Той е от малкото хора у нас, които несъмнено нямат нужда от представяне. Това постига не само с огромния си актьорски талант, а и с достойнството си, моралните ценности, към които винаги се придържа, и добротата, която притежава.

Съвсем наскоро обичаният Владо Пенев обаче се изправи пред огромно изпитание - зарази се с COVID-19. След 26-дневно лечение вкъщи успя да се излекува и вече се връща към обичайните си задължения.

- Как човек, който толкова много се пази от коронавируса, се зарази с него, г-н Пенев?

- Това показва само, че нищо не знаем за този вирус. Няма все още лекарство, няма ваксина. Не знаем по каква причина и с каква скорост се излекува човек, как образува антитела, както и колко време ги има в организма и те го защитават. Изобщо, това е голяма загадка и голямо изпитание за човечеството. Колкото и да ми беше неприятно, че ми се случи, мисля, че това ме промени в положителна посока, накара ме да се замисля за чисто човешките си ценности, приоритети, да се смиря по някакъв начин.

Още от първия ден, в който бе обявена пандемията, аз изпълнявам противоепидемичните указания. Още тогава ни препоръчаха да пием хранителни добавки с витамини и минерали и аз започнах да ги вземам. Самото заразяване е станало случайно, но

превантивните мерки

са ме предпазили

и са позволили един застрашен организъм, какъвто е моят - на възраст, с хронични заболявания, да премине през вируса по възможно най-лекия начин.

- Как се заразихте?

- Заразих се, защото бях невнимателен. Не си измих ръцете. Усетих се, че не съм го направил, както и че не се дезинфекцирах. Просто се разсеях. Малко след това три пъти ме сърбеше мустакът. Почесох се с тези мръсни ръце и пръсти. Когато го направих, си помислих: Ей сега, ако има тук вируси, им давам една хубава магистрала да заповядат. Така е станало, защото проверих всички възможни други контакти и места, на които съм бил. Всички хора, с които съм общувал, си направиха PCR тестове и се оказаха отрицателни, слава Богу.

- И нямате нито един познат, който да е бил заразен или когото вие да сте заразили?

- Не, нито един. Лекарите твърдят, че хората като мен, които бързо се изследват и ги диагностицират с COVID-19, не са толкова опасни, колкото онези, при които заболяването преминава безсимптомно и които всъщност са заразни. Аз

на третия ден

от заразяването

вдигнах температура

- 37,3, тя не се вдигна повече, спадаше от време на време. Стана ми много лошо, изпитах голяма слабост - нямах никакви сили.

Когато се разбра, че съм заразен, снимах “Откраднат живот”. Веднага след това изследваха колегите, с които съм бил в контакт на снимачната площадка. Резултатите от тестовете на всички бяха отрицателни и те продължиха работа, а аз започнах да се лекувам.

- Веднага ли, след като усетихте симптомите, отидохте да си направите тест?

- Не, след два дни. Единия ден ми беше лошо, всички си мислехме, че е някакъв летен грип. Докато снимах през деня, нямах температура, вдигнах вечерта вкъщи. Изпих един парацетамол, тя спадна. Казах си, щом се повлиява, значи не е проблем. Но на другия ден пак ми стана лошо и отидох на PCR тест, защото се усъмних, че не е нормално. Исках да съм сигурен, защото все пак работя с доста хора, застрашавам снимачния процес. Слава богу, всичко се размина идеално. Искам специално да подчертая, че в никакъв случай екипът на “Откраднат живот” не е направил някакви пропуски по отношение на това да се спазват всички изисквания, да се дезинфекцира често. Целият екип носи маски, ръкавици при спазване на всички мерки. Така че моите адмирации и благодарности към екипа на “Откраднат живот” и лично на Евтим Милошев, че се грижат да бъде осигурена такава здравословна среда и да може да се работи. Защото наистина, в условията, в които живеем сега, да имаш такава работа, е повече от лукс.

- Какво стана, след като излезе положителният резултат от PCR теста?

- Веднага отидох във Военномедицинска академия. Искам да изкажа моите благодарности на лекарите там и специално на доктор Томов, който се занимаваше с мен. Направиха ми кръвни изследвания. Още на първите ми изследвания, което беше на третия ден от заразата, имах вече антитела, разбира се, в много малки количества. Направиха ми рентген и скенер на белия дроб, защото това е органът, който най-често коронавирусът поразява. Нямаше нищо обезпокоително на рентгеновата снимка, но на скенера откриха малки петна, което беше потвърждение, че вирусът е в организма ми. Започнахме лечение. Както се знае, няма лекарство срещу коронавируса. Терапията, която се препоръчва от Световната здравна организация и която и тук се изпълнява, е да се пият антибиотици срещу евентуално развитие на бронхопневмония и срещу всякакви белодробни усложнения. Останалото, което приемах, са добавки, стимулиращи имунитета, за да може организмът да се справи сам с вируса съобразно възрастта си, силата си.

Аз нямах никакви проблеми с дишането, нямах кашлица. Затова си мислех, че бързо ще се оправя и се надявах, че всичко това ще свърши в рамките на седмица-две. И бях леко шокиран, когато в края на втората седмица PCR тестът ми беше пак положителен. Тогава си казах: Добре, трябва да стискам зъби. В края на третата седмица също беше положителен. И това леко ме смути, но нито за секунда не съм се притеснил, че това ще доведе до лоши последици за мен. През цялото време си мислех, че няма начин да не се справя. Въпросът беше защо не се справям толкова бързо, колкото на мен ми се иска.

Поболедувах малко, поседях вкъщи. В една прекрасна неделя - миналата, по обяд изведнъж почувствах в себе си нещо. В главата ми мина мисълта: Току-що убих последния вирус. И оздравях! Много беше странно. Сетих се, че така почувствах и когато се заразих. И когато отидох да си правя във вторник PCR тест, бях абсолютно убеден, че ще даде отрицателен резултат. Предните пъти вярвах, че всичко е свършило, но нямах такава вътрешна убеденост. Но във вторника бях абсолютно убеден - нямаше как да се окажа положителен. Усетих, че вирусът е унищожен.

- През всички 26 дни ли се лекувахте?

- Да, и сега продължавам. Спряха ми антибиотика, но с останалите - особено имуностимулиращите, продължавам лечението.

Най-неприятната част от терапията са инжекциите, които си слагам сам в корема.

Имам фобия от игли и заради

това беше ужасно

Те са за разреждане на кръвта. Когато ми ги изписаха, казаха да си ги бия сам. Аз, естествено, не знаех какво се прави в такива случаи. Да не говорим колко ме е страх от игли. Затова и бе огромен проблем за мен. Влязох в интернет, за да видя как се бият тези инжекции.

- Болят ли?

- Не, нищо не усещаш, но толкова много ме е страх, колкото нищо друго. В първите дни винаги исках да си я направя сутринта, за да ми се махне от главата и да не го мисля. Наканвах се по цял ден, докато накрая в малките часове на нощта вече от нямане накъде в полусън и ужас си ги биех. Но сега вече си ги слагам сутрин, за да знам, че е минало.

- Нямаше ли някой познат, приятел, който да ви помогне с тях?

- Не, аз съм в карантина, никой не може да идва. И дъщеря ми не идваше дори. Бях абсолютно изолиран. Научих се да си пазарувам всичко онлайн, има много хубави такива магазини.

- Как ви се отрази всичко това психологически?

- Аз обичам да седя вкъщи, винаги имам какво да правя у дома, на мен никога не ми е скучно. Не ми е било притеснено. Бях се настроил, че бързо ще ми мине - за някъде около 2 седмици. Първата седмица беше ужасно тежка, чувствах се толкова зле, колкото не ми е било никога.

Не можех да

стана от

леглото, не можех да хвана

лъжица, не усещах никакъв

вкус, никакъв мирис

Беше ми се притъпило и усещането за студено и за топло. Чувствах се като в чужда, отвратителна среда. Главата ме болеше зверски. Неприятно усещане - на пълна безпомощност, а аз обичам да държа нещата под контрол и да знам, че се справям.

- Близките ви много ли се притесниха?

- Да, и дъщеря ми, и племенницата ми, които са млади момичета. Те бяха много притеснени, идваха и помагаха, доколкото можеха. Но едната беше за известно време в Гърция, другата - на море тук, тоест не бяха около мен. Тогава се научих сам да си поръчвам всичко по интернет - храна от ресторанти, продукти от магазина, каквото се сетиш.

- Отслабнахте ли?

- В началото малко, но после не. Това не е от значение. Всичко, което е свързано със суетата, с показването и доказването пред света, на моята възраст е излишно. На целия ми чудесен живот, който имам, с всички възможни неща, които са ми са се случили, няма смисъл да бъда суетен, алчен, завистлив. Аз съм в тотална хармония със себе си, с яснотата кой съм и какъв съм, колко струвам. Така че на никого нищо не дължа и не искам да се занимавам с това.

- Колегите ви звъняха ли ви често?

- Да, звъняха, вълнуваха се, питаха как съм. Някои, които не са ми звъннали, после ми казаха, че просто са се страхували да не ме притесняват. Мен

ме заболя езикът да

обяснявам колко

всъщност съм добре

Особено в първата седмица не исках да тревожа никого. Знаех, че не минава леко. И когато ме питат как съм, предпочитам да казвам, че съм добре и че се оправям, отколкото да натоварвам допълнително хората. Това беше благородна лъжа.

- Защо казвате, че ви се е отразило отрезвяващо?

- Мислех си, че пандемията е възможност да преосмислим някакви неща. Особено когато бяхме в по-сериозна карантина. Да почувстваме смирение, да се осъзнаем в реалностите на света и в това, което вършим с природата, със себе си, с близките си. И да се променим към добро. За съжаление, това няма как да стане просто така. Надявам се, че при повечето хора има такова преосмисляне, ревизия на начина на живот.

- Имаше ли момент на отчаяние?

- Не, аз не се отчайвам лесно.

- “Откраднат живот” се върна с десети сезон на екрана на Нова тв и в първите епизоди се виждат драматични кадри с вашия герой проф. Цонев, който е с COVID-19.

- Парадоксът на ситуацията е, че

проф. Цонев от екрана

се зарази и боледува

доста по-тежко от

Владо Пенев в живота

Точно след като изиграх тези драматични сцени, в които едва дишам, ме сполетя и мен. Слава богу, по лекия начин. Имах късмет.

- Скоро ли се връщате на снимачната площадка на сериала?

- Да, след няколко дни.

- За първи път влизате като жури в забавно предаване. Защо се съгласихте да участвате в “Маскираният певец”?

- Аз имам опит с едно много хубаво забавно предаване по БНТ - “Най-хубавите години от нашия живот”, в което бях водещ. Сега пак влизам в развлекателно шоу, но в друга позиция. Провокацията е интересна. Забавно ми е, защото много малко познавам българския шоубизнес особено в модерната му част и във всичките му жанрове. Не знам едно име, една физиономия, не мога да разпозная един глас. В този смисъл много ще разчитам на Васко (Азис) и на Алекс Раева, които са все пак доста по-запознати. Казах им, че аз ще съм двойкаджията, който ще преписва. Основното ми намерение е да се забавлявам.

- Връщате ли се и в театъра?

- Да, предстои ми премиера в Малък градски театър “Зад канала” на пиеса на Харолд Пинтер - “Завръщане у дома”. През 1990 г., когато пиесата излиза, театърът се отделя като самостоятелна трупа. Направи я Стоян Камбарев, светла му памет. В ролите са изключителните Ицко Финци и Руси Чанев. И сега, 30 години по-късно, във връзка с годишнината на МГТ “Зад канала” правим пак същата пиеса. Сега режисьор е Явор Гърдев. В ролята, която преди се играеше от Ицко Финци, съм аз. В ролята, която бе на Руси Чанев, е един от обичаните ми колеги - Деян Донков, с когото сме в една гримьорна в Народния театър. Връщам се в и НТ “Иван Вазов”, ще възстановим представления като “Бащата”, “Синът”.

- Връщаме ли се към нормалния начин на живот?

- Не знам. Заради това, че си мислех, че трябва да се върнем към него по-добри, по-преосмислили нещата,

не искам да се върнем

към нормалното

сякаш нищо не е било

Искам това да ни прави по-мъдри, по-смислени, по-добри.

- Сега трябва ли пак да се пазите?

- Сега, като имам антитела, ми казаха, че мога да се пазя и не съм заразен поне 30 дни. А може и да е за по-дълго. Много съм щастлив, че ми се размина!