонала, клиентите и партньорите.

Има две сфери, които преди бяха зависими от руски ресурси и техника - енергетиката и армейското въоръжение. Затова там също е могло да се използва езикът на Пушкин, но вече не се търсят специалисти с руски. Същото е и в търговията между Москва и София, замряла днес заради санкциите срещу Русия след инвазията в Украйна.

За сметка на това има много нестандартно място, където може да ви потрябва руски. Ако сте певци, аниматори или актьори, поканени да забавляват гостите на частни партита на рускоговорящи. Разбира се, случаите са епизодични, но ги има.

Така се оказва, че много малка част от всички българи, учили някога руски, могат да си послужат с него в днешния живот. Освен ако не предпочитат да четат в оригинал Толстой и Достоевски.