На 23 февруари в книжарниците ще се появи новата книга на ген. Тодор Бояджиев "Шпиони с нежни имена - жените в разузнаването". За разлика от останалите тя е написана в съавторство с големия руски писател-разузнавач полк. Михаил Любимов, родоначалник на нов жанр в шпионския роман - "пародиране на шпионажа".
В новата книга Любимов се въздържа от пародията и двамата с ген. Бояджиев споделят уважението и възхищението си от ролята на жените в тази професия, независимо от коя страна на "стената" се намират. Двамата казват, че решили да поднесат своя подарък към тях между двата празника: Свети Валентин - 14 февруари, и Международния ден на жената - 8 март.
Двамата автори умело разкриват живота на тези чаровни дами, на които често им се налага да "забравят" дори своите рождени имена, за да се потопят в новите си самоличности и да влязат в разузнаването.
Читателите ще научат неизвестни моменти от живота на Мата Хари - куртизанка, обслужваща разузнаванията на две воюващи страни; графиня Ливен - ухажвана от австро-унгарския канцлер Фон Метерних и докладваща лично на руския император; американките Лона Коен - доставяща документите по проекта "Манхатън", и нелегалката Елизабeт Макинтош; Олга Чехова - любимка на Фюрера; българките Кръстана Янева - член на "Червеният оркестър", и "Ирен"; руските разузнавачки Лариса и "Жанна"; Стела Римингтън - шефка на английското контраразузнаване; изключителната ни съвременничка Елена Вавилова и много други.

В този брой ви предлагаме два откъса от книгата, посветени на любимката на Хитлер Олга Чехова и българката Кръстана Янева, член на легендарната шпионска група "Червеният оркестър".

Олга Чехова е актриса, която никога не признава връзката си със съветското разузнаване.

Тя се снима в Холивуд, а сред актьорите, с които си партнира, са Чарли Чаплин, Кларк Гейбъл и други ярки имена.

По време на нацисткия режим тя е смятана за актриса на държавно ниво. След като се омъжва за колегата си Михаил Чехов, тя завинаги приема фамилното му име, въпреки че германските власти я притискат да върне моминската си фамилия, която е немска. Баща й Константин Книпер е немски строителен инженер, който се изселва в Русия в средата на ХIХ век.

Гьобелс открито проявява враждебност към актрисата, защото тя го отхвърля. Но в същото време тя успява да впечатли Хитлер и да си запази определена самостоятелност.

Шефът на Гестапо - Мюлер, също сериозно се съмнява в лоялността на известната актриса, която държи на руската си фамилия. Градска легенда твърди, че в разговор между двамата, в присъствието и на други нацистки величия Чехова доста разгорещено говори, че ако нападнат СССР, това така ще сплоти многонационалния народ, че немците няма да имат никакъв шанс да спечелят войната.

Легендата продължава, че дни след този случай Мюлер с други гестаповци се появява в квартирата на звездата с намерение да я задържи. Да, ама там заварват Фюрера, който пие чай с Чехова!

След като се оттеглят, извинявайки се, Хитлер успокоява Олга: "Мюлер мечтае да Ви види в мазетата на Гестапо, но това не може да се случи. Вие сте под персоналната ми защита!"

Легендата си е легенда, но "може би" Щирлиц е "бил в групата" на Мюлер.

През април 1945 г. Олга е задържана от съветското разузнаване и е отведена в Москва със специален самолет. След това тя се връща в Германия. Временно се установява в Западен Берлин, а по-късно се премества в Западна Германия.

Посещението в Москва е обвито в мистерия. Местните вестници започват да пишат, че тя е съветски агент и пътува до Москва, за да получи ордена "Ленин" за заслуги в полза на държавата.

Лица, близки до съветското ръководство, твърдят, че Олга участва активно в подготовката на покушението над Хитлер, което поради страховете на Сталин, че Фюрерът ще бъде сменен с ръководители, които ще отидат на сепаративен мир с Великобритания и САЩ, не се е състояло.

Има данни, че през лятото на 1953 г. Чехова изпълнява последната си задача - тя се превръща в свързващо звено за “ползотворна” комуникация между Берия и Конрад Аденауер и разговори за условията, при които СССР би приел обединението на двете Германии.

Олга Чехова умира през 1980 г. в Мюнхен.

За разлика от Чехова Кръстана Янева е българка. Тя също е разузнавач с пряк принос в историята на Втората световна война. Информацията за нея и до ден днешен е изключително ограничена. Сигурно една от причините е, че тя е член на легендарната разузнавателна мрежа на съветското военно разузнаване, останала известна в историята на Втората световна война като "Червеният оркестър".

Въпрос на бъдещо изследване, което по всяка вероятност ще бъде свързано с трудности за получаване на достъп до руските архиви на съветското разузнаване по частен път, а едва ли би могло да се извърши по инициатива на българска официална институция при сегашното състояние на междудържавните отношения, би могло да повдигне завесата и да узнаем какво точно е правила българката, с кого е поддържала връзка, кого е познавала и срещала и как е била използвана в мрежата на "Червеният оркестър".

Кръстана е родена е на 30 октомври 1914 г. в с. Височен, Драмска околия, днешна Гърция, в семейството на виден македонски революционер. Родителите й умират, когато е на 5 години.

Отгледана е от леля си - Злата Караиванова, която през 1918 г. се преселва в България и се установява в София.

Кръстана Янева завършва висше образование - педагогика, в Софийския университет. Като студентка тя става член на БОНСС и взима активно участие в борбата на прогресивното студентство. В 1939 г. e приета за член на БКП. През 1941 г. Янева работи като детска възпитателка в сиропиталище към Софийската община. По същото време тя е привлечена на работа във Военния отдел при ЦК на БКП.

Член е на една от бойните групи

и работи в помощ на Атанас Романов. През 1942 г. той е заловен от полицията, осъден е на смърт и екзекутиран.

На 10 ноември 1942 г. Кръстана Янева е изпратена за усъвършенстване на немски език в Германия с държавна стипендия като една от отличните студентки. По това време вече работи за съветското военно разузнаване. Изпращането на Янева, разузнавателната й подготовката и включването й в мрежата на “Червеният оркестър”

става с прякото участие на полковник Леонид Середа, военен аташе при съветската легация в София (очевидно резидент на военното разузнаване), и Стефан Богданов, който работи в системата на ГРУ под псевдоним "Арбатов".

Ето какво пише за нея известният журналист Исак Гозес: "Сред героите, дали живота си в борбата срещу фашизма, е и българката Кръстана Янева. Баща й Иван Янев е македонски войвода, а тя е учителка в дом за сираци, където е израсла. Изпратена е като разузнавач в Германия в международната разузнавателна група, известна като Rote Kapelle ("Червеният оркестър"), с поне двеста благородници, графини и дори кума на Гьоринг.

"Фрида", както наричат Кръстана, обикаля Париж, Прага, Брюксел, събира сведения за състоянието на съпротивителни групи, пренася опасни пратки.

Когато групата е разгромена, на 29 април 1943-та в квартирата й в Берлин нахлува Гестапо. Фрида е арестувана."

Години след това журналистът Кирил Янев тръгва по следите на рано отнетия й живот. В Берлин той намира хазяйката на българката. Научава, че момичето е било измъчвано 49 дни и осъдено на смърт чрез гилотиниране. Кръстана е отведена в Хале, където се изпълняват присъдите.

На съобщение в местния вестник, с което се търсят свидетели на последните дни на българката, се отзовава дърводелецът на затвора. Пред българския журналист той споделя: "Един ден шефът ми нареди да направя малък ковчег за една българка. Той каза: тя е дребна. Като й махнем главата, става дете".

Следващата среща на Янев е с надзирателката на затвора фрау Райзенбух. Тя отказва да говори, но написва: "Получих заповед за изпълнение на присъдите на рускиня, полякиня и една българка. Нея я изведох последна. Излъгах я, че има свиждане. В дъното на коридора, срещу подпис, я предадох на двама мъжаги с гумирани дрехи и маски. Те я вкараха в специална стая, затвориха вратата и... край."

"Фрида" е погребана в руското военно гробище в Берлин.

На кръстовището на улиците "Патриарх Евтимий" и "Граф Игнатиев", където е бил домът за сираци, е имало плоча с името на разузнавачката.

Три години след 10 ноември 1989 година тя е махната. Кирил Янев искал да я прибере и съхрани, но работникът, който я трошил, обяснил, че му е нужна, за да се отчете.

В Германия, в Берлин на улица "Албрехтщрасе" 14, в дома, където две години е живяла антифашистката Кръстана Янева, паметната плоча и днес седи непокътната и всяка година на 23 октомври признателни немци поставят червени карамфили!