И защо Чичо Сам се прави на Делфийския оракул

Чичо Сам се оказа жесток шегаджия. След като изброи големите виновници по закона “Магнитски” поименно, той небрежно подхвърли и “един настоящ политически лидер” за мезе. И с това изправи цяла България пред тревожна гатанка – кой е магнитизираният лидер?

Такъв коварен номер не са измисляли и данайците със своите дарове. Нито пък хитроумният Одисей със своя дървен кон. Сега цялата родна коментираща класа е обхваната от когнитивен дисонанс и се щура из студиата като дрогирано стадо кози – този е! Не, не е тоя! Оня е!

Кой е неназованият? Само едно име може утре да обърне държавата с краката нагоре.

Стотици човешки амбиции тръпнат

в очакване

– на коя карта да заложа, та да стана шеф на “Автомагистрали”? Или поне на Александровската болница? Кога най-сетне американският чичо ще посочи грешника с пръст?

Ще го каже след изборите? Ами ако неназованият ги е спечелил? И тъкмо да направи правителство – истината лъсне? Ако на 11 юли народът ни избере грешника, ще поеме греха му и ще трябва да изкупва вината си със смирение, лишения и нови избори до дупка.

Лично мен това не ме вълнува чак толкова, защото народът ни е свикнал, ще го изтърпи. Повече ме вълнува разтерзаната душа на магнитизирания лидер, защото тя сигурно се разкъсва в тежки предчувствия.

Назрява нещо като древногръцка трагедия, на която утре всички ще станем свидетели.

Един народен герой може би ще рухне в часа на своя триумф

Той е горд, той е амбициозен, той дори е май победител, но боговете вече са му отредили трагична съдба…

Изплюй камъчето бе, Самюъл! Имай милост! Не оставяй човека да се изкачи до най-високия клон и тогава да падне!

Но Чичо Сам мълчи изчаквателно като онзи сфинкс от гръцката митология, който задавал гатанки на пътниците пред портите на Тива. Който не познае – смърт. Само Едип познал, но по-добре да не беше, защото прекрачвайки портите на Тива, влязъл в много по-лош капан на съдбата.

Или може би Чичо Сам се прави на Делфийския оракул (според Софокъл), който предсказва с мъгляви недомлъвки, за да бъде погрешно разбран? Ако търсим по-модерни аналогии, така през 1990 г. Саддам Хюсеин погрешно разбра намека на една американска посланичка и нахлу в Кувейт, с което подписа трагичната си съдба. До този момент той вярваше, че Чичо Сам стои зад гърба му.

Друга възможна аналогия е съдбата на панамския диктатор Нориега, който също смяташе, че заслугите към ЦРУ му развързват ръцете за някои странични далавери, например да снабдява цяла Северна Америка с кокаин. Резултатът е известен – близо 3 десетилетия зад решетките.

Загадката с анонимния политик хвърли държавата ни в състояние на трескави догадки и взаимни нападки. Протестният хор посочи Бойко Борисов – нали Васил Божков от Дубай твърди, че му е плащал десетки милиони. Даниел Митев, когото ГЕРБ предложи за премиер, намекна нещо неясно за вътрешния министър Бойко Рашков. Но той пък е министър, не е лидер. Сред заподозрените са кажи-речи всички политически светила – Румен Радев, Слави Трифонов, Нинова, Манолова, Станишев и всички останали.

Херо Мустафа се среща с всички и с всичко нещо си приказва, след което те са с променени лица. Да не би всички да са гузни?

Но стига догадки – ето и отговора

Законът “Магнитски” включва забрана за влизане в САЩ, нали така? Който лидер иска да си изчисти името - подава молби за виза, ако няма, и отскача за ден-два до Вашингтон. Отива пред Белия дом, прави си едно селфи с актуален вестник в ръка и го праща на любимата си медия. Толкова е просто!

Все едно комисията по досиетата те е проверила и ти е издала индулгенция

– този не е подкупван от Божков. Когато всички лидери я покажат, ще остане един – този, който е обект на закона “Магнитски”. Магнитизираният.

Даже се чудя защо никой лидер още не се е сетил да го направи. Това е силен предизборен ход, който струва повече от плакати, дебати и клетви по телевизията.

Или може би всички лидери са гузни? То е ясно, че г-н Божков е бил щедър към много хора, но все пак не е слънце да огрее всички джобове.

Или може би все пак ги е огрял?

Може би съобщението на американските власти не визира конкретно лице, а съвкупния български политически лидер? За да отговорим на този въпрос, трябва отново да се върнем към съдбата на Едип цар. Великият му грях е в това, че не схваща намека на Делфийския оракул кои са му родителите. Той си остава с убеждението, че това са цар Полиб и Меропа от Коринт. Но ако беше така, нямаше да има никаква нужда от пророчества. Едип не знае, но той е син на цар Лай и съпругата му Йокаста от Тива. Смятайки, че бяга от отцеубийството, той отива към него.

Нещо подобно

се случва и с българските политици

– родени и възпитани в соца, много от тях следвали в Москва, днес те са осиновени от Вашингтон и съдбата ги изправя пред неразрешима загадка. Москва ги заряза, Вашингтон ги осинови. Сега обаче Москва им вменява отцеубийство, а Вашингтон им няма пълно доверие, задава им тревожни гатанки. На кого служеше Бойко – на Кремъл или на Белия дом? А служебното правителство? То е колкото харвардско, толкова и русофилско.

И как човек да организира протести, да направи партия и да влезе в парламента, без да вземе пари от някой олигарх?

А те всички са и натовски, и кремълски, и в крайна сметка от Дубай.