Прекалено гръмките и загадъчни заглавия събуждат атавистични страхове

Съвкупното чиновничество сътвори нов Левиатан. Из социалните мрежи шества библейско чудовище, наречено нова Стратегия за детето. Оказва се, че нищо такова няма, но са събудени атавистични страхове у много хора и се организират разни групи за натиск по фейсбук и се громи правителството. Да се громи правителството, е нещо важно по принцип и не трябва да спира. Но е важно критиката да бъде по реални проблеми, а не по въображаеми.

Всъщност имаме нещо несъществуващо, на което се приписват някакви имагинерни злини.

Много хора си мислят,

че това е някаква

форма на

хибридна атака

- едни я приписват на перверзните норвежци, други смятат, че пак руснаците клатят властта и демокрацията изобщо.

Но аз си мисля, че всъщност имаме езиков проблем. Цялата прослойка държавни и еврочиновници, както и всички “неправителственици” използват неразбираем, звучащ загадъчно и с кодови думи език. Сега за плашило бе набедена Стратегия, предното бе Конвенция - все едни чиновнически думи, които всеки уж ги разбира, но не са на нормален български.

Всъщност имаме

класически конфликт

Юг- Север, а не

Изток-Запад

Бедните южняци (към които сме ние) се отнасяме с болезнена мнителност към богатия и алчен Север. Неясно защо въпросната Стратегия - банален документ, изискван от закона нормативен акт без особено практическо значение, бе обвързана с Норвежката програма. Това е форма на финансов ангажимент на Норвегия към Европейския съюз. Северната държава е една от най-богатите на света откъм природни богатства и понеже не иска да споделя това си богатство с други, не членува в Европейския съюз, но участва в Европейската икономическа общност. Това е митнически съюз на ЕС с разни богати егоисти като Исландия, Швейцария и Норвегия. Разликата е, че нямат съюзна вноска, пропорционална на националното богатство. За да им е чиста съвестта, са измислили тази Норвежка програма. Доколкото схващам, тя обаче няма нищо общо с тази Стратегия. Но подозренията на населението са, че норвежците подпомагат нещо с користна цел. И тук избуяват фантазиите - от “да отнемат деца, които да отиват при някакви северни перверзници” до “ферми за органи”.

Трябва да призная, макар че ми излезе име на православен фундаменталист, че протестантската етика е голяма работа. В Норвегия всичко е както трябва, защото хората са научени да спазват писани и неписани правила. Дори печално прочулият се Барневарн е част от правилата и те се спазват.

Така че мнителността към норвежците няма никакви реални основания, но използването на загадъчен език събужда атавистични страхове. Че богатите и силните искат да вземат най-скъпото ни - децата. На тази почва виреят руските пропагандни опорни точки. Не бива да размахваме пръст на тези, които им вярват. Все повече хора не разбират какво им се казва, но това е не защото са тъпи, глупави и неинформирани, а защото

“официалното”

говорене твърде много

се отдалечи от

нормалния разбираем

говор

Елементарни неща се опаковат с блестяща неопределеност.

Какво пречеше въпросната Стратегия да не бе наричана толкова гръмко, а просто въпросните правила да бяха съобщавани едно по едно към съответната област, до която се отнасят - до Агенцията за закрила на детето, осиновяванията, боя и т. н. Защото нормалните хора усещат, че когато им говорят с гръмки думи, някой нещо ги лъже и понеже е неясно за какво, се събуждат рудиментарните иноплеменни страхове. Затова съветвам всякакви общественици, ако искате да не се съмняват в думите ви, говорете нормално на български. Няма нужда от целофанени панделки. Животът ще е по-прост.