НИЕ ПРЕДПОЧИТАМЕ ДРАМАТА И ИГНОРИРАМЕ СТАТИСТИКАТА

“През целия си живот пушеше по две кутии цигари всеки ден, ама живя сто години. Така, че изобщо не ми говори, че пушенето е вредно.”, или: “Франкфурт е много спокоен град. Моя приятелка живее във Вислох и дори не си заключват вратата у тях. Никой не ги е обирал, нито веднъж!”

Подобни изречения имат за цел нещо да докажат, но всъщност нищо не доказват. Хората, които използват подобни твърдения и обобщения, всъщност са се поддали на достъпността.

Да изместиш мисленето си в посока на достъпността означава: ние сами създаваме своя картина за случващото се единствено на основата на прости и достъпни примери.

Заради изместване на мисленето в посока “достъпност”, ние се движим през живота с напълно нереални представи за риск и опасност. Страхуваме се някой да не ни убие, страхуваме се да летим със самолет, и в същото време напълно пренебрегваме реалната опасност да умрем от инфаркт, инсулт или да развием диабет, примерно. Дори в България катастрофите се случват значително по-рядко отколкото тежките депресии, за които не ви говорят в новините.

Яркото, сензационното, драматичното ни се струва много по-вероятно възможно, докато невидимото и премълчаваното почти не се възприема като опасно.

На този разпространен и напълно човешки начин на мислене можем да се противопоставим единствено, ако общуваме с инакомислещи, мащабно скроени хора, които имат личен опит и възгледи, различни от тези на по-голямата част от хората. Иначе сме обречени да повтаряме грешните изводи на собствената си ментален навик: изместване към достъпното.

Започнете с корекциите още сега и просто отделете за себе си един час с Драго Симеонов - човекът, който мисли различно, който не кара кола, няма амбиции да прави кариера, но животът му е пълен с мисъл и смисъл.

*От фейсбук!