Тв водещата от малка спортува и се бори за победа

Това лято бе интересно, забавно и небезпроблемно за водещата на “Съдебен спор” Нана Гладуиш. Тя прекара месец и половина в Щатите, където обичат да ходят със семейството ѝ - съпруга ѝ Джон и сина ѝ Джейсън. Но въпреки слънцето и красотата във Флорида лятото им не било безоблачно - в буквален и метафоричен смисъл.

“При мен няма такова нещо като позитивно лято. Лятото ми беше очернено от такива простотии, които въобще не може да си представите. Скова ми се половината лице от възпален нерв... Нахапаха ме едва ли не до смърт едни отвратителни дребни насекоми, подобни на комарите. Най-лошото е, че те се движат на рояци и като тръгнат да те хапят, може за секунди да получиш 80 ухапвания”, разказва Нана.

САЩ изобщо не е нова дестинация за семейство Гладуиш. Винаги когато имат възможност, обичат да ходят там и се стараят да го правят поне веднъж годишно. И тъй като през лятото детето е във ваканция, по традиция пътуват тогава. Мястото си е все същото. Флорида - слънчевият щат на портокалите. “Макар че това лято доста дъжд валя и в един момент даже ни дойде в повече. Ние обичаме да обикаляме определени райони. И сме се чудили -

дали пък там не е

една точка, в която

бихме пребивавали

по-дълъг период от

живота си”

Покрай тениса детето им също ходи там, защото Флорида е щатът на голфа и тениса. “И тъй като той е младичък още за голф, залагаме на тениса”, казва с усмивка тя. От догодина обаче имат план да променят схемата - през лятото да обикалят из Европа, а през зимата - отвъд океана.

Синът ѝ Джейсън много харесва Щатите и по друга причина - английският език му се удава повече от българския. И в училището, което учи, основният език е английски. Той вече е на 10 г. и в момента е четвъртокласник. Покрай заниманията по тенис е подобрил българския си, но въпреки това английският му е много по-развит, дори книжките, които чете, са на английски. От четири години тренира тенис, а от тази вече се явява по състезания и турнири и тренира по програма. За емиграция обаче изобщо не мисли.

“Дори и да е имало такава мисъл, изобщо не е била под термина емиграция. Аз не обмислям вариант, в който да емигрирам. Бих инвестирала в имот, в който да ходя, когато си поискам. Предпочитам да е в точка на света, където съм намерила горе-долу максимума на нещата, които са ми важни - слънце, море, топло и тенис, разбира се”, разказва с усмивка Нана. Тя приема емиграцията като съвсем друго нещо - преместване на абсолютно целия ти живот, на кариера, на всичко.

“Може би съм преминала тази фаза и вече нямам сили да го направя. Имам твърде много приятели тук, също и фондацията (“Една от 8” - бел. ред.), която толкова много обичам, а и работа, която харесвам”, казва тя. Признава, че и двамата с мъжа ѝ са традиционалисти при изборите на дестинации за почивки и други забавления. 

“Ако си харесаме един ресторант, може до края на дните си да ходим само в него, ако не открием втори, който също толкова да ни хареса. Хем сме отворени към нови неща, хем обичаме да си имаме някаква традиция, която да ни носи положителни емоции.” Синът им също е традиционалист като тях, но понякога ги побутва да пробват нещо ново. Преди време обмисляли пътуване и се чудели дали да бъде някъде, където вече са били, или на ново място. Тогава Джейсън казал: “За мен би било интересно да отидем на ново място, да видя нещо ново”. 

Тенисът обаче е нещото, което в последните години заема все по-голямо място в живота на семейството. Обичат да го гледат по телевизията и да го тренират. И причината не е само синът им. За Нана тенисът не е чужд още от дете. Преди това обаче пробвала и други спортове. В ученическите ѝ години различни треньори минавали през училищата и събирали деца за отборите си. Явно разбрали, че Нана е спортна натура, все я избирали в отборите са, а тя дори ходела по състезания.

“Записах се на турнир по бягане, защото тичах бързо. Отидох на състезание и при мен беше на живот и смърт.

Аз не отивах просто

да бягам, а за да

спечеля

И печелех. Получих шах и топка, а за мен тя беше много ценна, защото играех на ръбчета. Но от училището ми ги взеха и аз казах: “Ааа, няма да ви бягам повече!”. После започнах да скачам, а след това ходех на художествена гимнастика. И пак по състезания, макар и в училище”, разказва тв водещата. Майка ѝ дори я викала да се прибере за вечеря с подсвиркване, което било сигналът на тенисистите. Тя тичала от другия край на улицата, крещейки: “Още 5 минутиии!”. Даже комшиите, които през лятото стоят на терасата, като чуели подсвиркването на майка ѝ, се провиквали преди нея: “Още 5 минути, нали знаеш”.

 Тенис сигналът също не е случаен, защото майката на Нана се занимавала с тенис и е прекарала детството си по кортовете - била е републиканска шампионка, пътувала е по състезания, дори тогава, когато тенисът в България е бил по-различен. “Тя се е занимавала професионално с тенис. Вуйчо ми беше треньор по тенис, сестрата на майка ми също е тренирала тенис. В моето семейство се е играело тенис, майка ми непрекъснато гледаше тенис, но изобщо не искаше аз и сестра ми да се занимаваме с този спорт”, разказва Нана. Затова я насочва към цигулката, където трябва да се пазят именно пръстите и китките. Така тенисът остава на заден план за водещата на “Съдебен спор”, но само за няколко години, докато разбере, че това е любимият ѝ отдушник.

Още преди да се роди детето им, Нана и съпругът ѝ започват да тренират заедно тенис. Покрай бременността и диагнозите рак тенисът отново отстъпва, но след като записват детето на тренировки, тази страст се завръща.

“Когато е твоето, колкото повече го правиш, толкова повече се запалваш. Ние вече ходим по турнири. Тази година бяхме в Монте Карло, обикаляме по академии, купуваме си всякакви неща за тенис. Два гаража са пълни с какво ли не за спорта”, обяснява Гладуиш. Зад океана

попадат на

тренировка на

световноизвестните

тенисисти Кей

Нишикори и Гарбине

Мугуруса,

световноизвестни тенисисти. “В академията, в която ходим, те обикновено се подготвят през лятото за големите турнири. Сега през зимата там ще бъде Анди Мъри. За децата е невероятно. То и за нас е невероятно. Когато дойде Тони Надал - чичото на Рафа Надал, Джейсън беше толкова развълнуван, че няколко дни не стъпваше по земята”, разказва Нана. Преди време пък той се срещнал и с най-голямата българска тенис звезда Григор Димитров, който му казал: Hi, Buddy (здравей, приятел - от англ. ез.). “Той това го разправя навсякъде, където отиде”, казва с усмивка Нана и уточнява, че тенис родителят е особена порода. В някои случаи може да се превърне в професия, а в други - в един много досаден човек.

“Когато стоя отстрани и го гледам и не мога да му кажа вече нищо, започвам да си мисля - аз разбирам ли всъщност той през какво минава? Осъзнавам ли процесите, които текат в неговата малка главичка, той с какво се бори психологически и физически? И тогава си казах: “Може би трябва да се запиша на турнир”. Затова се включва в състезание по тенис за аматьори, където дори успява да победи противничката си.

“Слава богу, момичето страшно много ме ядоса и аз се нахъсах жестоко. Едва не си изплюх вътрешностите, но в крайна сметка спечелих този мач”, казва Нана. След така желаната победа обаче още с оставянето на ракетата ѝ станало много лошо от свръхнатоварването. Но била щастлива от две неща - от успешното представяне и от това, че си дала сметка на какво подлага детето си.

Отново покрай него решава да си купи кънки в САЩ и била толкова ентусиазирана от идеята, защото на 15 години карала кънки. Мислела, че 30 години по-късно ще е същото.

“Паднах да спасявам Джейсън. Той нещо се завъртя, тръгна да пада, аз веднага тръгнах с рязко движение, за да стигна до него, но не успях да взема завоя и паднах”, разказва Нана. След това забравя, че е паднала и ѝ било лошо. Много след като се прибира тук, отива на преглед и установява, че е със счупена опашка. 

Преди това, още в САЩ, решила, че е редно все пак да потърси лекарска помощ. Докато обикаляла местността, вижда, че на едно място пише Doctor`s office (от англ. буквално - докторски офис).

“Отивам аз, паркирам колата точно пред Doctor`s office и се оглеждам насам-натам, затворено е. Питам един човек кога отваря, а той казва: “Е, ела в 17,00 ч, сега не работи”. Точно в 17,00 ч моя милост отново заковава там. Отварям вратата и питам: “Къде е докторът?! Това тук нали е Doctor`s office?” А оттам ми отговарят: “Ама това е бар! Да ви сипем по нещо?” Оглеждам се и там хора пият, но аз побеснях”, разказва през смях тя. Сега на българска земя Нана се заема отново с ангажиментите си към предаването “Съдебен спор” и фондацията си “Една от 8”, в която помага на жени, борещи се с рака. Октомври е месецът за борба с рака на гърдата.

“Все пак хората не трябва да забравят, че в този един месец, колкото и хората да им говорят за рака на гърдата, те трябва да преценяват какво се говори и от кого се говори. И да не забравят, че месец

октомври е 31 дни, а в

годината има 365

Защото може да има хора, които през този месец да им казват нещо и през останалото време да забравят, че то съществува. Затова сега предпочитам ние да говорим по-малко и да вършим смислени неща. Срещнахме се например със студенти по медицина и фармация, за да говорим с бъдещите лекари как те приемат диагнозата и те да чуят ние какво имаме да им кажем”, казва Нана. Тя самата е участвала в кръгла маса на лекари и болници за лечение на онкологични заболявания. Говорили за кор биопсията (при нея се взема по-голям участък от засегнатата област, която ще се изследва - б.а.), която не се поема от държавата и не се прави и заради която лекарите не могат да започнат по-правилно и съвременно лечение. “За мен това са важни неща. Много, много важни неща”, уточнява тя.

Фондацията “Една от 8” продължава да е източник на голяма гордост за Нана. Всекидневно те помагат на жени с онкологични заболявания, като им предоставят специални сутиени, кърпи за глава, специализирана помощ с психолози и експерти, често организират и занимания в клуба - йога, танци, забавления. С кемпера на фондацията ѝ пък обикалят страната и правят профилактични прегледи за рак на гърдата.

Нана уточнява, че не дава гласност на голяма част от нещата, които правят в клуба на “Една от 8”, за да съхранят самоличността и самочувствието на жените, потърсили помощ при тях.