Спаси човешки живот пред очите ми

“За мен леля Ванга е велика личност. Имаше свежа душа като хризантема и твърд характер като пирински мрамор", казва Владимир Дайраджиев, който е издал книга за пророчицата, както и диск с 10 песни, посветени на нея.

Спомня си, че с Ванга се е запознал през 70-те години на миналия век чрез нейния син Димитър Вълчев.

"Моя позната от Благоевград беше решила да се самоубива заради тежък личен проблем. Оставила писмо в дома си, че ще се удави в Струма. Каза ми, че Ванга е единствената й надежда. Качих я на мотора и я откарах в Петрич. След разговор с Ванга излезе обнадеждена и мисълта за самоубийство я напусна.

Така пред очите ми Ванга спаси

един човешки живот

А такива имаше още стотици", спомня си петричанинът. Той пък, когато влязъл за първи път при нея, попитал дали ще го приемат студент по география в Софийския университет. Получил утвърдителен отговор. Преди това бил изключен от полувисшия институт в Благоевград и заради това се скарал с родителите си.

Искал обаче да учи география и отишъл да си подаде документите. Оказало се обаче, че няма 12 месеца трудов стаж, а само 11. Върнали го и той седнал на пейка пред вуза. Притеснен, започнал да си говори наум: "Лельо Ванге, каза ми, че ще стана студент, а те дори документите не ми приеха". В това време до него седнала непозната жена, която му поискала огънче за цигарата и видяла, че е разтреперен.

Заговорила го за причината. Взела му документите и влязла в университета. След малко се върнала с талонче за входящ номер. "Не знам какво направи тази жена, но ми вкара документите. След изпита пък отидох да свиря с естраден състав в Созопол и поръчах на моя близка да следи класирането и да ми каже дали съм приет.

Обади ми се с лошата новина, че ме няма в списъците. Пак наум си разменях реплики с леля Ванга и я корях, че не е познала. Докато вървях отчаян по плажа и се чудех какво ще правя, гледам хазяйката тича към мен с листче в ръката. Носи ми телеграма, че съм приет за студент. В този момент се влюбих във Ванга. После станахме близки приятели", допълва Дайраджиев.

Често гостува в дома й в Петрич, а после и на Рупите. Много обичала да слуша стари шлагери и народни песни. "Най-много искаше да й свиря с китара и хармоника песните "Зайди, сонце", "Кажи, Райне, кажи, душо". Обичаше много и "Биляна платно белеше".

Когато за първи път й я изпях, ми каза, че от Скопие "ке дойде голям оперен певец и той ще я пее тук". Много се чудех на тези нейни думи. След време наистина дойде директорът на операта Жоро Макето, който беше много добър певец и на сцената изпълни "Биляна платно белеше", допълва спомените си приятелят на Ванга.

Казва, че тя често била иносказателна в думите си и едва по-късно човек разбирал какво е искала да каже. Опитва се да си обясни защо, когато влизал при нея,

тя все гледала над главата му,

чудел се какво ли пък има там. Наскоро бил на Пампорово и с приятели си правели снимки.

Когато ги прегледал, видял, че на една от тях е застанал точно така, че над главата му е 13-метровият кръст. "Не съм и забелязал как съм застанал, но над главата ми беше кръстът. Като че ли Ванга е гледала в него", подозира композиторът.