ОТ Невелин Ганчев

Съкратеното съдебно следствие е полезно, но не трябва да се прилага за тях

- Адвокат Марковски, присъдата на Северин Надеждов, който бе осъден на 30 г. затвор за убийството на журналистката Виктория Маринова, разбуни духовете. Той се възползва от съкратената процедура - призна фактите в обвинителния акт и отърва доживотния затвор. Вие имали ли сте досега такива клиенти?

- Много клиенти съм имал, които са ползвали привилегиите на съкратеното съдебно следствие. Това е изключително често практикуван начин на защита - когато обвинението е доказано, правилният подход на подсъдимия, и адвокатът трябва да го посъветва, е да признае фактите, за да получи облекчение в наказателната санкция. Ако е затвор, съдът намалява наказанието с 1/3.

Когато съдът осъди подсъдимия на доживотен затвор, е длъжен да му замени санкцията с лишаване от свобода от 15 до 30 г. Той няма друг подход, освен да приложи закона.

Разбира се, адвокатът е длъжен да прочете обвинителния акт, да види какви са доказателствата и ако няма доказателства, той е длъжен да каже на своя клиент, че има шансове да бъде оправдан. Тогава вече не се прилага съкратено съдебно следствие.

В името на истината по повечето дела прокуратурата има доказателства за престъпленията, по които внася обвинителен акт.

- Защо беше въведена тази процедура и полезна ли е тя по принцип за обществото и държавата?

- Това, което е полезно за хората, е полезно и за държавата. Съкратеното следствие дава възможност, без да се събират доказателства, делото да приключи в едно заседание. Има тежки процеси с огромен брой свидетели, разпити, експертизи, които траят с години. Ако всички доказателства са безспорни, ясни, категорични, взаимно се допълват и очертават реалната истина, която е открита от следствието и прокуратурата, няма смисъл да се отива на дълъг процес, който мъчи подсъдимите, създава затруднения с призоваването на свидетелите, струва и разход на държавата.

Подсъдимите спестяват пари и време и законът им дава бонус - съдът да им намали наказанията с 1/3.

- Вие не сте против тази процедура по принцип, а сте против само тя да се прилага при изключително тежки престъпления?

- Точно така. Тази процедура е изключително полезна, но когато става въпрос за зверски убийства, които са описани в разпоредбите на чл. 116 в Наказателния кодекс (НК) - например на бременна жена, на повече от едно лице, по особено мъчителен и жесток начин, на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения и др., за тях не трябва да се прилага съкратеното съдебно следствие.

- Защо?

- Защото тази процедура дава възможност на един млад изверг да излезе отново на свобода - има такива, които приличат на хора, но като прочетеш и видиш какво са направили, се съмняваш дали имат нещо общо с човешката природа.

При една присъда от 30 г., обикновено им намаляват по 1-2 накрая, този млад изверг ще излезе от затвора на 50. Той има житейски път примерно още 15-20 г. Има случаи хора, осъдени за убийство, излизат от затвора и пак извършват убийство.

Да се отмени доживотната присъда е хуманен акт, но това е подходящо за други държави като Швеция, Норвегия, Люксембург, където индексът на престъпност е 4 пъти по-нисък от този за България.

В държави с висок индекс на престъпността тези наказания трябва да бъдат подходящи, трябва да бъдат справедливи и да попречат на тези престъпници да излязат от затвора и да направят някоя нова ужасия. Тези, които извършват зверски престъпления, не заслужават да имат шанса да излязат на свобода, защото са опасни.

Приемете доживотния затвор и като Божие наказание, убийството е тежъх грях в християнската религия и нарушение на една от Божиите заповеди. В този смисъл ще ви разкажа един случай. Мой клиент получи оправдателна присъда за убийството на приятелката си.

Виждам го след години

на Централна гара,

просеше до тоалетните,

с отрязан крак

И ми казва: Някой ден ще се хвърля под влака. Съжалявам, че тогава ме отърва, г-н Марковски.

- Подсъдимият за убийството на журналистката в Русе от подсъдимите, които заслужават доживотен затвор без замяна, ли е?

- Да. Категорично. Тежестта на деянието, зверският начин на извършването, това, че има много престъпления - блудство, изнасилване, мъчителния начин, по който я умъртвява, ужаса, който изпитва жертвата. Т.е. това престъпление е толкова жестоко, че няма друг отговор на въпроса ви.

- Но защитникът му иска още да му намалят наказанието.

- Чест и почитания на адвоката, това му е работата. Той е длъжен да си изпълни задълженията като адвокат.

- Къде може да търси смекчаващи вината обстоятелства в този случай?

- Може да ги търси в това, че е неосъждан, че прави самопризнания. Макар че има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, че който признава фактите и неговото признание осветлява престъплението, т.е. самите доказателства не го доказват, това се третира като смекчаващо вината обстоятелство. Но когато доказателствата са подредени и достатъчни, той не го прави, за да сътрудничи, а да си облекчи положението. Така че, ако адвокатът потърси този аргумент, той няма опора в доказателствата.

- Споменахте Норвегия, там масовият убиец Андерш Брайвик, който застреля 77 души, бе осъден на 21 г. затвор, колкото е максималното наказание.

- Начинът на живот, атмосферата в Норвегия, криминогенната обстановка са съвсем различни. Там няма вампири по селата, които дебнат възрастни жени и когато си вземат пенсията, да ги изнасилят, убият и ограбят, там няма убийци на 3 деца. В Норвегия например е забранено да се продават детски играчки под формата на оръжия.

Помня, че след масовото убийство техният министър-председател каза: Въпреки това ние няма да отворим сърцата си за омразата и няма да променяме обществото и законите си, които са построени на хуманни принципи, заради този зловещ инцидент.

- Само жестоките убийци ли трябва да се наказват с доживотен затвор?

- Това се отнася и за извършители на престъпления по глава 1 от НК - убийство на президент, терористични актове. За тези престъпления също не трябва да има съкратено съдебно следствие.

Доживотният затвор без замяна е уникално тежко наказание, да не кажа, дали е поносимо изобщо. Проявявал съм интерес към това как се държат в затвора осъдените на доживотна присъда без замяна.

Една част изпадат

в депресия, молят се на

охраната да ги разстреля

и затова, когато се налага да ги изведат за нещо, влизат по няколко полицаи с бронежилетки и оръжие, готови не да причинят зло на затворника, а да го опазят да не се самоубие или нарани по някакъв начин.

Друга част от тях обаче гледат телевизия, радват се, като има кюфтета или пържола за Нова година, използват разходките. Даже има някои, колкото и да звучи ужасяващо, които не се разкайват за това, което са извършили. Така че мъките са безкрайни, но не са непоносими в килиите на осъдените на доживотен затвор без замяна.

- Ако се въведат изключения за прилагането на съкратеното следствие, няма ли да се оставят вратички за различно тълкуване и противоречива съдебна практика?

- Не. Законът може да бъде написан много ясно - за престъпления по еди-кои си текстове разпоредбите на чл. 371, ал. 2 (съкратеното следствие - бел. авт.) не се прилагат.

- Имам предвид, че и преди това не за всяко квалифицирано убийство се даваше доживотен затвор.

- Това действително законодателят може да го прецизира. Но когато има убийство на бременна жена, на повече от едно лице, когато се убива длъжностно лице при изпълнение на служебните си задължения... Разбира се, законодателят може да прецизира и да посочи по кой текст по кои алинеи да има забрана за прилагането на съкратеното следствие. Няма да има никакви затруднения в тълкуването и практиката.

- Подсъдимият за убийството в Русе, което е повод да разговаряме, е от ромски произход. Тези “вампири” по селата, за които говорите, повечето са цигани. В обществото все повече се затвърждава убеждението, че престъпността вирее най-вече сред циганите. Самият вие казвате, че 30-40% от затворниците са цигани. Защо е така, и сред българите има бедни и необразовани?

- Този въпрос е много деликатен, защото събужда веднага рефлекса срещу противопоставянето на етноси, срещу приемането, че един етнос е престъпен по своята същност.Това го разбирам, но когато се решават въпросите по какъв начин да намалеят престъпленията, трябва да има точния поглед върху фактите такива, каквито са.

В Щатите например 10%

от населението са

чернокожи, а в затворите

60-80% от лишените от

свобода също са чернокожи

Американците обаче имат много силен рефлекс да няма противопоставяне между бели и черни и затова във всеки филм има по един положителен герой добър чернокож и един отрицателен лош бял. Дълбокият смисъл на този рефлекс е да няма расови размирици.

Но все пак това са фактите и когато се знаят фактите, ще има разумния подход за правилните решения. Сега в медиите се говори за тези групи за телефонни измами, износ на проститутки, джебчии. За тези престъпления може да се каже, че се извършват повече от роми, това е факт и следва отговорът какво трябва да се направи, за да не става това.

Първо, полицията трябва да увеличи своята разкриваемост. Второ, едно време, преди 10 ноември 1989 г., МВР имаше информатори, имаше цигански кметове, които бяха хора на полицията и предупреждаваха, сега тази връзка е скъсана. Трябва да се използват специфичните методи за предотвратяване на престъпления, които в България не работят много ефективно, за да може хората да се предпазят.

Не бива да се обобщава. Има роми, които са прекрасни хора, строители, в почистването, други работят в чужбина, т.е. не може да се каже по правило ромът е роден престъпник. Причините са и бедност, и липса на образование... Да не говорим обаче, че доста богати роми много често дават пари срещу лихва, което си е престъпление. Така че обяснението не е само, че са бедни и необразовани. Има и много други причини.

Тук и църквата има място. Вероучението трябва да бъде застъпено в училищната програма. Възпитанието на детето още от първи клас във вяра в Бога, в придържане към християнските ценности може да изиграе положителна роля.

- Да ви питам за още един нашумял случай напоследък. Не е ли прекалено голяма гаранцията от 10 хил. лв. на Лютви Местан, мярката за неотклонение прилича на наказание. Какво ще се промени, ако е 1000 лв.? Все пак става дума за неумишлено и неимуществено престъпление.

- Нищо няма да се промени. Гаранцията обезпечава явяването на обвиняемия и подсъдимия по делото - тази гаранция му се връща, ако той се явява.

Гаранцията не е наказание. В случая тя действително не е малка. Законът казва така - гаранцията се определя съобразно имущественото положение на обвиняемия, а не според тежестта на престъплението. Например, ако за едно тежко престъпление се подпише декларация, че той няма доходи, могат да му сложат по-малка гаранция. Ако му определят по-висока и той няма пари да я внесе, а не е за задържане? Така че съдът се е съобразил с имущественото положение на Местан, като е прочел декларацията за доходите му.

- Правилно ли съдът отмени забраната му да пътува в чужбина?

- Когато се задава въпрос “правилно ли съдът отмени” на един дългогодишен адвокат, той отговаря: винаги, когато съдът прави нещо, то е правилно. Това в рамките на шегата.

Идеята за забрана за пътуване в чужбина е, че той може да избяга. Но него не го грози ужасна съдба и изключително тежко наказание, та да бяга. Това са дела за непредпазливи деяния, съдебната практика не е да се вкарват хората в затвора за непредпазливи престъпления. Законът определя, че целта на наказанието е да бъде превъзпитан, а не да му се отмъсти.

- Т.е., ако един шофьор, убил човек на пътя, като карал с леко несъобразена скорост, но без алкохол, не е избягал, опитал се да помогне на пострадалия, трябва да получи условна присъда ли?

- На този въпрос може да отговори само съдията, след като прецени конкретния случай. Не може по принцип да се каже условно или ефективно. Преценява се конкретният случай - какви нарушения е извършил виновният шофьор, имал ли е други провинения в миналото, останал ли е на място, признава ли, има ли и друг вина, т.нар. съпричиняване. Затова не може да има конкретни правила за размера на присъдата.