Познавам няколко истерични комсомолци от ръководството на клетата партия Да 16
ФЕКАЛНА ПОЕМА
Днес ми се наложи за няколко часа да отида до Враца...
Минавайки по главната улица на града подминавах различните шатри на плитически партии. “Възраждане” се снимаха заедно, а аз снимах една котка, която беше застанала на входа на магазин за козметика.
Малко по-нагоре по централната видях шатрата на ДБ.
“Заповядайте, това е нашата листовка. Подкрепете ни” - рече млада дама, кандидат от листата.
“Не съм от Враца. А и с вас не се харесваме по принцип” - казах аз.
“Ама защо не се харсваме, господин Мицов” - дамата очевидно ме позна - “нямам никакви лоши чувства към вас”.
“Попитайте шефовете на партията си, сигурно ще ви дадат причина” - казах аз.
И тук някъде ме хвана срам. Пожелах успех на младата дама и подвих опашка нагоре по улицата.
Давайки си сметка, че познавам няколко истерични комсомолци от ръководството на клетата партия Да 16. Но не познавам други в същата партия, които си нямат идея, че в ръководството на организацията им има хора с ментален климактериум.
Сетих се за страшно много тъпотии, заяждания, гадости и ехидни подмятания, които се случваха в продължение на тези години, в които се занимавах с политика. И ми стана още по-гадно, защото сякаш обидих младото момиче от Враца, което си няма понятие защо не обичам ДБ и защо ги смятам за тъп комсомол.
Все тая. Пожелах и успех. Успехът не винаги се корени в резултата. Понякога успех е да успееш да разгадаеш алгоритъма на играта. И да продължиш в друго ниво, с дуги предизвикателства, с други цели и друга реалност.
В реалността, в която аз дълго живях, се леят кофи с виртуални лайна.
От виртуалните лайна ще поникнат виртуални цветя.
Лайняни цветя.
Високи.
Силни.
Видими отдалеч.
Но когато ги доближите, те няма да миришат на друго, освен на лайна.
С това приключвам тая фекална поема.
И ако ме видите следващия път, ми дайте листовка.
Аз ще я прибера. И може би ще я прочета. А може би не.
Но няма да ме спечелите повече. Никога и никъде.
Аз изпих своите контейнери с фекална помия.
И сега с радост ще се забърша. Може би с вашите листовки. А може би със собствената си наивност, която съм рециклирал и съм превърнал в тоалетна хартия...
*От фейсбук!
Най-четени
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Галерия Разстрелян за счупена ваза на гроба на Людмила Живкова
През 1985 г. съдията Димитър Попов осъжда на смърт обвинения Тодор Дечев В най-новата ни история има и един потресаващ, но малко позабравен случай на оскверняване на гроб на известна личност – този
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти