Лежа си на плажа и мижа срещу слънцето в опит да прекося диагонално страниците на всекидневниците. Трудно се чете с двете очи едновременно, когато слънцето спряло сърдито пече. Примигвам ту с едното око, ту с другото. Като намигна с дясното, фокусът попада връз суперновината, която ирадира в анализи и нови разкрития за християнския фундаменталист от Осло, изтрепал 90 души и самообявил се за модерен кръстоносец.
Седя си аз и с лявото полукълбо на мозъка се опитвам да разсъждавам и то ми прати извода - идиотите са разпръснати равномерно на квадратен метър навсякъде по повърхността на глобуса и във всеки един момент могат да се задействат подобно на мина, готова да се взриви при контакт с бог знае какво.
Тук смених окото и включих дясната половина на мозъка - онази, ответната за емоциите и творческото мислене, и ме полазиха тръпки от възстановките, които пищното ми въображение набързо режисира. Норвегия и скандинавските и съседки са известни с рекордния брой депресари поради оскъдицата на слънце. Доволно примижавам от палещите лъчи на морското слънце, за да отворя после тънка цепка и да прочета, че сме несполучлив опит на чуждоземна цивилизация.
 Този, който е имал смелостта да опубличи подобен извод, явно никога не се е разхождал из нашите курорти, за да види какво е човечество! За чудо и приказ! Където бог не си е свършил работата, съвремените ваятели са коригирали грешките много, много, много…абе много са ги коригирали! Но да продължим с монокулярното четене. Т.е със смяната на едното око с другото.
Шизофренен пример за раздвоение на личността било поведението на красивия, рус норвежец, твърдят познавачи на човешката душа.
Докато да се размисля за шизофренията, аномалиите и девиациите в психиката на убиеца от Борисовата градина, както и на осемнайсетгодишния ученик, затворил недоубития си баща в каца с джибри, отдясно ме атакува друг един прорицател. Яне Янев току закове от трибуната някой епохален фразеологизъм. В дадения случай става въпрос за несъмнено гениална метафора, която като устойчив псевдоним дълго, възможно е и пожизнено да съпътства живота и дейността на младия политик, медиен функционер и достоен син на майка си, Делян Пеевски. Шизофренен медиен хипопотам е наречен проспериращия млад човек поради двойнствеността в поведението, политическите си реакции и медийните пристрастия, които изданията му нескрито проявяват. До обяд Пеевски седял в парламента, а след обяд наставлявал заетите в медийната империя.
 Първо реагира дясното ми полукълбо и започвам да се хиля на съответствията, които понякога са по неопровержими от депутатска клетва, от доказателства за чистотата на политическите пориви на Лъчо мозъка, от предписания за диетично хранене на депутатка от ДПС, свалила поради необходимостта да е с упрятен външен вид тонове от теглото си….
Тук разсъжденията ми протичат по линия на рациото, както забелязвате, така че да няма място да бъда упреквана в лична несимпатия, опазил бог антипатия към успешните, прогресиращи хипопотами, пардон, парламентаристи със солиден външен вид и още по-солидна подготовка за живота …Като юнака, дето бозал от майка си до пълнолетие ли беше, във всеки случай до неприлично напреднала календарна възраст - пак се излага дясното, попило образите от фолклора. Слънцето продължава да пече и положението дори и под чадъра става повече от напечено.
 На съседна лява страница пак за терориста фундаменталист, масон, антимарксист, противоислямист и ….каквото друго ни върши работа, за да си отговорим на въпроса защо няма лошо време за ескалацията на маниите и фобиите. Точно както няма лошо време за летовника. Започва да ръси дъждец. Аз обаче се замятам с една хавлия и продължавам да чета. Остава най-интересното. Последните страници. Тази вече не нова тема за медиите, съобщава ми лявото, бдително полукълбо, защото там отива сигналът от дясното око, хванало заглавието за Усеин и трите му спътници в живота. Спасителна тема за отрудения автор на дописки в лятното затишие. То не че не иде вот, не че българският външен министър гони висш либийски дипломат без обяснения и протоколни увъртания. Не че онкоболните не трябва да чакат за химиотерапия дор три години и на човечец от Варна не му отрязали ръката заради невежество, скодоумна лакомия и докторски гьонсуратлък, но това всичкото ми се източва някъде между премрежените от лятната нега зъркели и потъва в зоната на мистиката. Там където, индийците рисуват червена точка.
 Продължавам с Усеин, само дето и двете ми нагрети полушария дават на късо. Ислямски фундаментализъм ли се прокрадва и грози да разбие моногамния идеал за брак и съжителство или християнски предразсъдъци, или по-скоро филистерски навици да подскачаме от онова, което, свикнали да замитаме под чергата, ни се изпречи пред очите. На съседния чадър бегъл познат дошъл да посети друг, по-познат познат на плажа чете същия материал и гръмко коментира. Това лято той е с поредната по моите изчисления четвърта избраница на сърцето и ложето му. Избраницата също се киска. Дали си въобразява горката, че е окупирала вниманието на тюфлечестия си покровител завинаги. Може би, щом  е весело. Усмихват се и трите Фатмета пардон двете, третата беше с друго име,  пак красиво и иносказателно, както са имената на мюсюлманите. Юсеин ги водел на ресторант всяка седмица и на разходка до Банско, а жените били първи приятелки и довереници една на друга. Не съм съвсем сигурна откъде ме полази спомена за колежка, която споделяше как мъжът и през вечер се връщал вмирисан на женски парфюм, а от години не били излизали семейно да вечерят навън въпреки финансовите възможности, които имаха. След този пример цъфна и друг, за съседката, дето хвана нейничкия точно както във вицовете, сещате се. След това включвам отляво и изчислявам, че човекътмюсюлманин Юсеин, освен че изпълнява фундаменталната заповед на апостол Павел и остава чист по сърце, му излиза и доста по евтино, на всичко отгоре и женорята са си абсолютно окей с конкуренцията.
 Отварям и двете очи и напрягам малкото неразложил се от жегата сив субстрат, за да отсъдя кое е правилно, кое не, кое е добре, кое грешка и ме връхлита старото правило на толтеките, използвали умението си да включват двете си полукълба, за да не правят грешки и да не съдят в плен на илюзии. Тогава изчезналите индианци, затваряли очите си и в глават им ставало топло. И в моята клокочи, но не ще да е от придобитото знание. Толтекските мурафети я ги знае някой, я не пък и кому е нужно в това време на раздвоение, на полюсни страсти, шизофренна, медийна хипопотамия и полигамия възприета и невъзприемаща се?
 Започва да вали. Сгъвам вестниците за да не заприличат на юфка,полазена от гъгрици, пък и да ги дам на Данчо, иконописеца от близкото село да ги прегледа надвечер, когато вече ще са готови утрешните и пак ще мижа срещу слънцето в опит да спогодя лявото с дясното.