Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Приятели, бях в Царево за няколко часа. Това не е някаква новина и не бих го съобщавала публично, ако не беше извънредно приятното впечатление, което ми направи този град, а аз понякога обичам да хваля нещата, които ми правят добро впечатление (сега да не ме засипете с хора и неща, опитващи се да правят добро впечатление!)

Та, за Царево. Идвала съм тук преди години, предимно във Василико, и от самия град не си спомням нищо особено. Днес установих, че Царево - или поне центърът му - изглежда в ПЪТИ по-добре от центъра на София след промените. Като начало, има пешеходна алея, изградена от настилки от различни видове, материали и форми, като, забележете, това не е затруднило ни най-малко хората, полагали настилката, и вследствие на това тя не прилича на кълцана наденица или на селски мегдан, скалъпен надве-натри с криви парчета врачански камък, които случайно сме открили в някой обор.

Вместо това отчетливо се забелязват прави (!) линии, установява се едно твърде задоволително съответствие на нивата между различните настилки и един обща, приятна за окото, композиция. Нищо не дразни погледа, нищо не спъва туристическия крак, така че гражданинът да падне и да си тресне черепа в бетонова перка, в бетонов паралелепипед или в някаква друга геометрична приумица от бетон. Перките даже тотално отсъстват от пейзажа, а човек би казал, че доста ще подхождат на един морски град.

Освен това има фонтан, който работи (!!) точно по оня начин, по който се очаква да правят фонтаните, а именно - пръска вода нагоре-надолу и отново създава едно много приятно впечатление, да не кажа възхита, нали, особено у тия от нас, които са съграждани на сухото биде насред Витошка, което ще пребъде и след нас. Но и това не е всичко. Около фонтана, пък и не само около него, има какво?

ПЕЙКИ!! Но това не са онези бетонни гробници (като пред ЦУМ например), върху които човек да поседне с торба картофи, па да умре от студ и злокобие, а са... не знам как да ви ги опиша, та да се сетите. Абе, пейки! Дървени приспособления, на които да седнете, да се облегнете дори, и да изядете два сладоледа в радостно съзерцание на морето и да си кажете - "Боже, ебаси кефа, ебаси!!" Но и това не е всичко! В една от градинките из центъра на Царево има голям квадрат, решен като шахматна дъска с фигури.

Да, знам, че сега ще кажете - "ууу, ШАХМАТНА ДЪСКА, такива сме ги виждАли у Франкфурт още през осемдесе и осма", и аз признавам, че не е някаква страшна иновация, не е някакво космическо изобретение, кацнало в Царево директно от щабквартирата на НАСА, но въпреки - или поради - цялата си тая дизайнерска скромност и обикновеност, то привлича купища деца и отново, забележете, създава едно приятно впечатление, което, ако сте следили внимателно текста, е най-малко третото приятно впечатление за последните 6 минути разходка в Царево.

Да, няма свръхмодерни ПЕРГОЛИ, висящи директно от небето върху площад Славейков, върху които по план трябва да бъдат изградени стъклени отвесни библиотеки за продажба на книги и иглолистна гора, която да пази сянка на хората, дошли да купят на детето си учебник по литература за 10 клас или наръчник по счетоводство. Няма такива перголи и може би никога няма да има. Но има една проста шахматна дъска и, Бога ми, не разбирам защо няма такава на същия тоя площад Славейков или в градинката на Св. Седмочисленици или където и да е другаде из клетия софийски център.

Наистина не разбирам защо в тоя наш град няма нищо от нещата, които има в други нормални градове по света, включително и Царево. Няма нужда да ходим до Сингапур или Мелбърн, за да черпим идеи. Може просто да командироваме някой проектант до Царево - един хубав, приветлив, организиран приятно град, в който да ти се прииска да се разхождаш, да стигнеш до морето, да се облегнеш на парапета, да си гледаш скалите и да се върнеш обратно. Няма натрошени павенца, няма плочици, нарязани с нещо като макетно ножче на криви триъгълници, за да запълнят някоя фуга.

Шахтите са равни с настилката (за мен лично това е събитие, еднакво по значимост с изграждането на 5G мрежа). Пейките са дървени, имат облегалки и са удобни. Колко е сложно да избереш ТАКАВА пейка? Защо трябва да е излята от бетон и да не можеш да седнеш на нея от октомври до май?? Не знам какво трябва да се случи, та София да се отърси от селската си гиздавост и да заприлича на столица. Иска ми се да доживея да я видя красива, уредена, с равно положени настилки, с елементарна мисъл за естетика и удобство. В края на краищата, не може в Царево да може, а в София да не може. Или па ако толкова не може... еми да викнем някой от Царево да ни оправи улиците, егати. Аз проблеми с хората отвън нямам - само да не са роби на някаква злочеста провинциална реваншистка чест. София не го заслужава повече.

От фейсбук