45 години го наричат "Бога" и "Малкия Аристотел", а студентите му препълват залите на лекциите му и го слушат със страхопочитание. Уважението към проф. Никола Георгиев никога не стихва, а всеки, докоснал се до личността му, говори за него с истинско преклонение.

И макар да беше най-безспорният авторитет за няколко поколения родни филолози, за много други той остана неразбран чудак и ексцентрик.

Един от най-големите интелектуалци на нашето време си отиде на 81 години. Новината за смъртта му беше съобщена в социалните мрежи от съпругата му, която призна, че неговата последна заръка е изпращането му да стане в най-тесен семеен кръг.

Бившите и настоящи студенти на литературоведа обаче не скриха тъгата си по изгубения блестящ ум.

Повече от 45 години проф. Никола Георгиев преподаваше "Теория на литературата" в Софийския университет, а сред учениците му са някои от най-популярните български майстори на словото. И до днес те с умиление си спомнят за разговорите в Алма Матер с Никола Георгиев и важните съвети, които са имали честта да получат.

"Отишъл си е професор Никола Георгиев, може би

най-важният за моето поколение преподавател

в Университета, човекът, чиито лекции не пропускахме, въпреки че бяхме разпределени при друг в тази специалност.

Няма да забравя как крачеше из аулата, перипатетични лекции, как говореше, гласът и паузите, и колко респект и боязън към него съм имал, сме имали.

И ще имаме. Памет и благодарност!", написа във Фейсбук писателят Георги Господинов.

През годините важният за страната ни професор невинаги е долюбван. Проф. Никола Георгиев остана сред малцината авторитети, които се отнасяха презрително към политиците и партиите преди и след Десети ноември. Преди промените е смятан за дисидент, а през 70-те години се правят опити той да бъде уволнен.

По времето на комунизма ученият е в немилост, защото отказва да стане член на БКП.

На предложението той отговаря с насмешливото: "Друг път", а след отказа лекциите му моментално са заклеймени като буржоазни. Обвиняван е и че предлага авангардни идеи, които пречат на обучението на студентите и бъдещата им работа като учители и писатели.

След 1989 г. пък остава

дистанциран от търсещите подкрепа десни политици

от СДС и редицата нови партии. Новата власт не е доволна, че не е получила категорична подкрепа от него. Категорично отказва и всякакви предложения за кариера извън науката, а той определено е получавал много. На интелектуалеца му е предлагано да бъде посланик, културен аташе и министър.

Професорът показва, че не желае да бъде част от властта, след като не се съгласява на предложението да се кандидатира за президент. Той отказва, вярвайки че мястото му е в университета, сред студентите, които има на какво да научи.

Какво казва в едно от последните си интервюта четете в печатното издание на "168 часа".