От целия полет пуснаха около 20 души, останалите са в общежития на Червения кръст

Емил Георгиев работи от 20 години във Франция. Той е бил на самолета, който на 5 май в 7:10 сутринта излетя от София за парижкото летище „Шарл дьо Гол“. От същия полет 70 българи - сезонни работници не са допуснати да влязат във Франция, заедно с други шестима българи, за които се твърди, че имат постоянни адреси във Франция и пребивават там от няколко години. Георгиев заедно с колегите си Христофор Николов и Мариян Лебанов трябва да се прикачи след това на полет от Париж до Ница, за да се придвижат до работното си място. Те живеят и работят на около 90 км от Ница - край Драгинян. В момента работят като строители за армията на Франция – строят и ремонтират жилищни помещения.

Ето и разказа на Емил Георгиев специално за „24 часа“ какво се е случило при пристигането им във Франция:

Пристигнахме доста рано на летището в София, на влизане ни предупредиха полицаи да сложим маски и още на входа провериха бордните ни карти. Имаше още един полет по това време на летището – до Амстердам.

Бяхме доста хора за полета до Франция, наредихме се на опашката. Полицаите ни казаха да се спазва дистанция, но част от пасажерите просто не се съобразяваха. Ние се отделяхме от хората пред нас, а след нас идваха други и едва ли не се блъскаха.

След като кацнахме в Париж, изчакахме за проверка и пред нас имаше около 30 човека. Когато дойде нашият ред да ни проверят граничните власти, работеха две будки и ни казаха да изчакаме. Отвориха трета будка и започнаха да викат хора и да питат чакащите дали са от групата. Гледаха им документите и ги връщаха, просто не можеха да минат. Попитаха дали има някой, който не е българин. Един човек отиде и мина. Ние обяснихме, че сме българи, но имаме френски документи – карта за пребиваване за 10 години, с която се удостоверява, че живеем във Франция, плащат ни се осигуровки, пенсии и т.н. От целия самолет бяха допуснати около 20 души. Двама от нас минахме, но за третия ни колега – Мариян обясниха, че щом няма такава карта, трябва да изчака на другата опашка. Ние излязохме, звъннахме му и той ни каза, че не го пускат. Всички на опашката се оказаха с временни договори, а нашият колега е с постоянен договор от повече от половин година. Той е от над година във Франция, в началото беше за около 5 месеца на изпитателен договор. В него имаше постоянен договор за работа. Шефът ни изпрати документите преди да заминем, с които трябваше да преминем без проблеми пред властите. Има и трудова карта, която ако се провери в система, може да се види за кого работи, от кога и т.н. Картата изглежда като дебитна, има снимка и всякаква информация за работното място на човека в нея.

Въпреки това, в последствие на колегата са искали карта за здравно осигуряване, той има такава. Ние се прибрахме в България в началото на извънредните мерки. През това време на френския ни адрес е пристигнала картата на Мариян за здравно осигуряване. Ние я намерихме в пощенската кутия, когато пристигнахме тук. С тази карта се ходи във всяко здравно заведение и удостоверява, че си осигурен, има социален номер, който вече е издаден и може да бъде проверен.

Можело е да се провери в система, за да се докаже, че е на постоянен договор и осигурен, но сякаш не са го направили. Още повече, че ние в момента строим за армията на Франция – жилищни помещения, ремонтираме и т.н., имало е как да се докаже.

Управителят на фирмата, за която работим постоянно звъни на летището, звъни в полицейски управления и никой не му вдига.

Колегата ни в момента е в затворено общежитие на Червения кръст, като такова за бежанци. Звъним на единствения телефон там, който е стационарен и търсим колегата си. Като вдигне някой, се провиква и го вика по име. Когато се чухме с него, той каза, че почти 24 часа не се е хранил. Държали са ги на летището поне 6-7 часа.

Прибрахме се в България, след като започна кризата с коронавируса, защото в началото обявиха, че поне за две седмици учрежденията няма да работят. Ние изчакахме, но стана ясно, че извънредното положение ще продължи и решихме да се върнем при семействата си. През това време се водехме на борсата. Сега с отслабването на мерките решихме да се върнем във Франция, защото не можем повече да чакаме, не можем да си позволим да не работим толкова дълго.