Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Димитринка Панайотова (на втория ред вдясно) на репетиция с оркестъра на Старозагорската опера. Сега свири първа цигулка в Симфоничния оркестър на Сливен.
Димитринка Панайотова (на втория ред вдясно) на репетиция с оркестъра на Старозагорската опера. Сега свири първа цигулка в Симфоничния оркестър на Сливен.

Да преодолеем тъпашките си предразсъдъци - съвременните цигани работят и учат

Циганите у нас наистина са жертва на предразсъдъци. Пресилено е да се говори за дискриминация, но е факт, че мнозинството от етническите българи приемат сънародниците ни цигани (не използвам думата ром, защото тя се отнася само за част от циганския етнос) за мързеливи, мръсни, крадливи и лепят незаслужено етикети на целия етнос.

В наши дни, през ужасната 2020 година, това освен че е най-малкото нееетично, то просто не е вярно. Съвременните цигани работят, учат. Разбира се, че сред тях има и такива, които крадат, но те не са повече от етническите българи, които крадат. Може би има и мързеливи, но безспорен факт е, че на българския пазар

няма плод или зеленчук,

който да не е преминал

през циганска ръка

Те са основната работна сила в селското стопанство и търговията на дребно. Дори доматът да е внос от остров Крит. Преопаковането му, за да стигне до пазара, е извършено от цигани. Кой всъщност е мързелив? Циганката, която работи, или българите, които пият по цял ден и искат нещо да се случи, за да получават поне 3000 лева на месец, защото толкова заслужават.

Ще кажете - това е нискоквалифицирана работа, която е за тях, не за българи. Но наскоро научих, че някогашната инвестиционна гордост на Севлиево - фабриката за санитарен фаянс и тази за смесители, отдавна да са затворили, ако нямаше цигани, които да работят. Българите не искат въпреки приличните заплати, не искат да се квалифицират постоянно.

Единствените, които го правят, са цигани, които са готови да вършат дейност, която изисква малко повече усилия от това да отидеш само до банкомата. Тъжен, но факт.

Примерно в някои области на строителството, които носят по-висока добавена стойност, от десетилетия се занимават само цигански бригади - като например ремонт на покриви и смяна на улуци.

Зачестяват и циганите в университети. Допреди 20 години в България имаше двайсетина цигани с висше образование. Днес не е така - учат медицина, има много цигански момичета, които се подготвят за медицински сестри.

Ще разкажа една история, която показва, че предразсъдъци наистина съществуват. Имам един приятел от детинство - циганин. Той е умно момче, потомък на лясковските цигани музиканти. И баща му, и той са много добри кларинетисти.

Цял живот той се занимаваше с дейности на ръба на закона. Ако беше етнически българин,

щеше да има репутация

на голям тарикат

- човек, който добре се справя с живота. Този приятел обаче лежа. Всичките му усилия - не съвсем законни, бяха насочени към това да може брат му да завърши архитектура в Берлин. Изкласи и днес има кариера в бранша. Но никой не знае, че архитектът е циганин. Живее сред етнически българи, съпругата му е етническа българка. Ходи по същите кафенета и харесва същите филми и сериали като колегите си. Ако той не се прикриваше, едва ли би имал квалифицирана работа и архитектурна кариера.

Това означава поне две неща - че има предразсъдъчно отношение на етническите българи към циганите, но и че

тези предразсъдъци не биха

съществували, ако на

битово равнище няма разлики

В смисъл, ако циганинът се къпе, живее в нормално жилище, полага целенасочени усилия и е социализиран, той се приема напълно нормално от околните.

Големият въпрос е тези различия на битово равнище откъде произлизат - от това, че циганите имат такъв стил на живот - не обичат да се къпят, живеят скитнически, не се грижат за хигиената си.

Или са такива просто защото са бедни. а са бедни, защото са отхвърлени. Случилото се това лято - когато български цигани, които работят в Германия и другаде в Западна Европа, спасиха туристическия сезон на Слънчев бряг, показва, че реално на битово равнище няма разлики в стила на живот. Ако имат пари, ще живеят както всички други хора. И май това е главното - бедни са и затова са мръсни и отхвърлени. Както и надписът “Само за бели”, който се появи на един хотел, показва, че наистина има отхвърлящо отношение към тях, което е в корена на проблемите им.

Между другото, масовото завръщане на малцинствени емигранти, за да почиват в България, показа, че те всъщност са и патриоти. Повече от много други от мнозинството, които се редяха на километрични опашки за Гърция. Да, те обичат своята родина България и изобщо - трябва да ги наричаме българи и да престанем да се делим от тях. Те са съществена част от българския народ в днешно време и като общество трябва да преодолеем тъпашкото си отношение. Толкова е глупаво, все едно да се делим на славяни и прабългари.

И да твърдим, че хората с прабългарски произход са миризливи, а тези със славянски са дебели.

Роми, цигани или просто хора

Върви един дълголетен дебат как да бъдат наричани тези българи, които са с цигански произход. Наложи се едно клише, че правилното политически коректно е ром.

Думата ром се отнася само до един клон от старото скитническо население на Балканите. Но той не описва цялото му многообразие. Действително циганин има известна негативна конотация, но е по-коректно към историческата истина. Либералните неправителственици подскачат като ужилени на думата циганин. Но е все тая дали наричаш някого ром или циганин.

Истината е, че няма нужда твърде много да се описва етническият характер на даден човек, защото той преди всичко е човек, българин, а най-накрая потомък на някакво племе. Постоянното определяне като нещо различно си е сегрегация, независимо каква дума се използва. Еднакво гадно е да говориш за “ромска престъпност” и да опитваш да създадеш “ромски” буквар. Това са българи и те наистина имат трудност да учат т. нар. ромски език.

Защото различните общности използват различни езици, но единственото общо между тях е българският. Да, те са българи, а това лято доказаха, че са и патриоти.

Преди две години министърът на образованието Красимир Вълчев посети училище “Христо Ботев" в Долни Цибър, където всички деца ходят на училище, а 80 на сто продължават в гимназии.
Преди две години министърът на образованието Красимир Вълчев посети училище “Христо Ботев" в Долни Цибър, където всички деца ходят на училище, а 80 на сто продължават в гимназии.