Имам чувството, че само аз съм бесен. А трябва цялото ни общество да крещи в момента, че тези закони трябва да се променят, че наказанията трябва да са зверски за подобни убийства

Имам чувството, че в България е гордост да не спазваш правилата

Хората като Милен Цветков невинаги са добре разбрани, защото плуват срещу течението

- Г-н Халваджиян, защо убийството на Милен Цветков, което на пръв поглед прилича на нелеп инцидент, отекна толкова силно в обществото ни?

- Представи си сега, че Милен също не спазваше правилата и беше минал на червено, лекичко така да завие, и това нямаше да му се случи. Тоест когато живееш в държава, в която масово не се спазват правилата, хората, които ги спазват, на практика са застрашени. Защото неспазващите правилата явно са мнозинство.

Звучи абсурдно, но е така. Ако 90% от хората спазват правилата и 10% не ги спазват - супер. Обаче ние го наблюдаваме масово. И не става въпрос само за движението по пътищата, където всеки от нас всеки ден е свидетел на безумни неща.

Спомни си колко пъти се опитваха да гласуват драстично увеличение на глоби и винаги се намира някой депутат, който да каже: “Ама това са много пари, как, че някой минал на червено, ще плати 5000 или 10 000 лева. Ами ако взема заплата 100 лв.?”. Но какво ми дреме каква заплата взема. Това е убиец. Като минаваш на червено, застрашаваш живота на всички.

- Още повече че целта на високите глоби е да спазваш правилата, за да не те глобяват, а не да може да си ги платиш.

- По принцип да. Дават ни примери защо сегашните мерки в извънредното положение били толкова строги, пък какво било в Германия. Абе, хора, с кого се сравнявате вие, бе? С германците, които са най-дисциплинираната нация в света? На които, като им кажеш: “Пичове, ще си стоите вкъщи” и глоби да им сложиш, те си стоят вкъщи. Ние с тях ли се сравняваме, дето едно правило не искаме да спазваме?

Ето тези неща ме вбесяват. За да си помпаме духа ли, самочувствието, ние винаги сме наопаки на нещата. Имам чувството, че в България е гордост да не спазваш правилата. Като си против тях, сякаш си някакъв бунтар.

Но няма държава без правила. Световният ред няма да съществува, ще има хаос, анархия. А големите проблеми се случват от уж дребните неща - ще мина на червено, на пешеходна пътека няма да спра. По същия начин се отнасяме и когато има да се свърши някаква работа - първо да направим това, пък после ще го мислим. Кое ще мислим после? Как? Сега се мисли. Този наш манталитет води до тези неща.

- Как може да бъде променен манталитетът на един народ?

- С контрол и със сериозни санкции. Чували сме много истории за хора, които идват от чужда държава, където има правила и там ги спазват. Но

като дойдат в

България да поработят,

се разпищолват

и започват да правят като нас. Както и ти си чувала историите за българи, които не спазват правила, но като отидат в Германия, и изведнъж стават примерни. Защо се случва това? Защото има контрол, защото санкциите са брутални.

В момента имам чувството, че тези хора, които трябва да вземат решения, да гласуват закони, по всякакъв начин пазят това да не се случи - да няма високи санкции и да няма такъв контрол. Така ми изглежда. Всеки път, когато се внесе предложение за сериозен контрол, за промяна в закон, санкциите да са по-сериозни, се намира някой, който да се противопостави, и това не се случва.

- По-скоро има закони, но контролът липсва.

- Нямам никаква идея как това момче е възможно да кара с такава скорост и да направи това. Ако не беше ясно, че е дрогиран, щях да си помисля всичко останало. Представи си, че пуши, пада му цигара в скута, поглежда надолу, търси цигарата да не го изгори. Всякакви неща се случват в една кола. Или се скарва с този, който стои до него или зад него, обръща се. Но прочетох, че той е бил с 4 вида дрога в кръвта.

Какво казва законът - за убийство по непредпазливост се дават от 3 до 5 години, които може да станат и условни. Това правилно наказание ли е за такова нещо? Може би точно поради тази причина прокуратурата сменя това обвинение, за да избегне тези 3 години, които може да станат условни, и да наложи най-тежкото наказание. Превръща го в умишлено убийство. Защото то е такова на практика. Той е убиец, колата му се превръща в оръжие. Ти можеше да си на този светофар.

- Всеки от нас можеше да бъде.

- Не може да не сме бесни. Аз се чувствам супертъпо, имам чувството, че само аз съм бесен. А трябва цялото ни общество да е бясно в момента. Ние трябва да крещим, че тези закони трябва да се променят, че наказанията трябва да са зверски за такива хора.

Всеки от нас може някой път да направи грешка, да сбърка, но не може да няма наказание при доказани 4 вида наркотици в кръвта. Понеже тези хора се чувстват безнаказани, понеже голяма част от обществото се чувства така, защото му се разминава винаги, затова всичко ни е такова. В началото последиците са леки, после обаче минават години, това се натрупва в съзнанието на обществото и в един момент става страшно. Стига се дотам, че не може да го озаптиш. Става разграден двор, анархия, всеки прави, каквото си иска.

Тъжно е, че те, свестните,

си отиват един по един

И после, като си отидат всички свестни, едни други хора ще завладеят всичко и тогава спасение няма да има. Защото сега, макар и малко, все още ги има тези, които могат да говорят, които могат да кажат нещо, които се вълнуват и са в състояние да бъдат някакъв коректив. В един момент, като изчезне всичко това, нали разбираш какво става. Така че трябва да ни е мъчно за всеки един от тези хора, когато си отива. И то много мъчно. Защото с този вид хора си отива малко по малко свободата на всички ни. Трябва да си даваме сметка за това.

Във всякакви времена и навсякъде по света и до ден днешен свободната журналистика и хората, които не си затварят очите и говорят, са най-ценни за едно общество.

- Вие отдавна се познавате с Милен Цветков. Какъв човек беше той?

- В моите очи Милен беше особняк. Този тип хора като него са особняци. Те невинаги са много добре разбрани, защото плуват срещу течението. А тогава няма как да очакваш да те разбират винаги. Знам едно за него - Милен не си мълчеше. Каквото и да стане, той говореше, задаваше правилните въпроси, не му пукаше за последствията. Защото е интелигентно момче, много добре си даваше сметка, че винаги може да има последствия за нещата, които прави.

Чета разни неща, че са го свалили от ефира заради това, което говорел, и т.н. Специално вечерното му предаване (“Часът на Милен Цветков”, което се излъчваше в полунощ - б.а.) спря по съвсем други причини. Но хората обичат да си говорят. Ако трябваше да го махат някога наистина по политически причини, защото говори, имало е много други случаи, когато е правил интервюта с кого ли не и не са го спрели тогава. Така че това са някакви глупави спекулации в момента.

Скоро Милен нещо писа под един мой пост и си разменихме някакви думи. Аз не съм го виждал наистина отдавна. Последния път се срещнахме пред Нова тв миналата година. Спряхме се ей така за 3 минути да си кажем нещо. Не сме си били чак толкова близки, че да ходим по ресторанти заедно. Но Милен е човек, с когото работим и се виждаме по снимачни площадки, откакто и двамата правим телевизия. Той е един от печените от нас, от готините от нас. Бил ни е водещ в “Господари на ефира”. Имали сме много взаимоотношения с него.

- Защо не можа да си намери работа?

- Трудно ми е да ти кажа. Може би не се намери нещо, което той да прави. Той е много добър в контакта със зрителите. Да направиш едно предаване, в което само да му звънят зрители и ето, форматът е готов.

- Впрочем със сина ви също имаше преди време пътнотранспортно произшествие.

- Да, пред него колата спряла рязко и той се блъсна с мотора в нея с 30 км в час. Ако са две коли, при тази скорост вероятно няма и да разберат, че е станало, но като е с “Веспа”, си счупи крака на 4 места. Сега още си плаща за това, тъй като не се е оправил напълно и куца.

От години се дразня, непрекъснато ги говоря тези неща за отговорностите във всяко едно отношение. Обаче в момента, в който се изправиш и кажеш: “Хора, ние сме безотговорни”, веднага ти скачат на главата, защото безотговорните не искат да го чуват. Не искат някой да ги критикува, затова веднага скачат: “Какъв си ти, бе, че ще ми кажеш, че съм безотговорен?”.

- Сега някой коментира ли ви по подобен начин?

- В момента не. Но съм сигурен, че всички тези, които се натовариха на колите си и напуснаха София, са ми скочили.

- Защо толкова хора тръгнаха да пътуват по празниците въпреки забраните? Не ги ли е страх за собственото им здраве?

- Безотговорност се казва. Едните от тях си казват: “Какъв вирус, бе”, другите - “Качвам си се в колата, отивам на вилата, там съм си сам, кого ще заразя, няма никакъв проблем”. Всеки си има някакво обяснение. Тоест ние не можем да си наложим в рамките на един месец да спазваме правила. Абе, човече, ако работиш, запали си колата, свърши си работата, прибери се. В свободното си време е проблемът какво правиш, тогава не излизай.

Мои приятели живеят в гарсониера и не са мръднали оттам. Тези хора как се чувстват, когато виждат липсата на справедливост? Седи той затворен в 50 квадрата, спазва всичко и после вижда по телевизията хиляди коли, които се изнасят от София и на никого не му дреме. Е, как искате да имаме нормално общество, при което едни хора спазват правилата, а други - не? Как да се случи това?

- По време на пандемията продължавате да работите и да снимате “Като две капки вода”. Какви са рейтингите?

- Рейтингите са последната ни грижа, ако трябва да съм честен. Да, хората гледат телевизия, защото стоят вкъщи и какво друго да правят? А и “Капките” са си “Капки”, те винаги правят този резултат, защото хората ги харесват, гледат ги вече 8 години, забавляват се, но на нас ни е изключително трудно.

- Как снимате и как се пазите?

- По няколко пъти на ден се дезинфекцира цялото студио, навсякъде са изключени системите, които въртят въздуха вътре. Заради това в студиото веднага става 40 градуса и е изключително трудно за работа, особено като светнеш 200 киловата осветление. В другите случаи, като няма осветление, е страшен студ. Всички се мерят за температура, следят им се симптомите. Ако някой кашля или киха, трябва веднага да докладва. Ако един се разболее от този екип, предаването просто спира.

- Докога е планирано да се излъчва?

- Някъде до края на май. Имам още 4 лайфа. Всички тези хора, които са там, работят, проверяваме се. Страшно е, защото един ако се зарази, трябва всички, които са били в контакт с него, да минат в карантина.

- Как си представяте края на епидемията, мислите ли за това, или по-скоро сте се съсредоточили в конкретния момент?

- Не съм от тия. Предпочитам да ги мисля нещата. Винаги ми е работела така главата, че се опитвам да гледам напред в бъдещето и

по-скоро ме интересува

утре, отколкото днес

Това не е много хубаво, защото мислейки само за утре, подминаваш много неща днес. За мен днес вече е свършило. Но така съм устроен. Знам, че не е най-добрият вариант.

Откакто е започнала тази криза, по-скоро си мисля какво ще стане след това. Сега ми е ясно какво се случва, приел съм, че ще е така. Приел съм, че два или три месеца няма да си виждам внуците. Ето, малката стана на 4 месеца, тя расте, а ние не я виждаме. Само видеа и снимки. Не може да отидеш, да я гушнеш.

- Кой гледа бебето, нали и майка му - хореограф, и баща му - вашият син, който е оператор, работят в “Капките”?

- Майка му е затворена с децата вкъщи - с дъщеря им Кая и сина им Еди, не мърда оттам. Тя измисля хореографиите, показва ги на видео на асистентката си, която поема нещата на живо в студиото с участниците в шоуто и с балета.

Бебо е с маска и ръкавици на работа винаги, защото снима, но се пази много. Прибира се при тях, но е отговорен и внимава, защото е и с астма от малък. Доста рисков е, затова гледа да е по-далече от екипа по време на работа. Даже ми прави забележка, ако някой път ме види, че маската ми виси на врата.

Мислиш ли, че на мене ми е добре? И дали не съм имал възможност в събота и неделя да си запаля колата, да си взема жената и внуците, за да са и те навън някъде на въздух. Но не съм го направил. А такива обяснения получавам от някакви хора - искали децата им да тичат навънка. Ама и аз искам моите да тичат, но седим вкъщи, и то разделени.

- Казахте, че мислите напред, а преди време Слави Трифонов гостуваше в “Господари на уеба”. Има ли вероятност “Господари на ефира” да тръгне в неговата телевизия 7/8?

- Имали сме такива разговори още когато телевизията стартира. Но няма как да се случи, защото “Господарите” са изключително тежка структура. За да бъде предаването това, което е било по телевизията 16 години, то е с екип от 120 души. Доста пари му трябват, за да може да функционира по този начин в телевизионния си вариант. Невъзможно е да бъде издържано от малка телевизия. Може да работи само в Нова тв или в Би Ти Ви.

- Какво се случва с този огромен екип в кризата сега?

- Разделихме се с повечето хора. В момента част от този екип прави “Господари на уеба” онлайн. Продължавам да смятам, че има нужда от това предаване по телевизията, защото 16 години то беше доста сериозен коректив и за бандюгите, и за политиците, които винаги се съобразяваха и се страхуваха, когато си получат “златния скункс”. И все пак внимаваха какво правят, не се чувстваха толкова безнаказани. Затова смятам, че в един момент на някоя от националните телевизии ще ѝ дойде акълът в главата и “Господарите” ще се върнат в ефир. Дали тази година, дали другата, ще видим. Но предаването има нужда от национален ефир, за да бъде това, което е.

Въпреки че някои материали, които пускаме в уебсайта на “Господарите”, правят повече гледаемост, отколкото, когато предаването беше в телевизия. В сайта много добре се виждат цифрите и се забелязва, когато едно нещо кумулативно събира 1 млн. гледания. Такава гледаемост трудно може да направиш в 11 ч вечерта по телевизията.

Ние наблюдаваме тези процеси и виждаме как интернет завладява все повече и повече територия. Така че ако “Господарите” не се върнат в близко време в ефир, те ще си завладеят територията в интернет и пак ще правят това, което са правили досега.

Интервю на Паола Хюсеин