Че в родината на Орфей е бъкано с певци и певици, е факт, който е приятно да си припомним всеки път, когато от кол и въже в холовете и кухничките ни чрез неизменния приятел на българина телевизора нахлуват кандидатите за слава от музикалните формати на всевъзможни телевизионни канали.
Аз и американския "Мюзик айдъл" съм гледала, ама като нашите аматьорчета няма! Просто са си нечовешки гласовити българчетата, но както е отбелязала народната мъдрост „като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша" особено след като излезеш от телевизора. Петнайсет минути слава и нито ден повече!
 Както става видно от първите агит-промо видеа, които целят да привлекат интереса на аудиторията още в жегата на отпускарската незаинтересованост, всичко е докарано като във форматите на старите демокрации с мощен шоубизнес.
Декорът, осветлението, озвучаването, макияжът и стайлингът на кандидатите, на журито дори… Всичко си върви абсолютно професионално, като вносно!
Кастингите за „Гласът на България” по bTV и „Х- фактор” на Нова телевизия вече са проведени. bTV куражлийски пое риска да стартира излъчването на най-интересното от селекцията още в летния сезон, чийто пример си е достоен за уважение предвид
маркетинговото тв табу да не се пускат нови формати във времето
на отпускарската безметежност
Зрителите отново ще бъдат поставени пред труден избор, не за първи път, но продуцентите знаят, че подобни благородни надпревари печелят симпатиите и вниманието на публиката, а от това, разбира се, скача цената на рекламното време и съответно печалбите на телевизиите и телевизионерите.
Аз обаче си мисля тези дни за гласовите диапазони на младите, предимно кандидат-звезди, как нашите непрофесионалисти вокалисти, които дори нямат акцент и за жалост п им иде на английски да демонстрират певчески умения, отколкото на български, са абсолютно съпоставими с аналозите на форматите с традиции, та дори на моменти и много по-самобитни и интересни.
Мисля си също не е ли уместно да направим нетържествена проверка на падналите и победилите в битката за професионалния микрофон през
сезоните на адреналиновите надпявания
Спомняте ли си как започна всичко. Няма да изпадам в сенилни спомени за "Мелодия на годината" и "Златният Орфей" или пък за "Тромбата на Вили", но да ви кажа, тогава като нарочеше журито някого за надежда на родната естрада и се започваше - плочи, албуми, концерти, записи в радиото, участия по телевизията… От чешмите течаха хитове на Жива Кюлджиева и Димитър Керелезов в изпълнение на имена, които и до днес няма начин да забравим, защото с отработен тембър неуморно говорители и конферансиета тържествено ги представяха на драгите слушатели и зрители.
Родните звезди си живееха доста охолно или поне без недоимък и липса на публика отколе, та до ден днешен. Думата ми е за онези, най-истинските - Лили Иванова и Васил Найденов, Силвия Кацарова и Орлин Горанов, Нели Рангелова и Богдана Карадочева.
Сега като си връщам лентата от по-ново време - първия „Мюзик айдъл”, след това втория, после "България търси талант”, където също предимно певците любители направиха впечатление, „Музикална академия” и извинете ме, ако пропускам още някое подобно зрелище, си мисля, че нищо не мога да се сетя за въпросните безспорни таланти във времето след телевизионния им дебют.
Какво стана с Невена Цонева? Как я кара Тома Здравков извън аферата с Албена от “Пълна лудница”? Със сляпото момиче, което
телевизионните михлюзи Иван и Андрей не се посвениха да вкарат в някаква недостоверна сапунка,
както се оказа впоследствие, единствено с цел да завишат предаността на склонната към умилително сополясване публика.
Пее ли Магдалена Джанаварова, последният, ако не ме лъже паметта, идол? Състоя ли се срещата в Universal Music, която Люси Дяковска беше обещала в качеството си на член на журито в не помня кой по ред "Мюзик айдъл"?Дано всичко, което са очаквали младите таланти, да им е дошло до главата и единствено бързата загуба на интерес от страна на медиите да е причина да не ги чуваме и да не ги виждаме от времето на музикалните риалита, но малко се съмнявам.
Странно ми е защо мъ-тят мозъците на младите хора и им палят фитилите на надеждата за реализация, като у нас просто няма пазар за истинска музика. Ако гласовитите следовници на Лили и Васко, на Силвия Кацарова и Орлин Горанов не пристанат на Митко Пайнера, с популярно певческо изкуство просто не виждам кой има очи да им обещае, че могат да преживяват.
Ще ми възразите, че ако отпадне и тази възможност да чуваме автентична, съвременна музика, различна от чалгата, съвсем ще я закършим и аз, разбира се, ще се съглася.
Съгласна съм, че нищо не може да се сравни със светкавичното признание, което изявата на голямата сцена и чудото на телевизията сътворяват.
Съгласна съм, че изстрадалите ни уши и очи от пошлостта на вероломната чалга истински празнуват в почти двата часа на тържествуващия талант, но все пак си мисля, че е работа на медиите да се заинтересуват каква е съдбата на феноменалните ни любимци.
Защо ги любим само едно лято, а после ги давим в забвението на скоропостижното отегчение от всичко, случващо се по телевизията?
Имат ли път и шанс за кариера и ако не, защо цехът за илюзии след кратка профилактика (козметични промени в декора и време за напудряне носа на журито) отново започва да бълва сапунени мехури, пироефекти и илюминации.
 Такива неща ме терзаят, и лошото е, че нямам никаква идея какво би могло да се направи така, щото и нашият роден нов идол, глас на България или отличник в академията на славата, да издаде сингъл като онази участничка от „Великобритания търси талант”, Сюзън Бойл , която казва за себе си, след като става най-слушаната изпълнителка в интернет: "Жена с налудничава прическа, неизскубани вежди и онази рокля, която носех. Хайде, стига!" Спомнихте ли си?
Въпреки че 100 000 лири в британското издание през 2009 отиват в трупа танцьори,
48-годишната ентусиастка и дебютният  албум - сбор от кавърверсии и оригинални материали, поставя рекорд по поръчки в интернет.
Сега си спомнете за Богдана Петрова, която се оказа българският талант, който намериха Хилда Казасян, Любен Дилов и Магардич Халваджиян, а публиката титулова в роден талант на талантите.
Спомнихте ли си? Беше с придружител, незряща и пееше като ангел.
Безработната църковна доброволка, която се бе пошегувала, че не е целувана от мъж, а хроникьорите нарекоха „старомоден, космат ангел”, разби на парчета клишето за знаменитост и свари световните агенции неподготвени за изненадата от одобрението и интереса на публиката от всички материци.
Самата тя, пепеляшката на пайетения и лакиран телевизионен панаир на суетата, не издържа на физическото и емоционално изтощение и вечерта след финала беше приета в болница.
Впоследствие от здравословното  състояние се заинтересува дори премиерът Гордън Браун, но това е една друга тема за едни други нрави. По-интересно ми е, ако тантурестата стара мома беше цъфнала на нашенски кастинг, какви ли дебелашки майтапи щеше да отнесе от Фънки например или от гигантските келеши със скромен ръст, придобили телевизионния си псевдоним “опосумите” тъкмо по време на селекцията за един от мюзик айдълите.
Дали някой изобщо си задава въпроса какво е състоянието на българчетата, голяма част от които са на една крехка все още възраст, идват от провинцията, където слушатели и зрители са им били единствено добронамерените роднини и съученици и едва ли някога в съзнателния си живот са били обект на подобно изпитание. Представлява ли интерес изобщо, какви са ползите и как се преодоляват щетите и пораженията?
Каква е цената,
на която телевизиите вдигат стойността
на рекламното си време и помпат бюджетите си
чрез амбулантната търговия с емоции?
Абсолютно наложително е да потърсим отговор, има ли мярка в начина на употреба и поема ли някой гаранции за опазване целостта и конвертируемостта на продукта, който продуцентите се бият в гърдите, че произвеждат, превръщайки едно гласовито момче или момиче в звезда?
Какви са инвестициите в един нов идол и кой плаща същинската цена на експеримента?
 Къде е сбъркана схемата и защо Соня Васи и Митко Фънки са най-големите авторитети, които могат да си позволяват всякакви шеги и закачки с изтръпналите интерпретатори на поп, рок и фолк класиката? Какво прави Мара Отварачката зад катедрата на менторите? Коя е Есил Дюран? Честна дума, никога не съм я чувала да пее, а слушам радио непрекъснато.
Как ще са полезни Кирил Маричков, Миро и Ивана на гласове, които господ е темперирал, и
на какви сценични хватки ще открехнат смотаняците, пеещи под душа, Мария Илиева
и Васко Василев. Това следва да научим по време на новите срещи, с новите приятни изненади, които животът за щастие предлага въпреки всичко, претворявано на телевизионния екран. Дано изненадите са истински, големи и въодушевяващи и за онези, които ще се раздадат – надарените, невинни ангелогласни новаци. Иначе този път поне водещите, тези, които се предполага да посрещнат и предразположат участниците, Део и Вики от „Мастило” са нормални, модерни, добронамерени и разговорливи.
Спестени са ни гаврите с кандидатите и обидните хуморески на опосумите и необятния Фънки. Струва ми се, че има надежда за надеждите на аджамиите, които ще стъпят на недотам надеждната телевизионна сцена с надеждата да останат там не само една есен. Та да байгънясаме с кеф след заслуженото ашколсун по адрес не на комшийските сериали, а на нашите си таланти, които, слава богу, край нямат!