Понякога имам чувството, че тази тотално сбъркана година никога няма да свърши... Ще кажете “То и да свърши, ще дойде следващата...”. И все пак - човек има нужда да очаква нещо; да се надява на по-добро; да се хване за нещо, което да го държи на повърхността; да отброява. И понякога ни трябва нещо толкова мъничко, за да продължим. Планината се оказа моето “мъничко” тази година. И го казвам от позицията на човек, който следващата една година няма да има свое лично време за почивка; който в следващата една година няма да има събота и неделя. И това е съзнателен избор!

Пиша всичко това, за да ви посъветвам да намерите време да вдишате планината, да я преоткриете, да се оставите в ръцете й, за да погледнете към себе си и да изчистите съзнанието си, за да посрещнете Утре по-силни от всякога. Никога не съм дишала така.

*Йоанна Темелкова във фейсбук