Поколенчески ли е бунтът 2020

Тревога от неясното бъдеще в криза ли катализира недоволството срещу елита

Завръщащите се от чужбина се сблъскват със запушени писти за развитие

"#Окупирай!” се казваше движението на млади хора по цял свят, които излязоха гневни и яростни по площадите в края на 2011 г.

В Испания се кръстиха “Възмутените”, в Италия бунтовете бяха свирепи, демонстрантите палиха коли, трошиха статуи, опустошиха Рим, имаше стотици ранени. В САЩ окупираха Уолстрийт.

Тогава световната финансова криза бе в разгара си. Европейската икономика се бе свила драстично. Младежката безработица скочи в пъти повече от общата. Най-образованото младо поколение в историята, възпитавано със съзнанието, че ако учиш, ще намериш добра високоплатена работа, изведнъж видя, че е на ръба на несигурен живот и реализация.

По думите на политолога Иван Кръстев това бе поколение на изчезващото благополучие. Ако перефразираме думите му, никога преди не е било толкова лесно да видиш в социалните мрежи как на 30 г. се живее с висок стандарт, и тъкмо затова никога преди не е било толкова обидно на 30 г. да не си с висок стандарт.

2020 г. Пак е криза. Младежи протестират по цял свят. В първите линии на бунтовете в САЩ “Животът на черните има значение” има тийнейджъри. Много наблюдатели изтъкнаха, че една от причините за тези протести е обедняването заради икономическите последици от карантината. Протести на младежи заляха площадите и на Гърция, Сърбия, Израел, Франция, Тайланд.

Какви са младите хора, които крачат, скандират и размахват плакати по улиците на София?

Ясно е, че искат оставки, но дали това, което ги изкара на улицата, е недоволството от елити, или тревогата за бъдещето? Или икономическото пропадане просто катализира процесите? Дали са тревожни заради усещането, че кризата рязко свива перспективите - не само в България, но и в Европа, възможностите за глобално развитие? Изведнъж се озовахме в свят, в който таксите на университетите навън се вдигат, пътуването дори до Гърция е трудно, а до САЩ - почти невъзможно, пазарът на труда се свива. Отделно са “зелените” климатични тревоги.

“Омръзна ми да вися в инстаграм, защото само там ми е хубаво!”, крещи плакат на младо момиче от протеста. “Създаваме четвъртата българска държава!”, казва пред тв камерите момче-демонстрант. От хората на протеста се чуват най-различни поводи за гняв - от изсичането на горите и бетонирането на Черноморието до социалните мерки на властта, които са недостатъчни.

Говорихме със социолози, политолози, социални антрополози за профила на този пъстър поток и неговите аргументи.

Социалният антрополог Харалан Александров описва: “Млади, добре образовани хора излизат на площада, за да кажат, че не им харесва света такъв, какъвто го заварват, че не одобряват това управление, че са в България и искат да участват в обществения живот. Това е заявка за политическо и социално участие на едно ново поколение. Те не са достатъчно добре интегрирани в публичното.

Има една нарастваща група млади българи, може би 100 000 и повече, които учат в западни университети и работят в Европа. Създава се група млади образовани хора, които трябва да си намерят място под слънцето. Години наред не гледаха към България, търсеха кариера навън. През последните 2-3 г. забелязваме нарастващ интерес към страната, защото тя е станала по-подредена (един от парадоксите е, че това отчасти е резултат от усилията на управляващите, срещу които протестират). Но изведнъж откриват, че са запушени позициите за социална промоция. Освен това постигат идентичност, като се бунтуват срещу статуквото и света, срещу бащите - а Борисов е могъщ “баща”. Младежи, завърнали се в България, правят сравнение със страните, в които са учили, и са силно фрустрирани”, анализира социалният антрополог.

Според социоложката Евелина Славкова протестът “не е за по-ниски сметки за ток, нито за по-висока заплата и пенсия”. Съставен е от хора, които нямат социални проблеми, по-голямата част от които са млади и имат силно отношение към постматериалните ценности.

Тъкмо на този етап според политолога Стойчо Стойчев идват тези ценности - започват да разсъждават за зелена енергия, за околна среда, за справедливост.

Според него в тази група има много младежи, завърнали се от чужбина, за които тамошната среда е образец. Затова искат такъв тип публични отношения, каквито има в Германия, Англия, Нидерландия, Франция - кой откъдето идва.

Сега университетите работят само онлайн, затова студентите се връщат, но и българските университети са онлайн, така че младите са си вкъщи. Освен това във възрастта, в която са най-активни - 15-24 г., те са и най-идеалистично настроени. Вълнуват ги теми като бедност, справедливост, морал, развитие, бъдеще.

Той допуска, че на площада са и част от младежите, които пандемията остави без работа. Твърди също, че падането на забраните е отпушило енергията им.

Според него обаче по-пламенни и критични са студентите и учещите в България, “защото през медиите виждат подредени общества с всичките им плюсове, но без недостатъците, тъй като не живеят в тези държави. И скандират - искам тук да бъде като при тях!”

“Връщащите се в България се сблъскват с номенклатурата, която е вътрешно израснала. Познавам хора, направили суперуспешна кариера в Щатите, връщат се и виждат свой съученик, който навремето е бил сред изоставащите в класа, на водещ управленски пост и се чудят как е стигнал до там”, казва социоложката Мира Радева.

“Проблемът е, че вписването обратно в сегашната среда на хора, заминали да правят кариера на Запад, е проблематично. Това впрочем не е само български проблем - обратната адаптация носи не само ползи, но и минуси. Не казвам, че не са прави, когато твърдят, че тук има корупция. Но я има навсякъде по света. Истината е, че става дума за различни елити, които се борят за политическо представителство”, анализира Мира Радева.

За Евелина Славкова в младежкия бунт се формира нов разговор, който младите искат да водят с политическата класа. “Дигиталната ера, възможността да пътуват и учат свободно зад граница, работата в чуждестранни компании създават в тях друг тип изисквания и друг тип очаквания към случващото се в страната”. Любопитни свидетелства за философиите и нагласите тя намира в социалните мрежи. “Те искат нов тип управленци, затова често споделят снимки например на политици, които чакат влака, за да стигнат до работа, или се возят в метрото.” Проблемът е в това, че често остават пасивни в изборния ден, защото не виждат подобни кандидати да се качват на политическата сцена.

“Когато един млад човек с идеалистични нагласи види в социалната мрежа клип от спалнята на премиера с пачки пари в чекмедже, това му въздейства много и го пали. Тези млади не помнят тройната коалиция, а всъщност тъкмо нейното отрицание доведе Борисов на власт”, казва Стойчо Стойчев.

По думите му в България авторитет вече се руши не чрез разобличаване, а чрез осмиване и окарикатуряване

А днешните млади на площада през цялото време са били свидетели точно на окарикатуряването на Борисов от неговите противници, които малко по малко рушат харизмата му.

Голямата новина, че България влиза в ЕRMII, която нито един от предшествениците на Борисов не успя да произведе, на младите нищо не им казва. Това не значи, че са аполитични, а по-скоро, че имат подобно развитие за даденост. Нещата, които за нас са големи достижениия - еврозона, пътувания в ЕС, висок стандарт на живот, са нещо присъщо и неотменимо в живота им, казва Стойчев.

Тези млади хора си представят нещата от живота по различен начин - не са съгласни да се застроява безразборно например, не искат природата да бъде застрашена, защото някой иска хотелът му да бъде точно на брега. И са прави, смята Евелина Славкова.

На Запад тези млади са класата и социалният капитал, който генерира зелените движения. В Източна Европа тези зелени движения обаче все още не могат да пробият и се изкривяват, защото все още не могат да стигнат този етап, коментира още Стойчо Стойчев.

Според Евелина Славкова този протест няма да доведе до революционна промяна на политическата картина в България, нито до генерална промяна на електоралната картина.

Излизането от матрицата комунисти - антикомунисти в политиката отнема много време и е необходима смяна на още някое поколение, за да се начертае друга матрица, убедена е тя.

“Проблемът на този тип протести е, че хората с тези искания все още са малцинство, смята социоложката. Доказателство е и това, че протестът трудно привлича по-широка палитра от хора - имаме млади, “стари муцуни”, които сме виждали на площада и в предишни години, радикални агитки, които бързо бяха изолирани.

“Българите не са революционно настроени, не обичат резките промени, а по-плавните преходи. Фактът, че на площада хората са отишли по различни причини, които са ги провокирали, е знак за трудностите, с които протестът ще се сблъска в следващите седмици. Хипотетично да приемем, че исканията за оставките на Борисов и Гешев се реализират. Това би трябвало да постави край на бунта, а в това се крие проблемът. Защото политическата класа няма рязко да се смени, а неудовлетвореността ще остане, е изводът на социоложката от “Тренд”.

ГЕРБ ще продължат да имат позиции във властта тъкмо защото създадоха една стабилна партия благодарение на номенклатурата си. Ако говорим за дясно - център, нито СДС успяха да го направят, нито НДСВ, убедена е Мира Радева.