Уф, “Матрицата”, не мога да се върна там.

Това си казва Лана Уашовски 18 години след края на хитовата научнофантастична трилогия “Матрицата”. Поне така е мислила тогава. Когато разказва на жена си евентуалното развитие на историята, чува: “О, боже, трябва да успееш”. Тогава Лана пита приятелите си и те помагат бързо да вземе решението: “Добре, да, нека да направим това”.

Така тя се съгласява да режисира “Матрицата: Възкресения” като първия игрален филм, който прави сама, без сестра си Лили.

Лана говори по време на Берлинския международен литературен фестивал в панел за изкуството на писането на сценарии. Тогава сподели, че е преживяла продължителен период на скръб след смъртта на родителите си и близък приятел, като връщането към култовите герои от “Матрицата”, които означават толкова много за нея (и Нео, и Тринити умират в третия филм), всъщност е голяма утеха. В същото време нейната сестра Лили предпочита да “обработи мъката си по различен начин”, така че избира да не се включи в проекта.

Преди повече от пет години гениалното дуо на братя Уашовски окончателно се превърна в сестри Уашовски след съответните трансформации за смяна на пола. Първо по-големият Лорънс разкри публично през 2012 г., че вече е жена с името Лана, а четири години по-късно това направи и по-малкият, Андрю, като стана Лили.

“И така, аз съм транссексуална. И да, направих прехода. Никой от близките ми няма проблем с това”, призна Лили тогава.

Режисьорският дебют на синовете на бизнесмен от полски произход е през 1996 година с филма “Обвързан”, но световната слава ги връхлита с феноменалния резултат, който постигат с “Матрицата” през 1999-а.

Десетилетия по-късно Лана се реши да поеме режисьорските юзди на четвъртата лента, като работи и по сценария заедно с писателите Дейвид Мичъл и Александър Хемон.

Лили Уашовски сама също даде своето обяснение защо е казала “не” във виртуален панел от летния тур на Асоциацията на телевизионните критици.

“Това е труден въпрос. Тъкмо бях приключила със [смяната на пола си през 2016 г.] и бях напълно изтощена, защото бяхме създали един след друг “Облакът Атлас” и “Възходът на Юпитер”, както и първия сезон на [сериала] Sense8. Пускахме едно нещо и подготвяхме друго в същото време. (...) Така че имах нужда от някакво време далеч от тази индустрия - обяснява Лили Уашовски. - Имах нужда да се свържа отново със себе си като творец и го направих, като се върнах в училище, чрез рисуване и други неща".

Тогава Лана я изненадва с идеята за нов филм на “Матрицата”, за който двете започват да говорят между смъртта на баща им и тази на майка им, които се случват в рамките едва на 5 седмици.

“И имаше нещо в идеята да се върна назад и да съм част от нещо, което вече съм правила, което беше категорично отблъскващо”, признава Лили.

В същото време за Лана тази идея се превръща в спасителен пояс от мъката.

И така... Филмът започва с разбирането, че Нео (Киану Рийвс) вече не е супермощният месия, който освободи човешката раса от нейните роботи господари.

Той е жалък софтуерен програмист, наречен Томас Андерсън - точно както когато започна всичко някога. Обратът е, че героят всъщност е световноизвестен заради разработването на три влиятелни видеоигри, озаглавени “Матрицата”. Той се заклева, че никога няма да направи друга такава (четвърта) игра, но отстъпва от думата си, след като един от колегите му го информира: “Нашата любима компания майка Warner Brothers ще направи продължение на трилогията - със или без нас.”

Да, има я реалността, има я измислицата - заедно. Всички са луди по “Матрицата”, какво ще последва - разочарование или удовлетвроение?! Нищо не е случайно. Случва се. Лана Уашовски/Нео продължават (играта).

Началните сцени повдигат въпроса дали изобщо всичко е било истина?! Дали не сме били измамени?! Дали приключенията на Нео са се случили изобщо, или всички те са били заблуди?!

Дали някога се е влюбил в жена на име Тринити (Кари-Ан Мос) или просто е забелязал жена на име Тифани в кафене и я е използвал като модел за противопоставящия се на гравитацията боен артист в своята видеоигра? Неговият терапевт (Нийл Патрик Харис) настоява, че заблудите ще изчезнат, ако продължи да приема сините си хапчета, и Андерсън се съгласява.

Дори когато непознати в елегантни костюми започнат да пръскат картечни куршуми из офиса му, той вярва, че умът му му прави номера.

Голяма част от първото действие работи по линия на носталгията и как тя се експлоатира от тези, които контролират, независимо дали са господари на машини, или холивудски студиа.

Кое не е така?! Добре че се намира за Нео спасителното червено хапче. И настъпва пробуждането, завръщането.

Филмът е все така лъскав и стилен с провокативни философски и политически концепции, но макар някога франчайзът да става синоним на удивителна иновация, повечето от новата продукция е добре познатото старо.

Освободен отново от своя затвор, Нео научава, че са изминали 60 години, откакто той и Тринити пътуват до машинния град, жертвайки живота си за революционната си кауза. Сега трябва да реши: може ли да освободи Тринити, или тя е щастлива в този фалшив нов свят, където е омъжена майка на две деца със склонност към мотоциклети? Нео никога не вярваше истински в себе си като Единствения, но Тринити вярваше. Как може да бъде това, което всички го вярват, че е без нея?

Успокояващо за феновете е, че Киану Рийвс и Кари-Ан Мос са в продължението като Нео и Тринити. В компанията и на Джейда Пинкет Смит и Ламбърт Уилсън от оригиналната трилогия. Не са лоши и новодошлите като Джесика Хенуик, Нийл Патрик Харис, Приянка Чопра Джонас. Забележимо е отсъствието на емблематичен герой - Морфей, изигран от Лорънс Фишбърн. Все пак Морфей е налице, но различен и нов, изигран от Яхя Абдул-Матин II. И това никак не е лошо. Поне за нас. Но мненията са купища.

Рецензиите за лентата в крайна сметка са повече от смесени. Докато някои критици похвалиха продължението за неговата амбиция и романтика, други не бяха толкова запалени от липсата на оригиналност.

The Times: “Матрицата: Възкресения” дори няма извинение за наративна необходимост, зад което да се скрие. Буквално няма причина да съществува, точка, която непрестанно се забива от второстепенен сценарий, който бърка самореферентността за изтънченост и всъщност включва репликата: “Нашата любима компания майка Warner Bros реши да направи продължение на трилогията”.

Observer: Но по-често действието просто изглежда прекалено познато. Всъщност почти всичко в този филм – който подобаващо включва черна котка на име Дежа Вю – излъчва усещане за това, че си бил там, направил си това. Това включва както завръщащите се изпълнители (сигурно е да се каже, че Рийвс не е намерил повече дълбочина, която да изтръгва от тази неохотна фигура на Месия), но и най-тревожното - новодошлите също.

За много други елементите на филма работят заедно, като е похвално за Уашовски това, че внася самосъзнание и метакоментар към историята, като същевременно размишлява върху собственото си съществуване, плюс предлагането на нова гледна точка към по-стар франчайз.

Vulture: Светът се промени драстично, откакто Нео за първи път се измъкна от пътя на куршумите, и въпреки това “Матрицата: Възкресения” лесно доказва собственото си съществуване. След години, в които публиката се опитваше да разпредели франчайза в една или друга категория на интерпретация, филмът оспорва всяка въображаема двойственост, за да покаже, че красотата се намира между такива крайности. Уашовски надгражда един от най-големите и уникални аспекти на оригиналната трилогия: нейната странност.

IndieWire: Най-хубавото е, че акцентът върху романа между Нео и Тринити позволява на продължението да се превърне в опустошително искрен филм за това как любовта е най-доброто оръжие, което имаме, за да осмислим свят, който изпълва главите ни с белия шум на войната и конфликтите във вечен цикъл.

Screen Rant: В много отношения “Матрицата: Възкресения” прави това, което другите франчайз продължения не успяват да направят – разказват история за това къде са героите сега и къде в крайна сметка отиват. Като история за Нео и Тринити четвъртата част от “Матрицата” работи, като същевременно се опитва да препоръча миналото и да продължи напред в същото време.

Полярните мнения и емоции, които събужда “Матрицата: Възкресения”, със сигурност означават едно, че филмът - добър или лош - си струва гледането.