За живеещите в района на бул. „Копенхаген” катастрофите не са изключение, а гонките – ежедневие

"Беше нещо страшно, като един екшън”, разказва Петя Георгиева, която е станала свидетел на инцидента с прегазеното на тротоар дете в София.

Детето, което снощи беше блъснато на тротоар в столичния квартал „Дружба”, остава в „Пирогов”. 5-годишното момченце и майка му вървели по тротоара, когато две коли се ударили челно на булевард „Копенхаген”. От силата на сблъсъка единият автомобил се забил в дърво, отскочил и блъснал детето. По първоначална информация до катастрофата се е стигнало след опит за обратен завой и отнето предимство.

Минути след инцидента детето е откарано в Клиниката по детска реанимация на „Пирогов”. Пред NOVA от лечебното заведение заявиха, че момченцето има лицево-челюстна травма, черепно-мозъчна травма и контузии. Какви точно са причините за катастрофата се очаква да стане ясно, след като приключи образуваното досъдебно производство. Досега е ясно със сигурност, че пробите за алкохол и наркотици и на двамата шофьори са отрицателни.

Катастрофата се случва пред очите на Петя Георгиева, която все още не може да се отърси от шока. „Аз щях да бъда третата кола. Защото всичко беше пред очите ми. Беше нещо страшно, като един екшън”, разказва тя.

С каква скорост точно са се движели шофьорите, предизвикали инцидента, тепърва ще стане ясно. Но според пътните експерти със сигурност тя е била доста над позволеното.

За живеещите в района на булевард „Копенхаген”, оказва се, катастрофите не са изключение, а гонките – ежедневие. „Абсолютно всяка вечер след 21 ч. до малките часове – се случват на бул. „Копенхаген” и „Цариградско шосе”, обяснява Теодора Живкова.

Тя и съпругът ѝ са подали първите сигнали до СДВР през 2020 г. Последният е от 16-и септември тази година. Казват, че досега са получили само един отговор.

Потресени от тежкия инцидент снощи, хората настояват да бъдат поставени камери за скорост. „И нарушителите да бъдат глобявани, тъй като не може да се разчита само на патрули на място”, добавя Теодора.

„Няма нужда от някакви законодателни промени, трябва да се предприемат инфраструктурни решения за намаляване на скоростта – или някакви неравности и стеснения, или контрол на скоростта със стационарни камери”, посочи Владимир Тодоров от Асоциация на пострадали при катастрофи.