Сайтът на “24 часа” е по-добър от БТА

Брюксел ще даде алгоритъм за наблюдението в интернет през ноември

Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация за това

Явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може сайтовете до този момент да получават евросредства

- Г-жо Жотева, покрай порнографските снимки, публикувани от един сайт, отново се заговори за това, че сайтовете би трябвало да се регулират по същия начин, по който това става с електронните медии. Трябва ли сайтовете да станат обект на Закона за радиото и телевизията?

- Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация, която да каже на един сайт дали да пуска такива снимки, или не. Всички закони на света да се съберат, ако хората нямат ценностна система, няма да стане.

А регулацията на онлайн изданията, така или иначе, трябва да я направим под някаква форма. Много пъти съм говорила за европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги, която у нас заради някакви бурни събития, разправии, избори остана някак си в сянка. Директивата я мислиха две години в Брюксел. Няма да обяснявам колко корекции имаше по нея. В крайна сметка я публикуваха в европейския държавен вестник - т.нар. EUR-Lex, и тя влезе в сила. В цялата история на Европейския съюз това е директивата, за която дадоха най-кратко време за транспониране в местните законодателства - само 21 месеца.

- Защо е така? Вероятно защото новите технологии много бързо променят медийната среда?

- Именно. Целият проблем е, че начинът, по който се прави медийното законодателство, и скоростта, с която се развиват медийните технологии, вече са несъвместими. Не говоря само за България, а в световен мащаб. Това, което хората имат като закон и правила, вече е неприложимо за никъде.

Покрай сайта със снимките отново стана дума за това, че сайтовете първо трябва да бъдат припознати като електронни медии.

Директивата казва, че

трябва да има мониторинг

от страна на наблюдател

върху т.нар. платформи за

видеосподеляне

Т.е. всяко едно място в интернет, където може да споделиш аудио- или визуална информация, подлежи на регулация - сайтове, платформи или видео по поискване. От самия Брюксел чакаме към ноември да ни дадат алгоритъм за наблюдение и някакви правила, така че да може да бъдат приложими върху всички въпросни платформи - да се реагира на дума или на конкретни кадри например. Самата методология за наблюдение наистина е нещо сложно.

Ако сайтовете станат електронни медии и влязат за регулация по закона за електронните медии (у нас това е Законът за радиото и телевизията), за тях ще важи условието да няма език на омразата, заплахи за целостта на индивида, подстрекателство към етническо напрежение или на расова или верска основа. Такава регулация в онлайн пространството липсва, а именно от интернет започват най-грозните и опасни тенденции, които заразяват обществото. Т.нар. хейтърство идва оттам и когато то влезе в регулация, ще има глоби и някой ще се замисли дали да го прави отново.

Пак подчертавам, че написаното в сайтовете не подлежи на регулация. Подлежи само аудио-визуалната информация - интервюта, клипове, аудиозаписи. Това ще може да се регулира според новата директива.

- Това означава ли, че публикувана статия, в която има примерно реч на омразата, няма да бъде санкционирана?

- Няма да може да бъде спряна. Засега според регулациите това може да бъде спряно само ако попадне в социалните мрежи. Чувала ли си за сайтовете “Под око” или “Кукуригу” примерно? Няма как да чуеш за тях. Те се създават, за да работят няколко седмици, да избълват няколко фалшиви новини, които да бъдат поети от социалните мрежи и да бъдат разпространени. Тези сайтове на практика не ги знаеш кои са, докато не ги видиш събрани в някаква платформа от

хора, които специално

са платени да ги

разпространяват

Затова Европа в момента си прави законодателствата така, че да бъдат ограничени вредното съдържание, езикът на омразата, фалшивите новини в онлайн платформите, където всъщност се разпространяват тези новини, а не отделно сайтовете. Когато държавите - членки на ЕС, или някоя от тях смятат, че това е фалшива новина и противоречи на тяхното вътрешно законодателство, те имат право - това се случи в Германия - да поставят условие на въпросната платформа - гугъл, фейсбук, инстаграм, туитър, до 24 часа да бъде премахната. Иначе глобите са до 50 млн. евро.

- Това обаче е само за платформите. Какво става, когато фалшива новина се появи в български информационен сайт?

- Има лекарство и за това. Много ми хареса законът, който беше приет за регистрация на сайтовете. СЕМ дава лицензи на радиата и телевизиите какъв тип медия ще бъдат - политематични, спортни, културни, за младежка аудитория и т.н. Лицензът е на базата на това, което те са поискали като програма. Ако не го спазват, следват наказания и отнемането му.

По същия начин, когато се прави този регистър на собствеността на медиите, сайтовете могат да заявят тематично с какво основно се занимават, какъв е профилът им. Става дума за стойностните информационни сайтове и онлайн медиите, от които на практика вече цялото човечество се информира. Тогава, ако си казал, че правиш политематичен сайт, а пускаш порно, се вижда разминаване и може да има санкции.

Зависи от законодателя. Ако в закона за електронните медии попаднат сайтовете, спокойно може да се каже, че се забранява разпространяването на порнографска литература, аудио- и видеоинформация.

- През април по време на отчета на СЕМ пред Комисията по културата и медиите в парламента точно вие обяснихте пред депутатите колко е важно информационните сайтове да влязат в медийния закон. Възможно ли е това да се случи преди промяната на закона, която е задължителна заради директивата, но ще стане чак през септември 2020 г.?

- Ако директивата не бъде транспонирана след една година, започват да текат страшни глоби от ЕС. Има някаква работна група в Министерството на културата, която подготвя промени в закона според новата директива. Нямам представа кога и какво ще бъде представено публично. Но за тези промени е важно да се съберат хората, които действително работят на терен - телевизионери, радиожурналисти и онези, които пишат сайтове, за да кажат какъв точно си представят закона, за да бъдат те и техните хора добре защитени. И от политическа цензура, и защита на правата на журналиста, и технологично как си представят работата си. Да не говорим за краденето на авторските права. Това е нещо страшно.

Вас ви крадат непрекъснато.

Постоянно виждам

някъде нещо, взето от “24 часа”

- Впрочем от началото на годината в Латвия влезе в сила закон, според който бива блокиран всеки сайт, нарушил авторски права.

- Не е само в Латвия. Не знам в България съзнателно ли не се говори за това. В Германия приеха такъв закон през 2018 г., във Франция мина на Долна камара. Във Великобритания, ако не беше паднала Тереза Мей, щеше да мине през парламента, но седи и там. В Ирландия го вкараха в парламента на 24 юли. Спомням си го, защото техните предложения са изключително разумни и законът им се казва “за онлайн наблюдението срещу фалшивите новини и за вредно съдържание в интернет”.

Никой не говори за цензура

Впрочем подобни неща предлага и Марк Зукърбърг, създателят на фейсбук. Неговата еволюция за регулация в интернет беше много интересна. Когато започнаха да валят глоби срещу него, написа много голяма статия, с която предложи 4 начина за интернет регулация.

Общо взето всички се ориентират да има т.нар. трето тяло (third body). Един американски сенатор внесе наскоро закон за това да има медиен омбудсман - той да е третото тяло, който да преценява кое и как трябва да се санкционира. Зукърбърг казва същото. Първото му предложение за регулация е правителствата да напишат критериите. Защото в момента цялата отговорност е стоварена върху самите платформи. Те самите набират страшно много хора, които да следят от сутрин до вечер ключови думи или насилствено съдържание и да блокират акаунти, видеа, да свалят постове и т.н. Но всичкото е по преценка на хората от самите платформи. Това, което те казват, е: дайте правилата и ние ще ги спазваме. Така няма да бъдат и глобявани.

- Какво предприемат другите държави във връзка с контрола в интернет? Все пак това е единствената напълно свободна територия в света и е нормално да има съпротива срещу регулацията ѝ.

- Не мисля, че има нещо за анатема в това, към което се стремят най-развитите демокрации в света.

Само във Великобритания увеличават правата на Ofcom - техния СЕМ, но не изключват възможността да има и отделен регулатор само за онлайн изданията. Той ще има правомощията да издава глоби, да блокира достъпа до уебсайтове, ако е необходимо, и да накара отделни ръководители да носят юридическа отговорност за разпространяване на вредно съдържание.

Франция прие проектозакон за фалшиви новини и език на омразата, в който се настоява за по-редовно наблюдение на социалните медии от страна на регулаторните органи, които да бъдат използвани за идентифициране и премахване на езика на омразата. Там

искат да прилагат

към интернет сайтовете

и платформите същите

правила като за банките

Да има редовни одити, стрес тестове и много наблюдение.

В Германия незаконното съдържание трябва да се премахва в срок до 24 часа. Глобите стигат до 50 млн. евро. По този повод германската министърка на правосъдието казва: “Трябва да сте наясно, че т.нар. общностни стандарти на фейсбук не са над германското право.”

Ирландският СЕМ иска да въведе единна регулаторна система и отделен регулатор. Техният регулатор - “Айриш броудкастинг оторитис” (Irish Broadcasting Authorities), се занимава с радиа и телевизии. Искат да създадат отделен регулатор за интернет и правят така, че да може общата регулаторна рамка да бъде валидна за медийното съдържание във всички платформи. Предлагат първо да има известия за премахване. Ако не бъде изпълнено, ще го премахнат те. Искат платформите за видеосподеляне като ютюб и фейсбук да бъдат базирани в Ирландия по тамошните закони, за да могат да ги регулират. Ще регулират и услугите по заявка.

Щатите вече имат два закона - единият е да има информационен омбудсман, а другият, който и Марк Зукърбърг го предлага, е закон, който задължава да се знае произходът на средствата за политическа реклама и кой плаща.

Австралия, Сингапур, Нова Зеландия, Индия - навсякъде са въведени такива мерки.

Дотук не съм споменала защитата на децата, но точно за тях трябва да се мисли. Защото ние слагаме червени точки на екрана, но

детето си включва лаптопа

и гледа там точно това,

което не може да гледа

на телевизора

И това не е цензура, защото регулаторите не налагат цензура, а е от полза за всички. Пък и СЕМ не е този, който иска да има медийна регулация. Може да има нов регулатор на онлайн изданията, който да се занимава само с това. Още повече че в сегашния си вид СЕМ няма нито хора, нито пари.

- Какви промени очаквате да влязат в нашия медиен закон?

- Надявам се в процеса на писане да се чуе думата на оперативните журналисти, а не на някакви културтрегери, професори, преподаватели, които пишат абсолютно неприложими и неизпълними текстове и нямат нищо общо с действителността. Затова се притеснявам от тази група интелектуалци, събрана в Министерството на културата, които ще пишат закон за телевизията, без да имат един работен ден в тази мелница и не знаят за какво точно става въпрос. Или как сайтът на “24 часа” се издържа, като вече е по-добър от всякакви агенции, дори и от БТА? Какво означава да имате информация собствено производство, да я пазите и непрекъснато да бъдете актуални, а в същото време защо да не участвате в разпределението на евросредства?

- Защото не сме електронна медия.

- Точно така. Като казвам, че сайтовете трябва да бъдат припознати като електронни медии, имам предвид, че влизат в регулация за езика на омразата и за опасни тенденции. Но освен всичко това те ще могат да участват и в разпределението на евросредствата за електронните медии. Обаче явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може на сайтовете до този момент да им бъде дадена възможност за такова нещо.

Ще кажат - добре, ама на кои сайтове да даваме пари? А как избирате на кои радиа и телевизии да давате, нали по рейтинг? И сайтовете си имат рейтинги. Вземат се първите 20 например, които се четат най-много. Но борбата явно е, защото ще отнемете една много хубава част от парите, които отиват за радиа и телевизии. Абсолютно несъгласна съм с този принцип. По този начин сайтовете са дискриминирани.

CV

Бетина Жотева е родена на 28 октомври 1964 г.

Магистър е по философия от СУ “Св. Климент Охридски”. Бакалавърската си степен получава от Държавния университет в Будапеща. Владее свободно английски, руски, френски и испански. Ползва унгарски

Журналистическата кариера започва през 1990 г. в БНТ. От 1995 до 1997 г. е неин кореспондент в Белград

Била е директор на “Връзки с обществеността” в Министерството на финансите (2010-2013 г.), а след това и в Министерството на икономиката и енергетиката

Съветник е по медийната политика на вицепремиера Екатерина Захариева в служебното правителство на Георги Близнашки

От 2014-а до 2016 г. е говорител на Министерството на външните работи в екипа на министър Даниел Митов

Член на СЕМ от май 2016 г. от квотата на тогавашния президент Росен Плевнелиев