Преди седмица гледах едно повторение на токшоу, в което гост беше плеймейтката Светлана Василева.
Не бих разпознала по лице, осанка или изказ този идиот (пиша тази дума с лекота, защото я употребявам в качеството и на психологически и психиатричен термин а именно, като диагноза за човек, който не е адекватен за обстоятелствата и собствената си личност в условията, в които преживява)който освен че бърка, род, число и пълен член, говори на кошмарен диалект с необработен глас и тембър на продавачка на риба.
Тази жена, по-известна с изразните средства, присъщи на общуването по онзи начин, сподели със зрителите в края на разговора как подготвя не един, а
 два телевизионни проекта
Интервюто, което оставяше без дъх със задълбочеността си и житейската мъдрост, легнала връз татуираните рамене на бъдещата телевизионна звезда, даваше да се разбере, че това и била сбъднатата мечта. Подир появилия се неотдавна мерак да срещне истинския мъж и да му роди дъщеря, която пък да стане “тенесистка”. Забележете, нищо от арсенала на човешките качества не желае за рожбата си амбициозната хубавица, сал единия спортен профил и реализация на полето на този аристократичен, навярно в очите  спорт. Много се е нагледала и нарадвала на футболисти, та и се иска да си оправи вкуса на завалийката, но да си дойдем на думата - телевизията у нея и тя в телевизора.
 
Помните ли какво беше казал киселият Киркегор?
На дъщеря си по би разрешил най-древната професия да упражнява, нежели да стане журналистка. Сигурно е познавал някоя Светлана Василева, ама не ще да е била с реализирани телевизионни проекти. Най много до някое печатно издание да се е добрала клетата му съвременница и надали е имала проблеми с граматиката и изграждането на елементарна езикова конструкция. Какво ли би измърморил скептичният датчанин, ако можеше да чуе и види националната селекционерка, както някои наричат младата жена със завиден опит в ложето на юнаците ни, които подир чалгата и чашката, а пардон, и силиконовите сладурани най-любят коженото кълбо. Да ви призная, уважаеми читатели и навикнали на какви ли не провинциални амбиции телевизионни зрители, не бих си направила труда да запомня името на клетото изкушение за футболисти и христосираковци, но заплахата не само да срещам силиконовите и форми и дописките за креватните и подвизи по вестници и списания, които за щастие мога и да не разлистя, но да попадам на въпросния алитерат и на екрана, ме напрегнаха, та рекох да си кажа. Стига! Стига вече, моля ви, ако обичате, спрете се! Това същество при цялото ми съчувствие за опустошението, което олицетворява, не бива да цъфва на екрана. Не бива, защото е развращаващо. Не бива, защото убедеността в дъщерите ни, че най-прекият път към успеха и популярността е през поточната линия на д-р Енчев и прочее ваятели на модни релефи, оттам през креватния трамплин на някой тарикат или слабоумен роден Бекъм, за да завърши закономерно на екрана, се бетонира.
 Преди “визия” във думичката има и представка - “теле”, което на латински означава, далечен, от разстояние и не само за ретранслирането на образа става въпрос, ами и за разстоянието на едно лично натрупване на лексика, присъствие пред камери и хора, на които имаш какво да съобщиш от свое име, лични по възможност интересни съждения и една купчина от изчетени книги, на чийто гръб да се изправиш, така че да те видят всички и да те запомнят.
Въпросният екземпляр, който е само ярък представител на фауната,
спешно нуждаещи се от трансплантация на мозък с гънки,
не само не е научил майчиния си език и безчинства с него предимно при необходимост да завърже задявка, която да го отведе където му е мястото - до епидермална близост с някой надежден плащач, ами и излъчването му, колкото на йоркширски териер, да ме прощават почитателите на малоумните кучешки породи.
Развращаващо е, пак повтарям да тикаме пред очите на децата си и без друго обсадените от всевъзможни силиконови киборги и впиянчени, надрусани безхаберници, които са навсякъде, тези ерзац хомо сапиенс, които се превръщат в норма за подражение и бранд на родния успех.
 Какво излиза, ако допуснем това недоразумение да направи опит да обсеби вниманието на дресирания вече зрител. Излиза, че от всяка сполучливо пласирала се дългокрака мотовилка става свирка. Не става! Опитите продължават, но не се сещам дори за едно изключение дето да приведа, колкото да разведря обстановката.
 У нас, в България, за жените в телевизията все повече се мисли като за визия а не като на обект телегеничен. Т.е притежател на онази необяснима власт, в която зрителя не покорно и примерено се предава, защото няма избор и жените без мимика са навсякъде, а защото му харесва и избира тъкмо това лице, за да му се довери. Съвсем скоро, ако продължат да се роят Златките и Виолетите без лимит, мярка, рамка и без свян като турски сериали в българска телевизия с американски ген, съвсем скоро ще постигнем тотална убедителност и онези зелени млади зрители, пък и поузрелите, ще повярват пожизнено, че ако не си идиот, имбецил или поне дебил* нямаш шанс да попаднеш в телевизора.
Два проекта, не един! Седя и ми е смешно и си се смея. Няма да съм последната обаче. Някой друг ще се смее накрая. В края на краищата какво е виновно момичето, то няма как да проумее, че сал с едната снага не става. Мозък е нужен и сърце и въображение! И малко книжки да си попрелистил, и да са те хващали за гърлото, и да са гонили съня ти и да са ти били по-достатъчни от целия национален барабар с резервите.
 Дайте си сметка, че колкото и да не ви се иска, колкото и да си имате дебелата сянка на оправданието, че сте комерсиални, драги медии и вие функционери на фронта на най-достъпното зрелище, децата ни щат не щат ще влязат в коловоза на идиотите, които вземат превес над дефицитния брой екземпляри с нормален коефициент на интелигентност и отказ да си ботоксират физиономиите и да си огладят вторичните полови белези в унисон с мозъчния ландшафт. Ще се удавим в телевизионно безсмислие и болестотворен фетишизъм. Култът към изглеждащите не към излъчващите водещи, води до несъстоятелни, състояли се, но незапомнени от никого телевизионни факти. Брутално е! Сещам се и за една по -точно думичка - вероломно. Вероломно е онова, което ти влиза в личното пространство, без да пита, за да прекърши, да сломи вярата ти, а покрай нея и най-важното да ти узурпира надеждицата, че можеш да избираш, че си свободен един вид.
 Питам се възможна ли е днес Бригита Чолакова и дали някой би и поверил телевизионен проект и си отговарям бързо - абсурд! Как се промениха абсурдите и как хипертрофираха. Парадоксално умът, бързата реакция, находчивото хлевоусто париране на трудния събеседник отстъпиха на подставения позитивизъм, кухите клишета, какананизани с необработен фалцет и лишената от харизматичност, грацилна безпомощност .
Не стреляйте по плеймейтката, тя не е виновна. И по телевизора - недейте. Загасете го. Преди да ви е угаснал и най-устойчивият зрителски плам.

*Дебил, имбецил, идиот - трите степени на слабоумие според психиатричната класификация