Как станах оптимист
Десетоноемврийски
размисли
отвъд клишетата
Преди няколко седмици имах една интересна среща, която рязко намали моето българско черногледство и нагласа, че всичко в света и особено у нас става по-зле. Видях се с едно мое близко момче, което, макар родено в България и да знае български, по същество е швед. Родителите му живеят в Стокхолм и целият му досегашен живот е минал там.
След навършване на пълнолетие то избира да заживее в България по чисто прагматични подбуди - според него
в България се
живее
по-богато,
по-весело и
е по-топло
Сигурно читателите, които смятат Швеция за много богата социална държава, ще се усмихнат иронично, но аз чух аргументи от него и баща му, които ме накараха да се замисля много. Според тях в Швеция не може да видиш в супермаркета пълни колички на пазаруващите, докато в България дори тези на пенсионерите са препълнени.
Аз веднага възразих, че това вероятно е резултат на калвинистката етика, която не им позволява южноевропейска разхитителност. На което получих отговор - не, просто не могат да си го позволят.
При него има и улесняващи избора му фактори - например той живее в апартамента на баба си и не са налага, както на връстниците му, да се бори за плащане на наема.
Но чух и друго. В сферата, където работи - изнесените услуги (така наречените кол центрове), е пълно с млади хора от Западна Европа - италианци, французи и пр., които избират България по икономически причини, въпреки че плащат наем.
Моят съзнателен живот е много пряко свързан с 10 ноември. Когато падна Живков, бях студент във втори курс и всички житейски надежди и цели бяха обвързани с освобождаването, което настъпва с демокрацията, и благоденствието, което ще последва от пазарната икономика.
Но и в най-смелите си мечти
не съм
допускал, че ще
стана очевидец
на миграция от
Западна Европа
към България
Представях си, че животът ще стане “по-корекомски”, но просто ще заприлича на онова “там”, но едва ли ще е конкурентен на живота в Скандинавия или Франция.
Установявайки, че това вече е факт, бях изпълнен с оптимизъм.
Разказвам всичко това, за да заявя - да, посоката, в която вървим, е правилна и не трябва да се спира. До този извод беше стигнал преди няколко дни и забележително умният Красен Станчев, който доказваше тази теза с макроикономически аргументи.
Да сме благодарни на Михаил Сергеевич, че направи нужното, за да смени режима у нас. За добро е било! Всеки, който го отрича, е или тъп, или непочтен.
Анализът е от "24 часа"
Най-четени
-
Галерия Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Как ДС празнуваше Великден
Милиционери броят и записват кой ходи на църква По времето на соца правят нощни забави, за да не влизат младите в храмовете Великден днес не е това, което беше
-
Баща ми ми разказваше за Гунди. За мен беше като приказен герой
Не съм имал щастието да го гледам. Родил съм се в годината, в която той е загинал, но първите ми спомени за "Левски" са свързани с името Гунди. Когато баща ми ме водеше на Герена
-
Галерия Никой никога няма да засенчи Ален Делон
В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти