Ако либералите, социалистите и зелените в Европарламента започнат да те хулят като държава, това вече е повод за почерпка.
Още по-хулени от нас са Унгария, Полша и Чехия - там било направо диктатура и фашизъм. Нито приветстват имигрантите от Сомалия с отворени обятия, нито си падат по джендъризма. Популисти националисти!
Но де да бяхме лоши като тях. Преди 30 години уж хукнахме задно по пистата към добрия живот, а днес ни водят с поне 3 обиколки и като жизнен стандарт, и като национален оптимизъм, и като доверие към своето управление.
Де да бяхме като Унгария – черната овца на ЕС според Брюксел. Тук
бих цитирал
експерта по Унгария.
Георги Марков:
При Орбан Унгария няма Джордж Сорос, гей бракове и миграция на ножа. При Орбан има 1 100 000 нови унгарски граждани, 45 000 бебета за първото полугодие в повече от същия период за 2019 г. Ужас! Тази чепата държава не приема курса към демографско изчезване!
За разлика от нас унгарците си уважават и управлението, и депутатите, та дори и евродепутатите с малки изключения. Тук парламентът ни пак се е сринал до 7,6 пункта доверие и половината народ го кани да си тръгне предсрочно. Съзнавайки, че следващият едва ли ще е по-добър.
Защо е така ли? Още в началото на прихода унгарците приеха смесена избирателна система, в която мажоритарният вот доминира. Това кара и партии, и депутати да се борят за уважение и доверие. И така, за 30 години малко по малко унгарците хванаха политиците си за деликатното място и стискат.
Малко подробности. До 2010 г. унгарският парламент имаше 386-има депутати, от които 176 (44,2 на сто) се избираха с мнозинство в едномандатни райони – т. е. мажоритарно. Други 146-има се избираха с партийни листи в 20 многомандатни избирателни района, а още 64-ма се преразпределяха за компенсация на “изгубените” в мажоритарните райони гласове. Но Орбан направи реформи, които вбесиха Брюксел и зарадваха унгарците. През 2012 г. той намали състава на парламента от 386-има на 199. Делът на мажоритарните мандати се увеличи от 44,2 на 53,3 на сто – общо 106. Останалите 93 места се попълват с пропорционален вот и там се добавят “изгубените” при мажоритарния вот гласове – както тези на губещите кандидати, така и на победителите, ако надхвърлят необходимите 50 на сто плюс 1. Системата пак е смесена и “компенсаторна”, но делът на мажоритарния вот е силно увеличен и доминира категорически.
Това Брюксел и соросоидите определиха като завой към диктатурата!?
Но от разбивките личи, че партиите в Унгария могат да гарантират чрез пропорционалния вот само най-тясното лидерско ядро - двама-трима. Огромното мнозинство депутати са принудени да се борят за мандатите си персонално, един по един, всеки в конкретен едномандатен район. Това е демокрация.
Затова в Унгария за 30 години преход политиците са развили невероятен нюх към желанията на избирателя. Я са му докарали имигранти от Сомалия, я народът ги е пратил в Афганистан да чешат петите на талибаните.
Резултатът от 30 години селекция на политиците е, че Унгария ужким се управлява от десен популист, а всъщност е много по-лява от България. Защото каква е разликата между лява и дясна политика? Нещата са прости – лявото работи за повече равенство, а дясното дърпа към по-високо неравенство. Според коефициента “Джини”, който измерва неравенството, през 2019 г. България пак е европейски шампион с 40,8 пункта. Всички останали са под 40. В неравенството ние сме това, което бяха Юсеин Болт в спринта и Майкъл Фелпс в плуването.
Унгария пък е сред най-егалитарните – едва 28 пункта според индекса “Джини”. Полша също е някъде там, а Чехия е с 3 пункта по-егалитарна. Само да добавя, че последните две също имат смесени избирателни системи.
Ние взехме златния медал по неравенство още при социалиста Станишев и оттогава не го пускаме. Затова днес “десният популист” Орбан е много по-голям социалист от лидера на ПЕС!
Затова сега ПЕС лае като пес от Брюксел
Избирателят според този ПЕС трябва да бъде подкарван с остена към обработката в общинската фирма “Зоомилосърдие”.
И нещо чудно, че днес одобрението за българския парламент е паднало до 7 на сто, докато за унгарския е около 40 на сто. Одобрението за премиера Виктор Орбан пък редовно се движи около 50 на сто, а това лято достигна 62 на сто.

У нас сред партийните лидери №1 с 36% одобрение е Слави Трифонов, чиято партия още не е участвала в избори! Това нормално ли е? Хем още го няма, хем е номер едно! №2 с 32,9% е Мая Манолова, за която не е сигурно дали има партия! А това нормално ли е?
Българинът предпочита да стъпи в тъмното пред осветеното стъпало пред очите му. А това нормално ли е? Чак на трето място е Борисов с 20,3% и на четвърто е Нинова с 19,8%. Пети е Христо Иванов от ДБ, чиято партия също е чисто нова! Неизвестността бие действителността с 3:2.
А къде стоят тези, които атакуват България в Европарламента? Ако Радан Кънев още е съпартиец с Христо Иванов, той е част от номер 5. За Елена Йончева знаем, че вече се е скарала с Нинова и се е върнала към старата си любов, така че едва ли тя говори за БСП.
И не е само тя ритна кросното. Както е известно, тези дни 6-има депутати от БСП напуснаха партийната си група, а 5-има от тях напуснаха и БСП. Не им харесва, че в БСП имаше избори! Корнелия Нинова ги призова да освободят и местата в парламента, но те показаха среден пръст.
Де юре Корнелия
не е права, но
де факто е права,
тъй като и шестимата са назначени за депутати от централата на БСП. Чии представители са? На народа определено не са. Сега вече не са и на партията, която ги е назначила в НС, но не може да ги уволни.
Обаче утре те ще решават дали парламентът да се разпусне, или не, дали да се свика Велико народно събрание, дали да се приеме нова конституция, дали да се ратифицира Истанбулската конвенция с нарочно фалшифицирания й превод, който премахва значението на думата “пол” като биологическа даденост. Хем никого не представляват, хем ще решават съдбата на България. Това нормално ли е? Де юре – да.