Не е проблем да се карате, стига да се помирявате, препоръча Светият отец

Впечатляваща проповед пред 800 католици изнесе папа Франциск в храма „Свети Архангел Михаил” в кв. „Секирово”. „Винаги съм казвал да не се карате. Нормално е хората да се ядосват. Понякога се случва и по-сериозно да се скарат. Дори чинии хвърчат. Въпросът е да се помирят. Защото студената война на другия ден е по-опасна”, каза светият отец. Богомолците го слушаха онемели.

„Песимистът съсипва всичко. Докато любовта отваря врати. Никога не съм познавал песимист, който да е направил нещо добро. Господ е един нелечим оптимист”, каза в благослова си понтификът. Отвреме навреме словото му бе насичано от писъци на малки деца. Но това не изнерви присъстващите. Те му отвръщаха с аплодисменти, когато им казваше, че оптимистът създава надежди. „Където има мрак, буря и трудности, Господ казва „Мир вам!” И той създава мира”, натърти главата на Римокатолическата църква.

Според него един жест на любов е достатъчен. „Разбрахте ли? Казвам го най-вече на семейните двойки”, подчерта папата. По думите му когато един свещеник или епископ се отдалечават от божия народ, сърцето му изстива. „Никой не живее за себе си. Познавам такъв човек. Но той щастлив ли е? Способен ли е да се усмихва? Такива хора са егоисти”, смята папата. Той обясни на богомолците, че църквата е майка.

„Майките нямат предварителни отговори. Те отговарят със сърцето си. Такава е и църквата – когато види, че децата й са в трудност, майката не ги съди. А се опитва да вземе проблемите им и да ги реши. Не е ли прекрасно, че имаме такава майка – нашата църква”, попита светият отец.

„Чувствам се преродена от казаното”, не скри Иванка Делчева.

С бурни овации жителите на „Секирово” го посрещнаха в ранния следобед. Монсеньор Йовчев го приветства, а папата му подари чаша за причастие по случай именния му ден. Отец Павел Кортезе от Белене успя да подари на папата икона с четирима български мъченици – Евгени Босилков и отците Камен, Павел и Йосафат.

Просълзена монахиня разказа, че когато била на 4 г. баща й починал. Майка й трябвало да се грижи за двете си деца. Казвала им, че бог няма да ги изостави. „Отидох да живея при сестрите евхаристинки. Българският народ има особена почит към иконите. Това, което ви разказах, е една икона на моя живот”, обърна се монахинята към папата.

Младият свещеник Борис от Житница пък му сподели как се е отдал на бога. „Бях на 15 г., когато Исус се доближи до мен и изричайки моето име ми каза:”Следвай ме!”, разказа отецът. Твърди, че за него свещеничеството е безценно съкровище. „Господи, направи така, че това съкровище да бъде открито и от други младежи и девойки, защото жътвата е голяма, а работниците са малко”, призова свещеникът. Дечица танцуваха и пяха пред папата. Накрай го изпратиха с песента „Една българска роза”.