Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1395 дни любов под обсада

В памет на Адмира и Бошко

През 2012 г. когато Сараево отбелязва 20-та годишнина от началото на окупацията, група артисти подреждат по продължението на централната улица на града 11541 червени стола. Символи на всеки човек, загубил живота си по време на обсадата. Сред тях има 643 по-малки столчета, които представляват избитите деца... В същото време сараевчани и до днес упорито отказват да направят паметник, или поне паметна плоча на моста Връбаня в памет на прочутите „Сараевски Ромео и Жулиета“ – Адмира Исмич и Бошко Бркич. Историята им е до болка позната и всеки май се разказва из социалните мрежи – боснячка и сърбин, застинали във вечна любовна прегръдка на 18 май 1993-а година. Простреляните им тела им стоят там до 24 май, защото дори от ЮНПРОФОР отказват риска да пресекат моста и да ги приберат. Неръкотворният паметник на Бошко и Армира обикаля света, а самите граждани на изстрадалото Сараево се боят, че какъвто и да е материален паметник, ще припомня не само за любовта, но и за разделението и омразата...

Подобни мисли изказа през септември 2011 пред l'Europeo и знаменитият визуален артист Анри Сала, автор на разтърсващият проект „1395 дни без червено“: любовта е паметник на самата себе си... И Анри Сала, без думи, създава една видео- симфония от музиката на Чайковски, ударите на едно бягащо сърце(на Марибел Верду) и тишината на обсаденото Сараево, където 1395 дни жителите избягват да носят цветни дрехи, за да не провокират снайперистите...

Марибел тича по празните улици, събира се на групи с други сараевчани, за да пресекат по-опасните кръстовища, като през цялото време, залепен под дрехите й микрофон, записва сърдечния и ритъм. После тези звуци са смесени с градския оркестър, който репетира Чайковски. За тази именно репетиция бърза Мирабел. Никой не кара музикантите да свирят. Нещо повече – в обсаденото Сараево няма и кой да ги слуша. Но те се събират два пъти седмично в руините на един подземен гараж и се готвят за деня, когато музиката им отново ще бъде чута...

Любовта винаги намира начин да е паметник на самата себе си.

*От фейсбук