След отчаяна съпротива градът се предава на 6 май 1945 г.

Германският град Бреслау – днешният Вроцлав в Западна Полша, неслучайно се свързва със скритите съкровища на нацистите. Причината е, че той се държи до самия горчив край на войната и се предава дори 4 дни след падането на столицата на Райха Берлин.

Градът остава непокътнат от боевете през по-голямата част от Втората световна война. Но когато Съветската армия започва офанзива към Берлин в началото на 1945 г.,

ситуацията се променя драстично

Бреслау е важен център за комуникациите в Източна Германия, затова Хитлер обявява града за крепост още през септември 1944 г. и заповядва на войските си там да го удържат на всяка цена. Строгата заповед обаче не може да осигури необходимите ресурси за тази цел. А макар че германското върховно командване е обещало да изпрати три дивизии редовни войски, които да го защитават,

главоломното развитие

на войната

и на трите фронта - Източ ния, Западния и Италианския, осуетява тези планове. Отделно стратегическите бомбардировки са намалили способността на Германия да произвежда оръжия и боеприпаси, а и жертвите растат.

В тази обстановка комендантът Карл Ханке, който отговаря за защитата на крепостта, може да разчита предимно на младежите от Хитлерюгенд и старците от Фолксщурм. Батальони от местни доброволци и мъже, преминали военна възраст, съставляват голяма част от неговия гарнизон. А редовните войници първоначално се състоят само от инженерни части и други спомагателни войски и шест артилерийски батареи срещу безбройните съветски войници, настъпващи към Берлин.

За да преодолее недостига, Ханке привлича други силезийски войски, които може да използва, и налага строга наборна служба. По този начин той събира четири полка и една дивизия, а 269-а пехотна дивизия става основната отбранителна сила на града. С робски труд в крепостта са изградени и сериозни

фортификационни съоръжения,

като само тунелите във фронталната й част надхвърлят дължина 30 километра. В допълнение гарнизонът получава и два влака с радиоуправляеми минитанкове с експлозиви, наречени "Голиат".

Още от септември 1944 г. гаулайтерът се противопоставя на

призивите за евакуация

на цивилното население. Чак когато руснаците наближават, на 19 януари той най-накрая отстъпва. Хиляди бежанци се втурват да бягат посред лютата зима, като много от тях загиват, но и мнозина са все още в града, когато руснаците пристигат.

Германците отчаяно се опитват да спрат съветското настъпление към Бреслау и в началото като че ли успяват - батальонът на СС Besselein унищожава съветски плацдарм на Одер на 8 февруари.

(От 21-ва стр.)

Тази формация от много млади и много възрастни войници е прогонена обратно с големи жертви. Голяма част от усилията на германците са насочени към защитата на летището, защото то е единственото място, от което получават боеприпаси и провизии. А когато е превзето, с робски труд набързо превръщат широк обществен булевард в писта за кацане на самолетите. Оттук Червеният кръст успява да изведе 6000 от най-тежко ранените от зоната на военните действия.

В началото на март германците вече не разполагат с попълнения, храна и боеприпаси и артилерията им

не може да

отговори на съветските баражи

И все пак те се борят, като лекарите работят на 18-часови смени. Съветите са пробили външната отбрана на няколко места и уличните боеве се водят близо до центъра на града.

Съветските командири бързат да освободят войски за нападението над Берлин и от края на март оказват още по-голям натиск с надеждата да довършат града. Атаките стават все по-ожесточени и по-чести. Боевете се пренасят даже в канализацията, тъй като районът, държан от германците, се свива още повече.

Ситуацията за жителите е ужасна. Мнозина умират от глад или се самоубиват. На 2 май пада Берлин, Съветската армия вече не е притисната от нуждата да освобождава войски за щурм на столицата и натискът върху Бреслау продължава. На 4 май група местни духовници отправят молба към германските лидери да се предадат, за да сложат край на страданията на хората.

Междувременно, въпреки че самият фюрер вече е мъртъв, а империята му - в руини, пристига известие, че

Ханке е назначен

от Хитлер

за началник на германската полиция и райхсфюрер на СС. Верен до смърт на партийната дисциплина, със самолет "Щорк" комендантът излита от града, за да поеме новите си длъжности. При заминаването си оставя защитата на крепостта в ръцете на генерал Нихоф.

Нихоф поема отговорността да направи това, което Ханке до последно не разрешавал -

да организира капитулацията

на града. На 5 май той информира своите офицери за ситуацията и на 6 май в два следобед предава Бреслау на командира на 6-а съветска армия.

На 7 май руснаците вече маршируват в Бреслау. Много от тях виждат ужасяващото отношение, което нацистите са проявили към невинните граждани, но въпреки това започват жестоко отмъщение към останалите цивилни в Бреслау.

По съвременни оценки за повече от 70 дни, в които Бреслау се е съпротивлявал на Съветската армия, са ранени или убити над 29 000 германски войници. В същото време

загубите на Червената армия

са над 60 000 убити. Но най-много са жертвите сред цивилното население - според някои оценки те надхвърлят 80 000 души.

Гаулайтерът Ханке изчезва. Твърди се, че е убит от чехите, докато се опитва да избяга от конвой с военнопленници, облечен като войник от СС. Генерал Нихоф прекарва десет години в съветски затворнически лагер, но се завръща в Германия и издава спомени за защитата на града. След войната съгласно споразуменията от Ялта Бреслау е предаден на Полша. В края на войната, докато е под контрола на руснаците, германците са изгонени и в града са изпратени заселници от Западна Украйна. Вследствие от обсадата над 70% от града са в развалини, които са напълно възстановени чак през 60-те години на ХХ век.