Людмил Рангелов: По-високо ще е усещането за справедливост, ако за тежките престъпления съкратеното съдебно следствие отпадне
Обвиненият за убийството на детето в Сотиря не чете закона, не го познава и не се бои от него, казва в интервю адвокат Людмил Рангелов
Още акценти:
Въпрос на време е доживотният затвор без право на замяна да бъде премахнато от Наказателния кодекс
МВР няма право да се оправдава, че им липсва ресурс да проследят излезлите на свобода затворници
- Адвокат Рангелов, след зверското престъпление в сливенското село Сотиря, при което 7-годишно момиченце бе изнасилено и убито, се появи въпросът дали предполагаемият убиец няма да се отърве с по-леко наказание заради съкратеното съдебно следствие. Трябва ли според вас то да отпадне изцяло от закона?
- Не, това категорично не трябва да става, защото замисълът на законодателя е за едно по-бързо развитие на съдебната фаза на наказателния процес. На практика това води до два резултата. Първият е, че обществото сравнително близо до събитието научава за наказанието, което подсъдимият е получил. По този начин се реализира една от целите на закона - а именно тази за генералната превенция – да се окаже въздействие върху членовете на обществото, че така не бива да се прави и че това води до санкция.
Освен това се пести и много не само процесуално време, но и разходи на държавата. При едно продължително съдебно следствие, освен че се ангажират съдия, съдебни заседатели, секретари, преводачи и т.н., понякога се изпитват затруднения и при откриване на свидетел. Наскоро имах такъв случай. Търсеше се свидетел, който беше чужденец и който беше разпитан на досъдебното производство. Делото се проточи с безброй заседания само по тази причина, докато това лице бе открито. В крайна сметка бе проведен един относително непълноценен разпит, тъй като бе по видеоконферентна връзка. Това не е същото като обем информация и впечатления, каквото би имал съдът, ако разпитва свидетеля на живо. Ако подсъдимите бяха избрали съкратено следствие, тези 5 г. щяха да бъдат спестени.
- А как възприемате другата идея – съкратено съдебно следствие да не се използва при особено жестоки престъпления – убийства и тежки телесни повреди?
- Има основания за такива промени. Ще припомня, че такива забрани за съкратено съдебно следствие се прилагаха между 2009 и 2010 г. По това време за умишлените убийства, за тежките телесни повреди и смърт, причинена в пияно състояние беше изключено да бъде приложено то. Предполагам, че връщането на тази възможност е била предопределена от политическото мнозинство, което тогава се е намирало в парламента. През 2009 г., април, управляваше тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), а през 2010 г., когато това се отмени, вече на власт бе ГЕРБ. Трябва да отбележа и нещо друго – върху България винаги се упражнява натиск от европейските структури, които имат отношение към правосъдието, и той е в посока намаляване на санкциите, облекчаване на режима в затворите и подобряване на условията в тях. Но въпросът е законодателен. Съдът си върши работата в тези рамки, които законодателят му е задал. Каквито и промени да станат в закона, самата санкция не може да предотврати такова деяние. Предполагаемият убиец от Сотиря не чете закона, не го познава и не се бои от него. Той действа инстинктивно. Това, което може да се промени, за да има обществото по-високо усещане за справедливост, е за особено тежки престъпления използването на съкратеното съдебно следствие да бъде ограничено. Такива случаи не са малко, но не са и много. Това, което ще предпазва обществото от такива тежки престъпления, е неотменността на наказанието. Всяко престъпление да бъде разкривано и наказвано по възможност. Всъщност това е истинската превенция.
- Юристи предложиха прокурор да дава съгласие дали да се премине към съкратено съдебно следствие при убийства по особено мъчителен или по особено жесток начин. Това как ви звучи?
- Това не е добра идея и според мен няма да бъде приета. Прокурорът има достатъчно възможности в досъдебната фаза. Там той ръководи процеса. В съдебната фаза процесът вече е истински и състезателен. И прокурорът, и защитата би трябвало да имат еднакви права във всяко едно отношение, за да може съдът реално да осъществява функцията си на арбитър. Той наблюдава това състезание, оценява аргументите на едната и другата страна и взема решение. Да се даде такова предимство на прокурора, не ми изглежда и възможно, защото то противоречи на принципи на наказателни процес.
- Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обяви, че може да се помисли дали прокурорът да не дава становище пред съда, преди да се премине към съкратено следствие. Какво мислите?
- Становище, което няма обвързваща сила, на практика поддържа авторитета на прокуратурата пред обществеността. Която казва: “Вижте, ние не сме съгласни да бъде използвана процедурата на съкратеното съдебно следствие, но законът и съдът - няма как, ще я приложат!”. Това са морални ефекти, а в края на краищата те са си заложени и в самите разпоредби на закона.
- Обществото е чувствително, когато се определят наказания, особено когато стане дума, че жесток убиец няма да получи доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
- Наказанията за такива престъпления никога не могат да изпълнят в цялост усещането за справедливост. Човек, който извършва такова гнусно престъпление като това в Сотиря, както и да бъде наказан, включително и с някакво средновековно наказание, в обществото винаги ще остане чувство за несправедливост. Нека обаче да погледнем реално как стоят нещата! Първо, наказанието до живот без право на замяна е временна и изключителна мярка. Прилага се за много тежки престъпления срещу личността и за престъпления против народната република. Предстои това наказание да отпадне – въпрос на няколко години е. Ще остане само доживотният затвор. Наказанието на тези, които сега са осъдени на доживотен затвор без замяна, ще бъде трансформирано в доживотен затвор.
Заради духа на европейските разбирания, на хартата за основни права в ЕС и други такива документи рано или късно законодателят трябва да предвиди и друго. Осъден на доживотен затвор, който е изтърпял най-малко 20 г. от присъдата си, да поиска съдът да му я преразгледа. Теоретично съдът може да я намали от доживотен затвор на не по-малко от 25 г. затвор.
- Наказанията се налагат, за да послужат за поправяне и превъзпитание на осъдени. Изглежда, това е необяснимо за обществото, тъй като много често чета коментари: “Убиецът сега е 21 г., ще лежи 30 г. в затвора. На 51 г. ще е на свобода и пак ще направи същото”.
- 20 г. е много време. 20 г. е едно поколение. Всичко зависи от това какво се случва при престоя на осъдения в затвора. Макар и в редки случаи, осъдени на такава присъда хора стават силно религиозни. Променят се ментално. Не само поведенчески, защото поведението може да има висока степен на преструвка. Психолозите и психиатрите могат да доловят и оценят тези промени.
Възможно е обвиненият за случая в Сотиря да излезе кротък и хрисим. Възможно е не само да не представлява заплаха за другите, но и да е толкова уязвим, че всеки друг да представлява заплаха за него. Това е принципът на наказанието - да поправи и превъзпита.
Представете си, че един човек, който е маргинал, без образование, без работа има обаче талант. Да речем, може да рисува. Разполагайки с време в затвора, освободен от грижата всеки ден да мисли какво ще яде и къде ще спи, този талант ще се развива.
- Забелязвате ли обаче, че профилът на убийците през последните години е един и същ – притимив, готов да окървави жена, за да задоволи физиологичните си нужди. Защо?
- Ниското ниво на социалната среда, в която съществува, и постоянната му борба за физиологичното оцеляване моделират много примитивен човек. Той не е в състояние да мисли за причинно-следствените връзки на нещата. Действа първосигнално. Има нагон или има потребност да вземе нещо и няма никаква драскотина в съзнанието му, че това е забранено. Това е инстинкт. Средата ни създава такива, каквито сме.
- Има ли МВР ресурс да следи всеки осъден, излязъл от затвора, така че да не се стигне до рецидив?
- През последните 10 г. намалява броят на затворниците, следователно намалява и броят на тези, които излизат от затворите. МВР не може да се оправдава с липсата на ресурс да проследява поведението на хора, които вече са търпели лишаване от свобода в затворите. Особено тези, които са били осъдени за т.нар. насилнически престъпления (нанасяне на телесни повреди, изнасилвания, блудства, убийства). Информацията, че осъден излиза от затвора, се получава в съответното районно на МВР.
Едно районно управление се разделя на по-малки участъци, за които отговаря оперативен работник по криминална линия, а на още по-малките нива има и районен инспектор.
Не може оперативният работник по криминална линия и районният инспектор да не проведат среща и да не поставят това лице под наблюдение. Може да му водят и някаква регистрация – работи ли, къде живее, с кого и т.н.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Учени след прецизен 3D-модел на Торинската плащаница: Исус е бил човек с необикновена красота. Имал е 370 рани по тялото
Имал е величествен и царствен израз, разкрива професорът, направил изображението Професорът изброил 370 рани по тялото на Спасителя Благодарение на Торинската плащеница италиански професор създаде 3D
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Галерия Ще ни вземат ли сърбите и Рилския манастир след западните покрайнини?
Тези дни нашата общественост бе потресена от една новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор"